О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 47

гр. София, 24.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 4869/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 9626/12.11.2019 г. на А.А.М., чрез пълномощника адвокат В. К., срещу определение № 208/29.10.2019 г., по гр.д. № 1914/2019 г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба с вх. № 1756/20.03.2019 г. срещу решение № 12/28.02.2019 г., по гр.д. № 324/2018 г. на Окръжен съд - Ямбол, с което е потвърдено решение № 147/14.03.2017 г. по гр.д. № 543/2016 г. на Районен съд - Ямбол, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 223/12.04.2017 г. и решение № 88/30.07.2018 г.

В частната жалба се правят оплаквания за порочност на обжалваното определение. Твърди се, че въпреки наличието на правен интерес за жалбоподателя от касационно обжалване на въззивното решение, касационната инстанция е оставила жалбата му срещу последното без разглеждане, като процесуално недопустима. Аргументите си за наличие на правен интерес от обжалване на решението на Ямболския окръжен съд, частният жалбоподател е извел от качеството си на страна във въззивното производство, за която е налице правен интерес от постановяването на валидно и допустимо съдебно решение, доколкото в бъдеще срещу нея би могла да се търси отговорност по чл. 190 и сл. ЗЗД, като прехвърлител на идеални части от делбените имоти в полза на „Е. А“ АД – приобретател по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 101/2015 г., конституиран като съделител в делбеното производство с определение от 04.10.2016 г. на Ямболския районен съд.

Ответните страни по жалбата – Д.К.К. и М.Н.С., чрез пълномощника си адвокат Д. С., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Останалите ответници по жалбата – С.Н.С., В.А.А. и „Е. А“ АД, не изразяват становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения:

С определение № 208/29.10.2019 г., по гр.д. № 1914/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, I г.о. е оставена без разглеждане касационна жалба на А.А.М. срещу решение № 12/28.02.2019 г., постановено по гр.д. № 324/2018 г. на Окръжен съд - Ямбол, с което е потвърдено решение № 147/14.03.2017 г. по гр.д. № 543/2016 г. на Районен съд - Ямбол, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 223/12.04.2017 г. и решение № 88/30.07.2018 г., с което на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство № 81, том 4, рег. № 8955, дело № 524 от 14.12.2015 г. по описа на нотариус № *, с район на действие РС-Ямбол, с който Ц.А.А. е признат за собственик по давностно владение и наследство на 37/80 идеални части от недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], община С., оставени в наследство от Д.К.Б., починал на 15.06.1990 г. и е допусната делба на тези недвижими имоти между съделители: В.Д.Ш., К.Д.К., М.Н.С., С.Н.С., Ц.А.П., В.А.А. и „Е. А“ АД, при определените квоти. По отношение на А.А.М. искът за делба е отхвърлен.

С обжалваното определение съставът на ВКС, І г. о. е приел, че касационната жалба на А.А.М. е процесуално недопустима, като подадена от лице, за което липсва правен интерес от обжалване на въззивното решение. Съдът е посочил, че за допустимостта на касационната жалба от значение е не само качеството на страна във въззивното производство, но по аргумент от чл. 26, ал. 2 ГПК - и наличието на личен интерес за жалбоподателя от обжалване на решението. В случая за жалбоподателя А.А.М. не е установен такъв, доколкото последният не е претендирал самостоятелни права в делбеното производство нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд. Напротив, същият е поддържал, че едноличен собственик на имотите, предмет на делбата, е дружеството „Е. А“ АД, на което той е прехвърлил своите права върху делебеното имущество още през 2015 г.- преди предявяване на иска за делба. Допълнително съдът е констатирал, че с определение от 04.10.2016 г. на Ямболския районен съд приобретателят „Е. А“ АД е конституиран като съделител в делбеното производството, като правата му върху делбените имоти са признати с първоинстанционното решение, както и с потвърждаващото го въззивно решение. Oт този съделител въззивна, респ. касационна жалба с твърдението, че претендира признаването му за едноличен собственик на имотите и отхвърляне на иска за делба по отношение на останалите съделители не е подавана. При така установеното, съобразявайки обстоятелството, че в касационната жалба липсват искания за защита и признаване личните права на жалбоподателя, а единствено за защита правата на друг съделител, който дори не е обжалвал първоинстанционното и въззивното решение за допускане на делба, съдът е достигнал до извод за процесуална недопустимост на подадената касационна жалба и е оставил същата без разглеждане.

Обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. За да бъде надлежно инициирано касационното обжалване, законодателят предполага допустимост на самото касационно производство – т.е. касае се до наличие на предпоставките за надлежно упражняване правото на касационна жалба. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на касационната жалба е наличието на правен интерес от обжалването, т.е. страната касатор следва да е неудовлетворена от постановения правен резултат по решението на въззивния съд и да съществува възможността, доколкото би била допустима и евентуално основателна касационната жалба, с решението на касационния съд да се постигне по-благоприятен за тази страна изход по правния спор. Видно от представения по делото нотариален акт за собственост № 101, т. 4, рег. № 9129, дело 541/16.12.2015 г., жалбоподателят А. М. е прехвърлил изцяло притежаваните от него права върху имоти, предмет на делбата, още преди предявяване на иска за делба, като в рамките на делбеното производство същият не е оспорвал принадлежността на същите в патримониума на приобретателя по разпоредителната сделка. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и частта на всеки съсобственик. При липса на правен спор по делото относно наличието на самостоятелни права върху делбеното имущество в полза на самия жалбоподател А. М., за същия липсва правен интерес от обжалване на въззивното решение. Съображенията му за евентуална възможност срещу него да се търси отговорност от стлана на приобретателя на идеалните части от делбените имоти чрез претендиране връщане на даденото по прехвърлителния договора по смисъл на чл. 190 и сл. ЗЗД, не могат да обосноват правен интерес от обжалване на въззивното решение, което с оглед липсата на други касационни жалби е удовлетворило интересите на всички съделители, включително и на прибретателя „Е. А“ АД. Дружеството като страна по делото е имало своите процесуални възможности за защита.

С оглед горното обжалваното определение следва да се потвърди.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 208/29.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1914/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, I г.о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: