Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (З.).

Образувано е по жалба на [фирма], подадена чрез управителя на дружеството, срещу решение № 961 от 16.07.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (К., Комисията) по преписка № К. – 390/2014 г., с което К. установява, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от З. от страна на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] 8000. Според жалбоподателя оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В жалбата се твърди, че К. в хода на производството е извършила непълно и повърхностно проучване, без необходимите проверки, като е събрала доказателства, които не са в състояние да изяснят фактическата обстановка на спора в нейната цялост и детайлност. На следващо място жалбоподателят твърди, че К. неправилно е определила процесния период и незаконосъобразно поведението на [фирма] не е разгледано на плоскостта на първата хипотеза на чл. 35 от З., а само в хипотезата на чл. 35 ал. 2 от З.. Жалбоподателят оспорва и правните изводи на Комисията, че използваният от страна на [фирма] знак не може да доведе до объркване и да въведе в заблуждение потребителите, нито да причини увреждане на конкурентите. Моли се решението на К. да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, не взема становище по подадената жалба.

Заинтересованата страна – [фирма] чрез надлежно упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата. Моли решението да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.

Върховният административен съд - Четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в 14-дневния срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от З.. Като прецени наведените отменителни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното:

В Комисия за защита на конкуренцията е образувано производство по преписка № К.-390/2014 г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (З.), по искане на [фирма], [населено място], съдържащо твърдения за извършени нарушения по чл. 29 и чл. 35 от З. от страна на [фирма], [населено място], както и за установяване на нарушенията, постановяване прекратяването им и налагане на имуществени санкции. В хода на производството К. е установила, че [фирма] осъществява ресторантьорска дейност чрез верига заведения за бързо хранене под наименованието „O. the taste of med”, считано от месец юни 2008 г. Дружеството развива дейността си в заведения от веригата в [населено място] („С. Център“, „България МОЛ“, „С. Център С.“ и „Б. П Е. Център“), [населено място] (МОЛ В. и Г. МОЛ В.) и [населено място] - МОЛ „Галерия“. „O. the taste of med” е верига заведения за бързо хранене, разположени в търговски центрове, като основната концепция на фирмата е Средиземноморска кухня. [фирма] регистрира на свое име национална комбинирана марка „O. the taste of med” с рег. № 76768/04.05.2011 г., заявена на 11.12.2007 г., със срок на действие до 11.12.2017 г. Марката е запазена за класове на стоките и/или услугите 3, 29, 30, 32, 35, 39 и 43. Защитени цветове на марката са червен и черен. Сред услугите в клас 43 са: ресторанти, ресторанти на самообслужване; барчета; закусвални; кафенета; обслужване на бар и др. Марката е публикувана в бр. 6/2011 г. в Официалния бюлетин издаван от Патентно ведомство на Р.Б.Д рекламира дейността си чрез радио реклама в радио В. и Радио E..

[фирма] осъществява стопанска дейност, свързана с предлагането на ресторантьорски услуги в заведение „Оla C.“, находящо се в МОЛ С. Б.. На 09.10.2013 г. [община] издава удостоверение № 1936 за обект Кафене „О. Кафе“, находящ се в Търговски център С., [населено място], с което обектът е категоризиран с категория „една звезда“, валидно до 08.10.2018 г. Като собственик на обекта е посочено [фирма]. [фирма] е посочено като лице, извършващо дейност в обекта. За обозначаването на кафене „О. Кафе“ е използвано стилизирано лого „OLAcafe”, като буквата „О“ наподобява изображението и характерните линии на каймака на топлата напитка кафе-еспресо, лате или капучино.

При сравнение на регистрираната комбинирана марка на [фирма] и логото, използвано от [фирма] за обозначаване на кафене „О. Кафе“, К. от една страна е установила наличието на еднакъв словен елемент „O.“, изписан на латиница, като този словен елемент „Оla“ и при двата сравнявани обекта е изписан на латиница с голяма буква „О“ и по-малки букви „l“ и „а“. От друга страна марка „O. the taste of med” е изписана на черен фон с червени букви, докато логото на ответното дружество е изписано на бял фон с черни букви с червен контур; В словната част на марката на [фирма] елементът „Оla“ е изписан с по-голям и удебелен шрифт, а елементът „T. T. OF MED“ с големи печатни букви, но с по-малък шрифт, докато логото „Оla C.“ е изписано на витрината с бели стилизирани букви, а на емблемата с черни стилизирани букви, като при изписването на „Оla C.“ е използван един шрифт, като пред буква „О“ е изписана буквата „h“ във вишнево-червен цвят. Буква „О“ наподобява изображението и характерните линии на каймака на топлата напитка кафе-еспресо лате или капучино.

При така установените факти по преписката К. е установила, че не е извършено нарушение по чл. 29 и по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от З. от страна на [фирма]. За да достигне до този правен извод, Комисията е приела, че [фирма] осъществява ресторантьорска дейност чрез верига заведения за бързо хранене под наименованието „O. the taste of med” от месец юни 2008 г., поради което предлаганите от дружеството услуги през посочения период от време са се наложили и са разпознаваеми сред потребителите именно с наименованието на веригата ресторанти „O. the taste of med“, което е защитено като обект на индустриална собственост. С оглед на обхвата на защитата по З. Комисията е изследвала доколко сходството между процесните обекти е в състояние да въведе в заблуждение потребителите и по този начин да увреди интересите на [фирма] по смисъла на специалната норма на чл. 35 от З.. К. е приела, че независимо от установеното фонетично сходство в словния елемент, присъстващ и при двата анализирани обекта, между тях съществуват достатъчно други отличителни белези, които ясно ги разграничат и индивидуализират. Отличителността на двата анализирани обекта препятства възможността от „използване” по начин, който да уврежда или да застрашава от увреждане интересите на конкурента. До увреждане на интересите на конкурентите в хипотезата на имитация може да се стигне най-вече посредством предизвикване на заблуда в съзнанието на потребителите, че ползват услугите на молителя, докато в същото време реално им се предлага нещо различно, което в настоящото производство липсва. Крайният извод до който е достигнала Комисията, е че с оглед на всички обстоятелства, оценени в тяхната съвкупност, двата анализирани обекта могат ясно да бъдат разграничени и съответно да бъдат асоциирани от потребителите като два самостоятелни обекта, доколкото са налице достатъчно различия при използването на словния елемент „O.” от двете страни (като част от комбинираната марка на [фирма] и като част от наименованието на търговския обект, стопанисван от ответника).

Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за законосъобразно. При постановяването му не се осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания по чл. 146 от АПК. К. е обсъдила доказателствата по преписката в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства.

Атакуваното решение е издадено от компетентния за това орган при изискуемия кворум на К. в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 от З. писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити.

В производството пред К. не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознаят с материалите по преписката. Съдържанието на акта сочи, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е надлежно мотивирано, като са обсъдени наведените от молителя доводи, както и доказателствата представени от ответното дружество, относими към извършеното проучване. Неоснователни са релевираните в жалбата възражения за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, състоящо се в неизвършване служебна проверка в Държавния регистър в Патентното ведомство за регистрираните и/или заявените обекти на индустриална собственост на имената на страните по преписката, както и необсъждането на правата, които има жалбоподателят във връзка със своята защитена марка. Настоящият съдебен състав приема, че защитата на правата на индустриалната собственост по ЗМГО (ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) и ЗПД (ЗАКОН ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН) е различна и не се конкурира със защитата от нелоялна конкуренция. К. е националният орган по конкуренцията, на който изрично е възложено да прилага ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА), да следи за извършването на нарушения по този закон и да налага предвидените в него санкции. В този смисъл независимо дали определено поведение влиза в противоречие със ЗМГО, К. е компетентна да изследва единствено дали е извършено нарушение на конкурентното законодателство. В случая определящо за приложното поле на З. е дали поведението на [фирма] съставлява нелоялна конкуренция, като Комисията е събрала всички относими доказателства, за да бъде изяснена в пълнота фактическата обстановка по преписката.

Относно твърдението на жалбоподателя за несъответствие на обжалваното решение с приложимия материален закон, настоящият съдебен състав счита за неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 35 ал. 1 от З. се забранява предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. Съгласно ал. 2 на цитирания член се забранява използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. С. анализ на цитираните разпоредби налага извод, че за да бъде извършено нарушение по чл. 35 от З. е необходимо на съответния пазар да се предлага стока или услуга, която да притежава определени белези, които могат да заблудят или да доведат до заблуждение потребителите относно съществени характеристики на стоката или услугата (произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства), като по този начин се увреждат интересите на конкурент на съответния пазар, който реализира аналогична стока или услуга, която се е утвърдила с определена известност на пазара. Разпоредбата на чл. 35 от З. цели защита на интересите на конкурентите, които могат да бъдат увредени, само ако за потребителите съществува обективна възможност за заблуда по отношение на характерни белези на продуктите или услугите или по отношение на обектите на интелектуалната собственост. В този смисъл основен елемент от фактическият състав на нарушението е установяване на заблуда, респективно на възможност даден продукт или услуга да доведат до заблуждение потребителите.

В конкретния случай настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставки потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно предлаганите от страните ресторантьорски услуги. Съдът приема, че верига заведения за бързо хранене под наименованието „O. the taste of med” са се наложили и са разпознаваеми сред потребителите като заведения на самообслужване, като основният акцент на дейността попада върху средиземноморската кухня. В този смисъл потребителите асоциират веригата заведения като място на което могат да консумират средиземноморска храна. Основната концепция на веригата е предлагането на богат асортимент от типични средиземноморски ястия, като основно храната се предлага на грамаж, а не на порции. От друга страна заведение „Оla C.“ е кафене, като основния акцент в дейността попада върху консумацията на напитки. Заведението използва различна концепция за обслужване на своите клиенти, като предлаганите стоки и услуги се предоставят чрез сервитьор, т.е заведението не работи на самообслужване. Асоциативната връзка, която прави потребителят е, че в това заведение основно се предлагат топли и освежаващи напитки (чай, кафе, капучино, безалкохолни напитки и т.н).

На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай е налице идентичност в словният елемент „Оla“ и при двата сравнявани обекта, който е изписан на латиница с голяма буква „О“ и по-малки букви „l“ и „а“. Въпреки това сходство в наименованията, всеки от обектите притежава своя индивидуалност и отличителност посредством цялостния начин на представяне им. Използвани са различни цветове, шрифт, допълнителни словни елементи, които в достатъчна степен разграничават двата обекта в съзнанието на потребителя. В този смисъл в настоящия случай съдът приема, че сходството само в един от елементите не е достатъчно потребителят да бъде заблуден, тъй като в останалите елементи има коренни разлики, които ги правят отличителни в съзнанието на хората.

Крайният извод до който достига съдът, е че в настоящия случай липсва съществен елемент от фактическия състав на нарушенията по чл. 35 от З. – липсва вероятност от заблуда в потребителите относно характеристиките на предлаганите от дружествата услуги, поради което не е налице нарушение както по чл. 35 ал. 1, така и по чл. 35 ал. 2 то З..

На последно място следва да бъде посочено, че правилно и законосъобразно К. е установила, че не е извършено нарушение по смисъла на чл. 29 от З.. Съгласно чл. 29 от З. се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Отношението между общата забрана по чл. 29 от З. към специалните съставите от чл. 30 - чл. 37 от З. е такова на субсидиарност. Това отношение предполага изпълнение на общия състав на забраната винаги щом се касае до нарушение, изпълняващо от обективна страна фактическия състав на някоя от специално описаните в закона хипотези, без това обаче да изключва самостоятелното му приложение, когато деянието не може да се квалифицира по смисъла на чл. 30 - чл. 37 от З.. Възможно е също така и прилагането на общата забрана за нелоялна конкуренция паралелно със специалните състави по Глава седма ако са налице действие или бездействие, което е различно от описаните в специалните състави, но би могло да съставлява нарушение на общата забрана за извършване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. Настоящият съдебен състав приема, че предвид липсата на сходство между процесните обекти, което да е в състояние да въведе в заблуждение потребителите, интересите на [фирма] не биха могли да бъдат увредени, поради което изследваното поведение на Е.К.У.“ О. не влиза в противоречие с общата забрана за нелоялна конкуренция. От друга страна жалбоподателят не излага никакви съображения относно друго действие или бездействие извън обсъденото по чл. 35 от З., което да е в противоречие с добросъвестната търговска практика.

Предвид на изложените съображения решаващият състав приема, че К. е изложила законосъобразни правни изводи въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорването на постановеното решение, като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното и на основание чл. 64, ал. 1 от З. и чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], срещу решение № 961 от 16.07.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № К. – 390/2014 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Особено мнение:

Ключови думи
No law branches!