Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Т.И, чрез процесуален представител, срещу решение №24 от 24.02.2021г., постановено по адм. дело №148 от 2020год., по описа на Административен съд Търговище/АС-Търговище/, с което е отхвърлена жалбата на Идаетов против изразено на 13.02.2020г. с действие волеизявление по задържане от полицейски орган при РУ-Търговище при ОД на МВР-Търговище, с искане за обявяване на нищожността му.

Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон– отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът –РУ на МВР-Търговище при ОДМВР-Търговище, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че не е налице изразено с действие волеизявление по задържане от полицейски орган при РУ-Търговище при ОДМВР-Търговище на жалбоподателя Идаетов, а се касае за оказване на съдействие по см. на чл.12, ал.1, т.2 и чл.14, ал.1, т. „а“ от Инструкция №39/12.12.2011г. за взаимодействие между МВР и НАП, в която връзка на жалбоподателя са връчени множество документи.

Съдът е счел за неоснователни възраженията на оспорващия за ограничаване на правата му на придвижване за времето от 13.00ч. до 17.00ч. на 13.02.2020г.

АС-Търговище е приел, че възраженията за нищожност на акта, наведени в жалбата не се покриват с критериите за нищожност на АА и са неоснователни.

Решението е правилно като краен резултат.

Предмет на жалбата пред първоинстанционния съд, предвид определение №218/07.01.2021г. на ВАС по адм.д.№13531/2020г., е изразено с действие волеизявление на полицейски орган при РУ-Полиция, ОДМВР-Търговище, по задържане на лицето Т.И.С мнението на състава постановил цитираното определение, не се касае за задържане по реда на чл.72 ЗМВР.

Правото на свободно придвижване на територията на страната и напускане на нейните предели е основно право на гражданите на РБ и може да бъде ограничавано единствено със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани(чл.35 КРБ).

По аргумент и от чл.2 от Протокол №4 към ЕКПЧОС задържането, визирано от касатора, може да се определи като частично ограничение правото на свободно придвижване в пределите на територията на държавата.

В конкретния казус в първоначалната жалба до АС-Търговище, а в последствие и в молба №1874/19.10.2020г., Идаетов е заявил препятстване от полицаи на свободното му придвижване на 13.02.202г. за периода между 12.30ч. -19.30ч., в който времеви интервал лицето се е намирало в сградата на НАП-Търговище.

Не се спори по делото, че по отношение на касатора не е извършено задържане като принудителна административна мярка, по реда ЗМВР. Не е налице и прокурорско задържане по чл.64, ал.2 НПК, в хода на висящо досъдебно производство спрямо Идаетов.

Доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, е в тежест на оспорващия. Разпределението на доказателствената тежест между страните на осн. чл.163, ал.3 вр. чл.170, ал.3 АПК, е указана на Идаетов с определение от 11.01.2021г. от АС-Търговище.

В случая от приетите по делото доказателства, вкл. от показанията на свидетелите Малинов, Стоянов и Любенов, не се установява за процесния период да е ограничавано правото на свободно придвижване на лицето Идаетов за процесния период. Няма данни касатора да е направил изявление за извършване или да е извършил фактическо действие, представляващо свободно придвижване на територията на РБ включително в сградата на НАП-Търговище, което да е препятствано с действие, представляващо волеизявление по задържане, по смисъла на заявеното от касатора, от двама униформени и трима цивилни полицаи.

От показанията на посочените по-горе свидетели се установява, че Т.И е бил информиран от посетилите го полицаи в имот, находящ се в Промишлена зона-гр. Т., за причините, поради които следва да отиде в НАП-Търговище, и същия е изразил съгласие и доброволно, макар и придружаван от полицейския екип е посетил сградата на НАП-Търговщие

Не се установява в стаята на НАП-Търговище, в която се е намирал касатора, пред стаята и в коридора, полицаи вербално или чрез друг вид действия, да са изявили воля по задържане на Идаетов, препятствайки свободното му придвижване.

При тези данни законосъобразен е крайният извод на първостепенния съд, че на Т.И не са ограничени правата му на придвижване за времето от 13ч. до 17ч. на 13.02.2020г.

Не се кредитират доводите на касатора. Същите повтарят в разширен вид изложеното относно извършени от полицейски орган нарушения в първоначалната жалба до съда. Следва да се отбележи, че в случая е ирелевантна причината, наложила посещението на полицейските органи на мястото, на което е пребивавал касатора и придружаването му до офиса на НАП(напр. съдействие на основание Инструкция №39/12.12.2011г. за взаимодействие между МВР и НАП). Меродавни са установените по делото факти, от които както се отбеляза по горе не се установяват изразени с действия волеизявления на полицейски орган при РУ-Полиция, ОДМВР-Търговище, по задържане на лицето Т.И.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение на АС-Търговище следва да бъде оставено в сила.

Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №24 от 24.02.2021г., постановено по адм. дело №148 от 2020год., по описа на Административен съд Търговище.

Решението не подлежи на обжалване.