Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет – Е. П, представляван от председателя Н.П, подадена чрез адвокат Н.В, срещу Решение № 506 от 05.06.2020 г., постановено по адм. дело № 182/2020 г. от Административен съд София – област, с което по протест на М.А – прокурор при Окръжна прокуратура – София са отменени разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Правилник за реда и условията за отпускане на финансова помощ за новородено дете в община Е. П, приет с Решение № 39, по протокол № 5 от 30.01.2020 г. от заседание на Общински съвет Е.П.В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Искането е оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли протеста на Окръжна прокуратура – София. Претендира се иприсъждане на направените разноски.

Ответната страна – Прокурор от Окръжна прокуратура – София не взема становище. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК намира касационната жалба за допустима, а по същество за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 185 и сл. АПК, съдът от първата инстанция е отменил разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Правилник за реда и условията за отпускане на финансова помощ за новородено дете в община Е. П, приет с Решение № 39, по протокол № 5 от 30.01.2020 г. от заседание на Общински съвет /ОС/ Е. П и го е осъдил да заплати на Окръжна прокуратура - София направените деловодни разноски в размер на 20 лв.

За да постанови своя съдебен акт, административният съд е приел, че протестираният административен акт е издаден от компетентен административен орган на местното самоуправление съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, изпълнявайки правомощията си по ал. 1 на същия чл. 21. Приел е, че по същество става дума за подзаконов нормативен акт, издаден по силата на изрична законова делегация. Констатирал е, че липсва изискуемото от закона съдържание на мотивите, което освен формално нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗНА не дава възможност на съда да извърши проверка за спазване на принципите при подготовка на нормативния акт. Посочил е, че неспазването на тези императивни разпоредби се явява основание за отмяна на подзаконовия нормативен акт, но доколкото с протеста не е направено такова искане за отмяна на целия акт, такова не може да бъде постановено от съда.

Коментирайки националната правна рамка е посочил, че протестираните разпоредби влизат в противоречие със Закон за семейните помощи за деца и Правилник за неговото прилагане, с Конституцията на Р. Б, със ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), както и със ЗМДТ, което ги прави незаконосъобразни и подлежащи на отмяна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са, на първо място, твърденията на касатора относно липсата на подадени от граждани на община Е. П жалби. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт, какъвто се явява процесния правилник, имат не само гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Такова изрично правомощие е дадено и на прокурора, който може да подаде протест срещу акта.

По-нататък, неоснователни са възраженията на касатора относно липсата на пряка дискриминация в хипотезата на въвеждане на образователен критерий за получаване на еднократна финансова помощ за новородено дете. Макар цитираният от него ЗСПД (ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА), действително да не съдържа разпоредба, изрично забраняваща на общинските власти въвеждането на изискване за подобен ценз, това не означава, че последното не влиза в противоречие със социални норми, които задават определени стандарти на човешко поведение и са защитени като законови права от националното и международно право.

В този смисъл, правилно административният съд е отчел противоречието на приетите разпоредби с основни принципи заложени в българското законодателство и съдържащи се в чл. 6 от КРБ и чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ). Настоящият състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като намира за нужно да допълни следното:

Приетата от ОС Е. П разпоредба влиза в противоречие както с цитираните от административния съд разпоредби на националното ни законодателство, така и с основополагащи международни актове в сферата на правата на човека. Така чл. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека прогласява универсалния принцип, че Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Допълнително в чл. 22 е доразвито, че Всеки човек, като член на обществото, има право на социална сигурност и на осъществяване - чрез национални усилия и международно сътрудничество и в съответствие с устройството и ресурсите на съответната държава - на икономическите, социалните и културни права, необходими за неговото достойнство и за свободното развитие на неговата личност. Именно такава социална сигурност се явява еднократната финансова помощ, която би гарантирала поне минимални средства за задоволяване на начални потребности, от които най-силна нужда биха имали децата, произхождащи от семейства в неравностойно положение, каквито се явяват именно тези, неотговарящи на заложения от общинския съвет образователен ценз.

Разсъждавайки върху същността и предназначението на еднократната финансова помощ, то тя следва да бъде предоставяна на родителите, но за да послужи и за да бъде използвана в интерес на най-уязвима категория лица – новородените им деца, намиращи се в неравностойно положение. В този смисъл, настоящият състав на ВАС намира приетите от ОС - Е. П разпоредби за дискриминационни и в ущърб именно по отношение на тези лица. Така формулираните разпоредби не отчитат основния правен и житейски принцип, че всички лица се раждат равни пред закона и е необходимо това равноправие да има не само декларативен характер, а да бъде активно отстоявано и гарантирано. Само така ще бъде постигнато осигуряване на равно начало в живота и равни възможности за достойно развитие и израстване като човешки личности, въпреки произхождането от материално необезпечено семейство, без средно образование. Във връзка с това, въвеждането на разпоредбите, нарушаващи освен националната правна рамка, така и споменатите общочовешки принципи, единствено биха задълбочили пропастта от една страна между финансово обезпечени и крайно нуждаещи се, а от друга между образовани и необразовани. По този начин директно биват засегнати лицата в неравностойно положение поради трудностите, които изпитват.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира оспореното първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, разноски за страните не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 506 от 05.06.2020 г. постановено по административно дело № 182/2020 г. по описа на Административен съд – София -област.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Ключови думи
No law branches!