Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е подала касационна жалба срещу решение № 1381/30.09.2020 г. по адм. дело № 1752/2020 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е осъдена да заплати на „Д. Т” ЕООД със седалище и адрес на управление Варна обезщетение в размер на 600 лева за имуществена вреда, причинена от издаденото наказателно постановление (НП) № 03-008167/21.07.2017 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, представляваща заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск.

Ответникът „Д. Т“ ЕООД със седалище и адрес Варна е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното:

Административният съд е установил, че с наказателно постановление № 03-008167/21.07.2017 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, на „Д. Т” ЕООД със седалище и адрес на управление Варна, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, на основание чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. По жалба на дружеството с решение № 513/19.03.2019 г. по НАХД № 4989/2018 г. по описа на Районния съд – Варна наказателното постановление е отменено. Решението е оставено в сила с решение № 1094/05.06.2019 г. по КНАХД № 1076/2019 г. по описа на Административния съд – Варна.

За осъщественото в производството пред съдилищата процесуално представителство „Д. Т” ЕООД заплатило възнаграждение в брой в размер на 600 лева на адвокат Н.Т съгласно приложен към документите по КНАХД № 1076/2019 г. по описа на Административния съд – Варна договор за правна защита и съдействие № 140/09.04.2019 г.

От правна страна административният съд приел, че по делото са доказани предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) за ангажиране на имуществената отговорност на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна: незаконосъобразно наказателно постановление, отменено от съда, имуществена вреда, пряка и непосредствена причинна връзка между издаденото наказателно постановление и имуществената вреда. В мотивите си съдът се позовал на приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. по описа на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд. Поради това осъдил Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „Д. Т” ЕООД обезщетение в размер на 600 лева за имуществена вреда, причинена от издаденото наказателно постановление (НП) № 03-008167/21.07.2017 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.

Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо.

Съгласно чл.205, ал.1 АПК искът за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

В случая искът на „Д. Т” ЕООД е предявен срещу Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, в чийто състав е органът, издател на отменения административен акт. Дирекцията обаче не е юридическо лице, поради което не е носител на процесуална правосубектност и не може да отговаря по предявени срещу нея искове. Съгласно чл.54, ал.1 от ЗЗБУТ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД) Министерството на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол за спазване на този закон. Специализираната контролна дейност по изпълнението на този закон, както и на други нормативни актове, се извършва от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" чрез нейните структури (чл.54, ал.2 ЗЗБУТ). Устройството и дейността на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" се определят с правилник, утвърден от Министерския съвет (чл.54, ал.32 ЗЗБУТ).

Съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка, която се ръководи и представлява от изпълнителен директор. Дирекциите "Инспекция по труда" са териториални поделения на Главна дирекция "Инспектиране на труда" към Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", които осъществяват дейността си на територията на съответната област (чл.16 УПИАГИТ).

Като не е съобразил, че искът е предявен срещу звено на специализираната администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", а не срещу юридическото лице, съдът е постановил недопустимо решение. Решението следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, който да изпълни процедурата по чл.205, ал.2 АПК. Съгласно чл.205, ал.2 АПК, когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал. 1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник. Ако в този срок ищецът не изпълни указанията, исковата молба заедно с приложенията се връща.

Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1381/30.09.2020 г по адм. дело № 1752/2020 г. на Административния съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.