Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на „Мерлей 94“ ЕООД срещу решение № 1753 от 24.11.2020 г. по адм. дело № 1917/2019 г. на Административен съд – Варна.

С обжалваното решение Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на „Мерлей 94“ ЕООД срещу заповед № РД-09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г. в частта за парцел № 37068-407-2-2, парцел № 37068-407-2-3 и парцел № 37068-407-3-1, находящи се в землището на с. К., област В..

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът погрешно е интерпретирал доказателствения материал по делото и е достигнал до неправилни правни изводи. Счита, че съдът неправилно и необосновано е приел, че по делото не е установено, че процесните парцели са били включени в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ през кампании 2015 г. и 2016 г., без да обсъди представеното по делото уведомително писмо № 02-030—2600/240 от 24.02.2016 година. Намира, че противно на приетото от съда, обжалваната заповед е немотивирана, като приложената по делото таблица с отбелязани номера на УРН, име на земеделския стопанин, площ на парцелите извън обхвата на проектния слой и площ, извън окончателния слой, съдържа съвсем лаконично посочени причини защо посочените площи не следва да бъдат включени в слоя ПДП. Счита, че не е ясно кога е съставена таблицата и същата не съдържа мотиви към оспорената заповед. Оспорва изводите на съда, че в процесните парцели е установено наличие на гори или площите са необработени, без наличие на земеделска дейност и трайни насаждения, а са заети от дървета и храсти, поради което правилно са били изключени с цялата си площ от слоя ПДП. Според касатора, съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, поради което е достигнал до неверни правни изводи за законосъобразно изключване на спорните парцели от площите, допустими за подпомагане. Сочи, че според приетите по делото експертни заключения и в трите парцела са констатирани трайни насаждения от орехи и лешници, което обстоятелство не е обсъдено от съда, както и представения от ответната администрация доклад за проверка на площи по подадено от дружеството заявление за подпомагане за 2018 година. При тези съображения, подробно изложени в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отмени обжалваната заповед в частта досежно земеделските парцели, посочени по –горе. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – министърът земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

Съдът е изяснил релевантните фактически обстоятелства, обсъдил ги е в контекста на приложимите правни разпоредби и е достигнал до следните фактически установявания и правни изводи:

Съдът е установил от фактическа страна, че "Мерлей 94" ЕООД е подало заявление за подпомагане за 2018 г. по Схема за единно плащане на площ, Схема за преразпределително плащане, за зелени директни плащания и по мерки 10 и 11. В изготвена таблица на използвани парцели през 2018 г., процесните парцели с номера 37068-407-2-2 и 37068-407-2-3 са заявени с еднаква по вид култура 223010 – орехи, а парцел 37068-407-3-1 е заявен с култура 223030 - лешници.

На 12.12.2018 г. министърът на земеделието, храните и горите е одобрил проект на специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2018 г., обявен на 19.12.2018 г. на интернет страницата на министерството.

На 27.12.2018 г. "Мерлей 94" ЕООД е подало писмено възражение поради изключване от допустимия за подпомагане слой на площи на процесните три парцела. След подаване на възражението, размерът на недопустимите за подпомагане площи не е коригиран и е приет окончателно като площи, недопустими за подпомагане.

С обжалваната заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. е одобрен окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2018 г.; отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината, както и чрез проверки на получени възражения срещу обхвата на проекта на специализирания слой „Пощи, допустими за подпомагане“, одобрен със заповед № РД 46-504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. По отношение на обсъжданите земеделски площи, слоят ПДП е определен съобразно извършеното на 16.08.2018 г. самолетно заснемате и последвалата дешифрация на цифровата ортофотокарта на страната по самолетното заснемане. При дешифрацията е прието за установено, че не са спазени базови изисквания за допустимост на парцелите за подпомагане, съгласно критериите, описани в Наредба № 2 от 26.03.2018 година. Цифровата ортофото карта, съдържаща фактическото и правно основание за изключване на площите от специализирания слой е приложена на хартиен носител – цветно изображение.

По административната преписка е приобщена справка за всички заявени от жалбоподателя площи за кампания 2018 г. в табличен вид, в която са посочени заявените земеделските парцели, площта от всеки парцел, извън обхвата на проекто слоя за 2018 г. и площта на всеки парцел, извън окончателния обхват на слой ПДП за 2018 г., фактическите и правни основания за това.

От таблицата за всеки от обсъжданите земеделските парцели е видно следното:

За парцел 37068-407-2-2, заявен с площ 0,64 ха, с трайни насаждения – орехи, недопустима за подпомагане е площ 0,56 ха, на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № Наредба № 2 от 26.03.2018 г. – неподдържани, необработени площи, без наличие на земеделска дейност и изобщо на трайни насаждения/култура; дървета храсти.

За парцел 37068-407-2-3, заявен с площ 0,36 ха, с трайни насаждения – орехи, недопустима за подпомагане е площ 0,21 ха, на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. – част от гора.

За парцел 37068-407-3-1, заявен с площ 0,63 ха, с трайни насаждения – лешници, недопустима за подпомагане е площ 0,13 ха, на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. – дървета, част от гора.

Съдът е назначил комплексна съдебно-техническа експертиза, като е приел основно и две допълнителни заключения, които е кредитирал като обективни и компетентни. Съгласно експертните заключения, след максимално увеличение на цифровата ортофотокарта, изготвена на базата на самолетните снимки от 16.08.2018 г., в парцел 37068-407-3-1 се виждат трайни насаждения, но не може да се определи техния вид, а в останалите два парцела има следи от почвена обработка. В северната част от парцел № 37068-407-2-2 е установена обработка на почвата, приличаща на дисковане или окосяване. При направения оглед на място и геодезическо заснемане вещите лица се установили в средната част на парцел № 37068-407-2-2 три групи от дървета с обща площ 310 кв. м или 0,03 ха; в южната и югоизточната част на парцел 37068-407-2-3 - дървесна растителност с обща площ от 1708 кв. м или 0,17 ха. По източната част на парцел № 37068-407-3-1 е установена дига на отводнителен канал, обрасла с тръстика с площ 285 кв. м. Общата им площ е 5ЗЗ кв. м или 0,05 ха.

След извършено от експертите компютърно разчитане в базата данни на ОД „Земеделие“ - Варна върху наличната при тях ортофотокарта е установено следното:

- в парцел 37068-407-2-2 се вижда група дървета със застъпващи се корони с площ 1206 кв. м, т.е. 0,12 ха е недопустимата площ, което представлява 18,8 % от площта на парцела;

- в парцел 37068-407-2-3 се вижда група дървета със застъпващи се корони с площ 2214 кв. м – 0,22 ха недопустима площ, което представлява 60,7%;

- в парцел 37068-407-3-1 се вижда група дървета със застъпващи се корони с площ 531 кв. м., т.е. недопустима площ 0,05 ха, което представлява 8,4 % от площта.

Съдът е посочил в решението си, че след запознаване с файловете на оптичния носител, приложени към материалите по делото, вещите лица са установили, че същите съдържат информация от теренни проверки за кампании 2015, 2016 и 2017 година. Снимките са направени съответно на 14.10.2015г, 12.09.2016 и 14.09.2017 г. След сравнение на GPS координатите е констатирано, че снимките са направени в процесните парцели по ИСАК или в техни съседни. В обхвата на снимките, в парцелите се виждат трайни насаждения - лешници и орехи, както и извършени земеделски дейности. След съпоставяне на цифровите данни на декларираните площи от жалбоподателя за кампании 2016 г. и 2018 г. е установено, че парцелите от кампания 2016 г., описани в УП изх. № 02-030-2600/2285 от 15.12.2016 г. на ДФЗ (в таблицата на стр. 4) с № 37068-407-2-2, № 37068-407-2-3 и № 37068-407-1-1 са идентични съответно на процесните парцели № 37068-407-2-2, № 37068-407-2-3 и № 37068-407-3-1 за кампания 2018 година. Парцел № 37068-407-1-1 от кампания 2016 г., който е идентичен на парцел № 37068-407-3-1 за кампания 2018 г. е засят с лешници. При извършен оглед на място от експертите са установени трайни насаждения в парцел 37068-407-2-2 - орехи на възраст между 2-4 години. Годината на създаване по данни на жалбоподателя е 2015 г., но вещите лица са констатирали, че по-голямата част от растенията са подсадени през последващите години. Установено е, че в парцел 37068-407-2-3 също има трайни насаждения - орехи на възраст между 2-4 години. Годината на създаване по данни на жалбоподателя е 2015 г., но според експертите, по-голямата част от растенията са подсадени през последващите години. В парцел 37068-407-3-1 има трайни насаждения - лешници на възраст между 3-4 години. Годината на създаване по данни на жалбоподателя е 2015 г., като част от растенията са подсадени през последващите години.

Съдът е посочил, че въпреки дадената възможност на оспорващия, по делото не са събрани доказателства за това, че обсъжданите земеделски парцели са били включени в слоя „Площи, допустими за подпомагане“ за предходните 2015 – 2017 години.

Фактическите установявания на съда изцяло кореспондират с доказателствения материал по делото. Съдът е събрал необходимите доказателства за решаване на спорните въпроси и е дал възможност на страните да представят релевантните доказателства за изясняването му. Съдът подробно и коректно е отразил и обсъдил експертните заключения, както и събраните писмени доказателства по преписката.

При изяснена фактическа обстановка, съдът правилно е приел, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 3 АПК.

Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, съгласно чл. 33а, ал. 6 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), който урежда правомощието на министъра на земеделието, храните и горите да издава заповед, с която се одобрява или изменя окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане".

Правилни са изводите на съда, че в оспорения акт се съдържат фактическите и правни основания за изключването на процесните земеделски площи от одобрения слой площи, допустими за подпомагане. В тази връзка съдът точно е преценил, че с оглед характера и обема на административния акт, изложените в табличен вид фактически обстоятелства и правни разпоредби отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Възраженията в касационната жалба за немотивираност на акта са неоснователни.

Съдът правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. При спазване на изискванията на чл. 33а, ал. 1 и 2 ЗПЗП, МЗХГ е създало в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва допустимите площи, определени въз основа на критериите по Наредба № 2 от 26.03.2018 година. По отношение на процесните земеделски парцели данните в системата за идентификация на земеделските парцели са преминали обновяване чрез дешифриране - компютърно разчитане на актуалната цифрова ортофотокарта, изготвена при самолетно облитане на 16.08.2018 година. Въз основа на дешифрацията, която е допустим способ по чл. 16г, ал. 2, т. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., е одобрен окончателният специализиран слой.

Изводите на съда относно спорните въпроси за материалната законосъобразност на заповедта в обжалваната част не съответстват изцяло на фактическите установявания и приложимите правни разпоредби, поради следното:

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г., не са земеделски площи – необработваемите площи, непригодни за извършване на земеделска дейност – захрастени територии, дерета оврази, полски пътища, прокари и просеки и териториите, заети от гори. Съдът правилно е посочил, че тези площи не отговарят на базисните изисквания за дефинирането им като земеделски площи, трайно неподходящи са за подпомагане и не се включват в слой "Площи, допустими за подпомагане" по арг. на чл. 3, ал. 3 от Наредбата.

В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018г. са определени като трайно неподходящи за подпомагане земеделски площи или части от тях, заети от дървесна и храстовидна растителност.

В чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26.032018 г. е предвидено, че временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са изоставени – земеделски площи без наличие на дейност (производство на продукция или поддържане в състояние, годно за производство), които могат да бъдат приведени в състояние, годно за подпомагане чрез стандартни земеделски мероприятия или чрез премахване на камъни, дървесна, храстовидна и друга нежелана растителност.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, площите по ал. 1 и 2 не се включват в слой „Площи, допустими за подпомагане“, когато заедно или поотделно заемат повече от 100 кв. м.

Предвид фактическите установявания, изложени по-горе и с оглед приложимата нормативна уредба, неправилна е тезата, поддържана в съдебното производство, че обсъжданите три парцела са изключени изцяло от специализирания окончателен слой ПДП, на основание на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 2 от 26.032018 г. Доводите на касационния ответник в тази насока не почиват както на фактическите обстоятелства, така и на относимите правните разпоредби. Текстът на чл. 10, ал. 3 от Наредбата се отнася само до площите, за които са налице основанията по ал. 1 и 2 да бъдат изключени от допустимите за подпомагане площи, при условие, че заедно или поотделно заемат повече от 100 кв. м (0,01 ха) и не дава основание за изключване на цялата площ на земеделските парцели. По дефиницията на § 1, т. 1 ДР на Наредба № 2 от 26.03.2018 г., която препраща към член 4, параграф 1, буква "д" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, "земеделска площ" означава площ, която е заета от обработваема земя, постоянно затревени площи и постоянни пасища или трайни насаждения. Съгласно § 1, т. 31 ДР на ЗПЗП, който препраща към член 67, параграф 4, буква "а" от Регламент (ЕС) № 1306/2013, „земеделски парцел" означава непрекъсната част от земя, предмет на деклариране от даден земеделски стопанин, която не включва повече от една група култури. В този контекст, размерът недопустима площ е релевантен към оторизиране на сумите за подпомагане и налагане на санкции в зависимост от процентно отношение спрямо площта на заявените за подпомагане земеделски парцели по схемите и мерките, за които е кандидатствал земеделският производител, но същият не представлява основание за изключване на цялата площ на земеделските парцели от окончателния специализиран слой. Съотношението на приетите за недопустими площи спрямо цялата площ на заявения парцел не е основание за изключване от специализирания окончателен слой и на останалата площ, която отговаря на изискванията за допустима за подпомагане земеделска площ. Това е видно и от визираната по-горе справка за заявените земеделски парцели за кампания 2018 г. от жалбоподателя - за парцел 37068-407-2-2, с площ 0,64 ха, като недопустима е определена площ от 0,56 ха; за парцел 37068-407-2-3, с площ 0,36 ха, като недопустима е определена площ от 0,21 ха и за парцел 37068-407-3-1 с площ 0,63 ха, като недопустима е определена площ 0,13 ха. Съпоставянето на тези данни с приложеното цветно изображение на хартиен носител на цифровата ортофото карта, на което с жълт цвят са очертани площите на заявените от касатора земеделски парцели, а със син цвят – площите от тях, които са приети за допустими, както и скиците към експертните заключения, показва, че в останалата част земеделските площи са приети за допустими. В този смисъл е и приложеното по делото становище изх. № РД 12-01-137-4/30.10.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния му представител.

От изложените обстоятелства следва, че за оспорващото дружество не е налице правен интерес от търсената съдебна защита по отношение на приетите за допустими площи - площ от 0,08 ха за парцел 37068-407-2-2, площ от 0,15 ха за парцел 37068-407-2-3 и площ от 0,5 ха за парцел 37068-407-3-1. Съдът при решаване на спора, като не съобразил тези обстоятелства се е произнесъл по недопустима жалба в частта, с която площите на обсъжданите земеделски парцели са включени в окончателния специализиран слой. Поради това решението в тази част следва да се обезсили и се прекрати производството по делото.

Правилно съдът е отхвърлил оспорването по отношение на парцел 37068-407-2-3, заявен с площ 0,36 ха, с трайни насаждения орехи. Според приложената справка в табличен вид към обжалваната заповед и цветно изображение на цифровата ортофото карта и комбинирана скица № 2 към основното заключение на съдебно-техническата експертиза, част от заявената площ в размер на 0,21 ха е недопустима за подпомагане. Площта е заета от група дървета със застъпващи се корони и в съответствие с чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. правилно е изключена от окончателния специализиран слой. В останалата част площта е приета за допустима и е включена в окончателния специализиран слой.

Съдът е достигнал до погрешни правни изводи за материална законосъобразност на административния акт в оспорената част по отношение на парцел 37068-407-2-2 и парцел 37068-407-3-1.

Неправилно съдът е отхвърлил изцяло жалбата на касатора по отношение на парцел 37068-407-2-2, с площ 0,64 ха, в частта, с която е приета за недопустима площ от 0,56 ха. Съгласно експертните заключения, в земеделския парцел има трайни насаждения орехи на възраст между 2 – 4 години и се установяват следи от обработка на земеделската площ в допустимите за подпомагане части. След извършено компютърно разчитане върху наличната ортофото карта, експертите са установили, че недопустимата за подпомагане площ е 0,12 ха – заета с група дървета, която съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата е трайно неподходяща за подпомагане. В останалата част площта от 0,44 ха, представляваща разликата до 0,56 ха, е допустима за подпомагане и следва да се включи в окончателния специализиран слой.

Неправилно също съдът е отхвърлил изцяло оспорването за парцел 37068-407-3-1, с площ 0,63 ха, в частта, с която е приета за недопустима площ от 0,13 ха. Според експертните заключения в парцел 37068-407-3-1 има група дървета с площ 531 кв., която е недопустима за подпомагане. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. площта, заета с дървесна и храстовидна растителност, правилно е изключена от окончателния специализиран слой. В останалата част площта 0,08 ха, представляваща разликата до 0,13 ха площ, е допустима за подпомагане и следва да се включи в окончателния специализиран слой.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Мерлей 94“ ЕООД срещу заповед № РД-09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г., в частта за парцел № 37068-407-2-2 за площ от 0,44 ха и парцел № 37068-407-3-1 за площ от 0,08 ха, находящи се в землището на с. К., област В.. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отмени заповед № РД-09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г., в частта за парцел № 37068-407-2-2 за площ от 0,44 ха и парцел № 37068-407-3-1 за площ от 0,08 ха, находящи се в землището на с. К., област В.. Административната преписка следва да се изпрати на административния орган за ново разглеждане, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

В останалата част решението е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане за разноски от страните, на касационният жалбоподател „Мерлей 94“ ЕООД се следват разноски в размер на 600лв., съобразно уважената част на иска, а на касационния ответник се дължат разноски в размер на 130лв., поради което ДФ „Земеделие“ следва да заплати на „Мерлей 94“ ЕООД сумата 470лв. разноски по компенсация за двете съдебни инстанции.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1753 от 24.11.2020 г. по адм. дело № 1917/2019 г. на Административен съд – Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Мерлей 94“ ЕООД срещу заповед № РД-09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г., в частта за парцел № 37068-407-2-2 за площ от 0,08 ха, за парцел 37068-407-2-3 за площ 0,15 ха и за парцел № 37068-407-3-1 за площ от 0,5 ха, находящи се в землището на с. К., област В..

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 1753 от 24.11.2020 г. по адм. дело № 1917/2019 г. на Административен съд – Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Мерлей 94“ ЕООД срещу заповед № РД-09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г., в частта за парцел № 37068-407-2-2 за площ от 0,44 ха и за парцел № 37068-407-3-1 за площ от 0,08 ха, находящи се в землището на с. К., област В. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ по оспорването на "Мерлей 94" ЕООД заповед № РД-09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г., в частта за парцел № 37068-407-2-2 за площ от 0,44 ха и за парцел № 37068-407-3-1 за площ от 0,08 ха, находящи се в землището на с. К., област В..

ИЗПРАЩА административната преписка на административния орган за ново разглеждане, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1753 от 24.11.2020 г. по адм. дело № 1917/2019 г. на Административен съд – Варна в останалата част.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Мерлей 94“ ЕООД сумата 470лв. разноски по компенсация за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Ключови думи
No law branches!