Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е с правно основание чл. 58 във връзка с чл. 88 от Изборния кодекс (ИК), във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила ЖАЛБА от С.М.И. от [населено място] и Е.Б.Ц. от [населено място], против Решение № 2982 - МИ / 03.12.2015 г. на ЦИК (Ц. избирателна комисия), с което е отхвърлен предложения проект за решение, тъй като не е налице квалифицирано мнозинство. Жалбоподателите считат, че решението е незаконосъобразно. На първо място посочват, че в решението не са изложени мотиви защо не се приема проекта за отмяна на обжалваното решение на ОИК - П. и ЦИК не се произнася по същество на молбата им да бъдат обявени за избрани за общински съветници, съобразно изборните резултати и да бъдат заличени избраните на тяхно място, а указва на ОИК - П. да вземе решение, с което да изпълни решението на ВАС. Твърдят, че е налице грубо нарушение на принципите на изборния процес, тъй като не са зачетени резултатите от гласуването. Според жалбоподателите на практика спорът се пренася между ОИК - П. и ЦИК - С., като по същество решение не може да се приеме. На второ място считат, че е задължение на ЦИК да сигнализира Върховния административен съд за безпрецедентния отказ на ОИК - П. да изпълни съдебното решение на ВАС, а не да се приема решение по чл. 304, ал. 1 АПК. По тези съображения молят жалбата им да бъде разгледана по същество и да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното решение на ЦИК, и ВАС да се произнесе по молбата им с вх. № 428/13.11.2015 г. до ОИК - П., като се постанови решение, с което да се отмени като незаконосъобразно Решение № 367-МИ / 25.11.2015 г. на ОИК - П. и постановено друго, с което да бъдат обявени С.М.И. и Е.Б.Ц. за общински съветници в Общински съвет [населено място] съобразно изборните резултати и да бъдат заличени обявените за избрани за общински съветници на техните места.

Ответникът - Ц. избирателна комисия (ЦИК), [населено място], не заявява становище.

С оглед датата на изпращане на жалбата чрез куриерска служба Е. - 04.12.2015 г., входираната на 07.12.2015 г. жалба се явява депозирана в предвидения в чл. 58, ал. 1 ИК тридневен срок от обявяване решението на ЦИК по реда на чл. 57, ал. 2 ИК, и като подадена от надлежни лица, имащи правен интерес поради това, че решението на ЦИК е неблагоприятно за тях, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 2982 - МИ от 3 декември 2015 г., на основание чл. 53, ал. 4, изр. 2 и чл. 88, ал. 1 от Изборния кодекс, Централната избирателна комисия ОТХВЪРЛЯ предложения проект за решение по жалба от С.М.И. и Е.Б.Ц. срещу решение № 367-МИ от 25.11.2015 г. на ОИК - П..

Проектът е бил със следното съдържание: ОТМЕНЯ решение № 367-МИ от 25.11.2015 г. на ОИК - П., като незаконосъобразно; УКАЗВА на ОИК - П. да вземе решение, с което да изпълни Решение № 11880 от 10.11.2015 г. по адм. дело № 12663/2015 г.(погрешно посочено с № 12633) по описа на Върховния административен съд; УКАЗВА на ОИК - П., че в случай, че не изпълни Решение № 11880 от 10.11.2015 г. по адм. дело № 12663/2015 г. (погрешно посочено с № 12633) по описа на Върховния административен съд, Централната избирателна комисия ще уведоми на основание чл. 304, ал. 1 от АПК ще сезира Върховния административен съд с искане за налагане на предвидената административно-наказателна отговорност, както и ще сигнализира Районна прокуратура - П., за налагане на предвидената в чл. 296 от НК наказателна отговорност.

В решението е отразено, че при проведеното гласуване „ЗА” предложения проект са гласували поименно посочени девет от членовете на ЦИК, а „ПРОТИВ” предложения проект са гласували също поименно посочени петима от членовете, и тъй като предложеният проект не е събрал необходимото мнозинство от две трети от гласовете на присъстващите 14 членове на ЦИК, е постановено решение за отхвърляне на проекта.

Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че така постановеното от Централната избирателна комисия решение е законосъобразно като краен резултат.

Централната избирателна комисия е независим държавен орган, като членовете й се назначават по предложение на парламентарно представените партии и коалиции и при определени условия и от партии и коалиции, които не са парламентарно представени. След назначаването на ЦИК, нейните членове, включително председателя, заместник-председателите и секретаря следва да се откъсват от зависимостта на своите партийни предложители и следва да действат като независими и неутрални членове на един колективен административен орган, на когото е възложена отговорността за подготовката и произвеждането на прозрачни, демократични и честни избори.

Решенията, които ЦИК постановява са решения на колективния орган като цяло, а не решение на отделен неин член, на когото е възложено да проучи случая и да бъде докладчик по преписката. Затова, когато ЦИК използва израза в диспозитива на решението, че „отхвърля предложения проект на решение”, на практика няма постановено решение по конкретната жалба, сигнал, заявление и др. Действително разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от ИК (дословно възпроизведена от отменения ИК (ИЗБОРЕН КОДЕКС) – чл. 20, ал. 2 след изм. в ДВ, бр. 17/21.02.2013 г.) регламентира, че когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство (което е две трети от присъстващите членове), се смята, че е налице решение за отхвърляне. Законодателят обаче не е прецизирал какво точно се отхвърля. Тази празнота на закона не води до извода, че се отхвърля предложения от докладчика проект за решение, а е логично да се отхвърли жалбата, сигнала, направеното в заявлението искане и т.н. според конкретния случай. Липсата на мнозинство две трети от присъстващите членове на практика трябва да е изключение, а не правило в работата на ЦИК. Освен това следва да се има предвид, че с отхвърлянето на предложения проект за решение не се разрешава никакъв въпрос, а казусът се прехвърля за разрешаване от Върховния административен съд. ВАС от своя страна не може да реши въпроса по същество, когато в Изборния кодекс е предвидена специална компетентност на ЦИК и естеството на спора не позволява решаването от съда. В случая обаче не е налице специално правомощие на ЦИК, като например да назначава районни и общински избирателни комисии, да регистрира партии, коалиции, наблюдатели и да им издава удостоверения и др., и затова ВАС може да разгледа спора по същество, а не да връща преписката на ЦИК за ново произнасяне.

По-конкретно за казуса:

С решение № 11880 от 10.11.2015 г. по адм. дело № 12663/2015 г., тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, ОТМЕНЯ решение № 2865-МИ от 31.10.2015 г. на Централната избирателна комисия и вместо него постановява друго, с което ОБЯВЯВА за нищожно решение № 327-МИ от 27.10.2015 г. на Общинската избирателна комисия - П..

По настоящото дело не е приложено решение № 327-МИ от 27.10.2015 г. на Общинската избирателна комисия - П., но от данните в съдебното решение се установява, че с това решение двамата жалбоподатели С.М.И. и Е.Б.Ц. са били заличени от кандидатската листа на партия „ГЕРБ” за участие в изборите за общински съветници и кметове на 25 октомври 2015 година.

В решението си Върховният административен съд е приел, че след приключване на изборите е невъзможно да се извърши промяна в регистрацията на кандидат за общински съветник, а това е можело да се извърши преди провеждането на изборите и то само при настъпване на някоя от двете групи причини в посочени от законодателя срокове. Тези срокове са преклузивни и с изтичането им се погасява правото на партията или коалицията да поиска ОИК да направи промяна. Съдът е направил извод, че нито политическата партия, направила предложението до ОИК - П. за заличаване на двамата кандидати за общински съветници, нито самите те - кандидатите са имали законово установената възможност да искат да се извърши промяна в кандидатската листа. Такава възможност за промяна или заличаване като правомощие за ОИК не съществува след изтичане на преклузивните срокове, а на още по-силно основание и след приключване на изборния ден. Т. състав на ВАС е приел, че решението на ОИК - П. е нищожно, защото е взето извън времевата компетентност на ОИК да го постанови. Посочил е, че възможността за отказ от избор за общински съветник се осъществява по друг ред и по друг закон, който не е Изборният кодекс.

Във връзка с това съдебно решение, с молба с вх. № 428 / 13.11.2015 г. до Общинска избирателна комисия - П., С.М.И. и Е.Б.Ц. са поискали да бъде насрочено незабавно заседание и да бъде постановено решение, с което да бъдат обявени за избрани за общински съветници в Общински съвет - П. от ПП „Герб” в съответствие с изборните резултати.

Видно от решение № 367 - МИ от 25.11.2015 г., на основание чл. 87, ал. 1, т. 1 от ИК, Общинската избирателна комисия (ОИК) - П. е решила, че ще се произнесе по подадената молба след приключване на прокурорска преписка № В-5973/2015 г. по описа на РП - П., с влязло в сила постановление относно обстоятелството дали подадените заявления от С.М.И. и Е.Б.Ц. са написани и подписани от тях. При поименното гласуване на проекторешението обаче, общинската избирателна комисия не е събрала необходимото мнозинство от две трети, предвидено в разпоредбата на чл. 85, ал. 4 от ИК, защото гласуването е „ЗА” - 6 членове, „ПРОТИВ” - 6 членове. И тук, както и в уредбата по отношение на ЦИК се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване (оспорване) по реда на чл. 88 от ИК.

При тези две решения за отхвърляне, постановени от ОИК - П. и от ЦИК, ВАС при произнасянето си по съществото на спора намира, че жалбата на С.М.И. и Е.Б.Ц. е неоснователна. Действително същите са били заличени като кандидати за общински съветници в нарушение на изборните правила.

В мотивите на съдебното решение по адм. дело № 12663/2015 г. няма обсъждане на възможност преписката да бъде върната на ОИК - П. за ново разглеждане, такива указания не са дадени и в диспозитива на решението. По принцип, когато преписката се връща на административния орган, се дават задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая решението на ОИК - П. е нищожно поради некомпетентност по време (не по място или по степен), тоест такъв акт не е следвало да бъде издаван след произвеждане на изборите. В решението на ВАС не са давани конкретни указания, поради което в този му вид съдебното решение не подлежи на изпълнение, защото няма какво да се изпълнява. Затова не е било правилно проекторешението на ЦИК, за приемането на което не е било постигнато необходимото мнозинство.

С Указ № 162 от 10 август 2015 г. на Президента на републиката, обн. в „Държавен вестник”, бр. 61 от 11 август 2015 г., изборите за общински съветници и кметове са насрочени за 25 октомври 2015 година, на която и дата са произведени.

След тази дата общинските избирателни комисии определят резултатите от гласуването. Докато при изборите за кмет на община, на район или на кметство може да се произведе втори тур, когато на първия тур никой от кандидатите не е избран, защото не е получил повече от половината от действителните гласове, то при избора за общински съветници, втори тур няма. Общинската избирателна комисия определя резултатите от гласуването за общински съветници съгласно чл. 453 от ИК по методика съгласно приложение № 5, като методиката използва метода на Х. - Ниимайер (МХ-Н) за разпределение на мандатите.

Решението на Общинската избирателна комисия за определяне на изборните резултати може да се обжалва съгласно разпоредбата на чл. 459, ал. 1 ИК от конкретно посочените в текста правни субекти, пред съответния административен съд, в 7-дневен срок от обявяването му. В това производство се прави преценка за спазване на процедурата и правилата, тоест се проверява законосъобразността на произведения избор, като правомощията на съда са разписани в чл. 459, ал. 10 от ИК. Само в това производство съдът е компетентен да обяви избора за общински съветници за недействителен при извод за опорочаване на вота на избирателите. Но дори и тогава съдът няма правомощието да обяви конкретни лица за избрани за общински съветници и да заличи други, както искат жалбоподателите С.М.И. и Е.Б.Ц..

Последиците от недействителност на избора на общински съветници са уредени в закона и са няколко хипотези: при недействителност по отношение на кандидат за общински съветник, издигнат от партия или коалиция от партии - мястото му се заема от следващия в листата кандидат, а когато в листата няма повече кандидати, мястото остава незаето до края на мандата (чл. 462, ал. 2 ИК). Същото е и при недействителност по отношение на независим кандидат за общински съветник - мястото остава незаето до края на мандата (чл. 462, ал. 3 ИК). А когато съдът е обявил за недействителен избора на целия общински съвет - се произвежда нов избор (чл. 465, т. 5 ИК).

Жалбоподателите С.М.И. и Е.Б.Ц. са имали качеството на кандидати за общински съветници и преди издаването на решение № 327-МИ от 27.10.2015 г. на Общинската избирателна комисия - П., и след издаването му, защото същото, с което те са били заличени от кандидатската листа е обявено за нищожно от тричленния състав на ВАС по адм. дело № 12663/2015 г., тоест заличаването не съществува в правния мир. В качеството си на кандидати за общински съветници те попадат в кръга на лицата, които имат правото да обжалват решението на ОИК - П. за определяне на резултатите от изборите, от която възможност те не са се възползвали, видно от справката, изпратена на съда от Общинска избирателна комисия - П..

С оглед всичко изложено до тук, подадената пред ВАС жалба срещу решението на ЦИК ще трябва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.И. от [населено място] и Е.Б.Ц. от [населено място], против Решение № 2982 - МИ от 3 декември 2015 година на Централната избирателна комисия.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: