Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от КЕВР срещу решение № 3523/02.07.2020 г. по адм. д. № 8648/2019 г. на АССГ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Претендира заплащането на разноски.

Ответникът – „Топлофикация – Бургас“ ЕАД, редовно призован, представлява се от адвокат Церовски. Моли да се остави без уважение подадената касационна жалба и да се потвърди решението на АССГ. Поддържа писмения отговор и представя писмени бележки. Не претендира за адвокатски хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е допустима и по същество е неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Пстанционният съд правилно е приложил материалния закон въз основа на установените по делото обстоятелства и по отношение на направения извод за незаконосъобразност на установеното по делото непризнаване на всички необходими годишни приходи за осъществяване на лицензионна дейност, предвид което доводите в касационната жалба в тази насока следва да се приемат за неоснователни. Решението на съда не страда от касационни пороци и следва да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано по жалба на „Топлофикация Бургас“ ЕАД срещу Решение № Ц-18 от 01.07.2019 г. на КЕВР, с което, считано от 01.07.2019 г., са утвърдени пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“ в частта по т. 4 от разпоредителната част.

Съдът е отменил Решение № Ц-18 от 01.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по точка 4 и е върнал преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е правилно като краен резултат, въпреки че част от мотивите на административния съд не се споделят от касационната инстанция. По някои от направените възражения касационната инстанция излага допълнителни мотиви и указания, които комисията следва да спази при новото произнасяне. Не са налице съществени процесуални нарушения, отразяващи се на крайния извод на съда за незаконосъобразност на решението на КЕВР.

От фактическа страна по делото се установява, че с писмо с вх. № Е-14-13-6 от 01.04.2018 г. „Топлофикация - Бургас“ ЕАД е депозирало в КЕВР заявление за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия, към което е приложена прогнозна и отчетна информация, съгласно писмо на КЕВР изх. № Е-14-00-3 от 21.03.2019 г. Във връзка с подадените от дружествата от сектор „Топлоенергетика“ заявления за утвърждаване на цени на енергия, е създадена работна група със Заповед № З-Е-57 от 05.04.2019 г. на председателя на КЕВР, която да извърши преглед на заявленията и приложенията към тях. Изготвен е доклад № Е-Дк-291 от 21.05.2019 г. от дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ и дирекция „Правна“ в КЕВР, относно извършения регулаторен преглед и утвърждаване на цени на топлинна енергия и определяне на преференциални цени на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на дружествата от сектор „Топлоенергетика“, считано от 01.07.2019 г. Докладът е приет на закрито заседание на КЕВР от 27.05.2019 г. С протокол № 91 на 04.06.2019 г. е проведено открито заседание на КЕВР за разглеждане на доклад № Е-Дк-291 от 21.05.2019 г. След проведеното на 04.06.2019 г. открито заседание с писмо изх. № 199/04.06.2019 г. жалбоподателят е представил възраженията си по доклада и извършените с него корекции в ценообразуващите елементи. Проведено е обществено обсъждане на 07.06.2019 г. По делото е изслушана съдебна комплексна технико-икономическа експертиза (СКТИЕ), изготвена от вещи лица икономист и инженер, оспорена от ответника по съображения подробно изложени в депозираното по делото становище.

След преценка на начина на определяне на разходите за въглеродни емисии вещите лица са посочили, че приетия от КЕВР начин съответства на метода на регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“ и на Указания - НВ, 2018 г. При преценка на конкретните прогнозни количества генерирани емисии и полагащите се безплатни квоти емисии, вещите лица посочват несъответствия и грешки, за които не може да се намери обосновка в решението на КЕВР.

Заявените от дружеството генерирани емисии за ценовия период 01.07.2019 г.-30.06.2020 г. са 74 802 тона CO2, които са определени спрямо необходимото количество природен газ за същия период – 38 974 хNm3. В решението на КЕВР, количествата квоти емисии парникови газове, които ще емитира дружеството през предстоящия период е изчислено за прогнозно количество природен газ 35 913 хNm3, без да са посочени мотиви за намаленото прогнозно количество природен газ. Във връзка с това експертиза е заключила, че изчислените емисии парникови газове от КЕВР съответстват на по-малко количество природен газ от предвиденото и одобрено от КЕВР за регулаторния период и като следствие е направено заключение, че необходимите разходи за въглеродни емисии са икономически необосновани.

Освен това вещите лица са посочили, че е допусната грешка при изчисляването на безплатните квоти за топлинна енергия по чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО и приложеният от Комисията подход за приспадане на безплатните квоти води до недостиг, който няма как да бъде компенсиран.

В касационната жалба не се съдържат никакви доводи във връзка с установеното от вещите лица погрешно изчисление на подлежащите на приспадане безплатни квоти, като в тази връзка не са били изложени съображения и пред първоинстанционния съд. По тези съображения и при събраните доказателства, правилно АССГ е приел, че решението на КЕВР в разглежданата част не съдържа мотиви. Това е достатъчно основание за отмяната му по разглежданата точка и връщане на преписката за ново произнасяне, при което следва математически точно да бъдат приспаднати полагаемите се на дружеството безплатни квоти и на база на тези изчисления да бъде определен прогнозния разход за въглеродни емисии.

Действително, предмет на Директива 2003/87 е въвеждането на схемата за търговия с квоти за емисии, за да се намалят емисиите на парникови и чиято крайна цел е опазването на околната среда. Целта на Директива 2003/87, е да се стимулира намаляването на емисии на парникови газове по икономичен и икономически ефективен начин /в този смисъл и решения на Съда на Европейския съюз от 12 април 2018 г., PPC Power, C-302/17,, т. 18 и от 17 май 2018 г., Evonik Degussa, C-229/17, т. 41/.

За постигане на предвидената с Директивата цел, а именно опазване на околната среда, с член 10а от Директива 2003/87 е въведена преходна мярка, която, за да се предотврати загубата на конкурентоспособност на предприятията поради факта на установяване на схема за търговия с квоти за емисии, предвижда за инсталациите от определени сектори на дейност постепенно намаляване на безплатното разпределяне на квоти за емисии съгласно параграф 11 от тази разпоредба в периода между 2013 г. и 2020 г., с цел до 2027 г. да се постигне пълното премахване на тези безплатни квоти.

В случая обаче вещите лица изрично са посочили, че количествата квоти парникови газове през регулаторния период са изчислени от КЕВР на база количество природен газ 35 913 хNm3, което представлява намаление с 3061 хNm3 от заявеното количество гориво, което е 38 974 хNm3 и не е било коригирано от КЕВР. Поради това остава неясно как, без да се коригира общият разход за природен газ за дружеството през регулаторния период, който е основният показател за изчисляване на генерираните емисии парникови газове, се прави изчисление за очакваните генерирани емисии на база намалено количество природен газ.

С оглед на това, правилно решението на КЕВР е било прието за незаконосъобразно в посочената част. При новото произнасяне, КЕВР следва да изложи мотиви относно направените изчисления и изводи по отношение на разходите за въглеродни емисии.

Не се споделят мотивите на АССГ относно корекцията по нормата на възвръщаемост на привлечения капитал. В тази част решението на съда е незаконосъобразно. Съгласно приетите от Комисията и представени по делото Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „норма на възвръщаемост на капитала“ в частта им по т. 40 от Г. В, Р. Т нормата на възвръщаемост на привлечения капитал се изчислява като средно претеглена величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал. С обжалваното решение е определена пределна пазарна цена на привлечения капитал на база на статистически данни на БНБ за сектор „нефинансови предприятия“ в размер на 3.57 %/от 6.18%/. Съображенията на експертите, че регулаторният орган е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечен капитал, не на база на относимите към момента на привличане на капитала лихвени нива, а въз основа на лихвените нива за последната година, не водят до извод за незаконосъобразност на решението на КЕВР. Комисията не само не е длъжна, но и не следва да се съобразява с прекомерно високи лихвени проценти по сключени преди съответния ценови период договори. Неправилен е изводът на съда, че кредитите са привличани в предходни периоди, когато лихвените нива са били различни и кредитополучателите нямат възможност да предоговарят ежегодно лихвените проценти по тях. Изводът, че енергийните предприятия нямат задължение да предоговарят или рефинансират сключените от тях договори за кредити или заеми с банкови или финансови институции всяка година, е несъстоятелен в условията на регулиран, а не на свободен пазар на топлоенергията и на електроенергията. Правомощието на КЕВР да регулира цените в сектора имплицитно включва в себе си и проверка за икономическа обоснованост на разходите на дружеството, включително по повод съществуващите към момента на утвърждаване на цените договорни отношения на това дружество. В противен случай правомощията на комисията биха били съществено ограничени и тя не би могла да изпълнява регулаторните си функции в изпълнение целта на закона. Същественият за спора въпрос е дали разходите по съответните заеми могат да бъдат намалени, в съответствие със средните лихвени нива, които са определени на база статистически данни на БНБ. След като средните лихвени нива са над два пъти по-ниски от тези по вече договорените заеми, естествено е ценовият регулатор в изпълнение на задачата си да гарантира икономически обоснована цена на съответната енергия, да изисква дружеството да приведе лихвите по привлечения капитал в съответствие със средните пазарните нива, като рефинансира сключените вече договори за заем - възможност, която съществува за всички правни субекти в настоящата правна и икономическа действителност и която в случая не се отрича. В условията на регулиран пазар, разпоредбата на чл. 31, т. 4 ЗЕ, изискваща цените на енергийните предприятия да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, не означава, че всички разходи на тези предприятия следва да бъдат одобрени и включени при определяне цената на топлинната и електрическата енергия.

Неправилни са и изводите на съда за нарушение на материалния закон при определяне на разходите за ремонт на „Топлофикация - Бургас“ ЕАД. Изложените от КЕВР мотиви в обжалваното решение са, че липсва мотивирана обосновка от дружеството на разходите за ремонт и те са поискани в размер, който надхвърля значително отчетените дейности през 2018 г. В същия смисъл е и заключението на вещите лица, които са посочили, че дружеството не е заявило детайлна разбивка на дейностите и техните стойности, поради което възражението им срещу намалените разходи е прието от КЕВР частично. С оглед на това, в тази част касационната инстанция намира решението на КЕВР за правилно и обосновано.

Неправилни са и изводите на съда и относно корекцията в разходите за заплати и възнаграждения. В оспореното решение Комисията е коригирала заявените разходи за заплати и възнаграждения и свързаните с тях осигурителни вноски и социални разходи от 2736 лв. на 2691 лв., като е заложила увеличение на заплатите конкретно за това дружество с 10 %. Вещите лица са посочили, че с увеличение на възнагражденията от 10% средната месечна работна заплата в дружеството ще нарасне на 1370 лв. при средна за отрасъла за 2018 г. по данни на НСИ е била 1846 лв. Съдът е изложил мотиви, че въпреки признаване на заявените разходи в значителен размер, възнагражденията в дружеството, независимо от увеличението, ще останат под средните за сектора. Макар съображенията на съда и на вещите лица да изтъкват, че мотивите на Комисията са общи и не отчитат конкретни специфики, такива не се отчитат и от АССГ, нито са посочени в заявлението на дружеството.

В този смисъл настоящата инстанция намира за неправилни изводите на съда, че не са отчетени спецификите на конкретното дружество. Отделен въпрос е, че КЕВР не е задължена да одобрява в пълен размер исканията на енергийните дружества за увеличаване на заплатите, а обстоятелството, че средната заплата в сектора е значително по-висока, не може да бъде единствен показател за уважаване на заявлението на дружеството до пълното поискано увеличение. Не може разходите за заплати и възнаграждения да се определят на база средна заплата в сектора. Следва да се съобразят данните за отделните предприятия и с постигането на по-добри резултати в управлението на дружеството.

В тази връзка КЕВР изрично е посочила, че увеличението на заплатите в дружеството зависи и от други икономически фактори. Както се посочи по-горе, в чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия.

Що се отнася до претенцията за разходите за достъп до и/или пренос през електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа, следва да се посочи, че такива разходи не са заявявани от дружеството и по тях КЕВР не се е произнесъл. В тази част съдебното решение е неправилно. Основателни са доводите на касатора, че съгласно чл. 11, ал. 5 НРЦЕЕ, в сила от 25.06.2019 г., за целите на регулирането на цените по чл. 30, ал. 1, т. 1-4 и чл. 33 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) в състава на признатите от комисията разходи не се включват разходи за заплащане на цени за достъп до и/или пренос през електропреносната, съответно електроразпределителните мрежи, които се дължат от производители на електрическа енергия. Същото е предвидено и в чл. 33, ал. 6 ЗЕ. По същия начин, предвид чл. 36е, ал. 4 ЗЕ, за целите на ценовото регулиране в състава на признатите от комисията разходи не се включват разходи за вноски по ал. 1, т.е. вноски във фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

По изложените съображения и тъй като за отмяната на акта в оспорената му част е достатъчно съдът да счете за незаконосъобразен дори един от елементите при формиране на цената, решението на Административен съд - София-град следва да бъде оставено в сила, като краен резултат, с настоящата корекция на мотивите.

При този изход от спора на касатора не се дължат разноски, а ответникът не претендира такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3523/02.07.2020 г. по адм. д. № 8648/2019 г. на АССГ.

Решението е окончателно.

Ключови думи
No law branches!