3определение по гр.д.№ 3545 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 70

София, 24.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3545 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н.А.Н., С.Л.И. и С.Л.У. срещу решение № 2679 от 12.04.2019 г. по гр.д.№ 8028 от 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-А състав, с което е потвърдено решение от 31.01.2018 г. по гр.д.№ 26492 от 2014 г. на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 90 състав за уважаване на предявените от Я.Т.К. и Г.К.К. срещу Н.А.Н., С.Л.И. и С.Л.У. искове:

1. с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищците и за осъждане на ответниците да им предадат част с площ от 37 кв.м. от имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-69 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, означена с напречни сиви щрихи в границите, отбелязани със синьо на юг, със синьо на запад и със зелено на север на комбинирана скица- приложение № 1 към заключение на вещо лице от съдебно техническа експертиза, находяща се на лист 226 от първоинстанционното дело, която част погрешно е нанесена в кадастралната карта вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор ..... като част от имота на ответниците с идентификатор ..... и

2. с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия по изграждането на ограда от метални колчета и метална мрежа в североизточната част, както и на масивна ограда в северозападната част.

Касаторите твърдят, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена практика на ВКС /т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 12 от 16.02.2016 г. по гр.д.№ 2184 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 187 от 07.07.2016 г.. № 145 от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 811 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 59 от 14.04.2015 г. по гр.д.№ 4190 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 183 от 16.11.2017 г. по т.д.№ 2624 от 2016 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 187 от 07.07.2016 г. по гр.д.№ 1332 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 63 от 28.06.2019 г. по гр.д.№ 2296 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по въпроса: Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на жалбоподателя във въззивната жалба и всички събрани доказателства във връзка с тези възражения и доводи и да изложи самостоятелни мотиви по тях ?

Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос: Налице ли е фактическа грешка по смисъла на определението на това понятие в ЗКИР, ако е налице невярно отразяване на имотна граница в застроителния и регулационен план /в случая този одобрен през 1977 г./ по отношение на неодобрен план- кадастрална основа /в случая графични материали от 1950 г./ ?

В писмен отговор от 05.09.2019 г. ответниците по жалбата Я.Т.К. и Г.К.К. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост, което съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявените искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК. Отделно от това е изложил и следните мотиви: Приел е за доказано, че ищците са собственици на УПИ VIII- ..... /сега имот с идентификатор .... по кадастралната карта от 2010 г./, а ответниците- на съседния УПИ VII- ..... в кв. ..... по регулационния план на [населено място] от 1999 г. /сега имот с идентфикатор ..... по кадастралната карта от 2010 г./.

Счел е, че от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза е установено, че регулационната граница между парцелите по дворищнорегулационния план от 1999 г. съответства на границата по кадастралния план от 1977 г. и на границата по действащата кадастрална карта на града от 2010 г. Същевременно установено било, че тази граница не съответства на действителната граница между имотите по първия кадастрален план от 1950 г. Тъй като дворищнорегулационния план от 1999 г. не предвиждал придаване по регулация на част от парцела на ищците към парцела на ответниците, съдът е счел, че се касае до грешка в кадастралната карта от 2010 г. по смисъла на пар.1, т.16 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ и че ищците са собственици на спорната част с площ от 37 кв.м., която неправилно е включена в границите на имота на ответниците. С оглед основателността на иска по чл.108 ЗС, съдът е приел за основателен и иска по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия по изграждането на ограда по невярната граница между двата имота.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационното обжалване на това решение поради следното:

1. По първия поставен от касаторите въпрос /Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на жалбоподателя във въззивната жалба и всички събрани доказателства във връзка с тези възражения и доводи и да изложи самостоятелни мотиви по тях ?/ няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответниците във въззивната им жалба и е обсъдил събраните по делото доказателства, относими към тези доводи и възражения. Както в решението на въззивния съд, така и в решението на първоинстанционния съд, към чиито мотиви въззивният съд препраща по реда на чл.272 ГПК, са обсъдени представените по делото и относим към спора доказателства, установяващи правото на собственост на ищците и на ответниците върху съседните имоти и точната граница между тези имоти по различните действащи кадастрални и регулационни планове на населеното място.

Неоснователно е твърдението на касаторите, че съдът е бил длъжен да обсъди възражението на ответниците, че имотът на ищците никога не е бил с площ от 600 кв.м., колкото е посочен в нотариалния акт № ..... от 27.10. ..... г. Съдът не е бил длъжен да обсъжда площта на имота, тъй като за точното определяне на имотната граница между имотите на ищците и на ответниците от значение са границите на закупените от тях имоти, а не тяхната площ- в случая границите на посочения в нотариалния акт № ..... от 27.10. ..... г. имот пл.№ ....., кв. ..... по плана от 1950 г. на [населено място]-К. село, К. землище.

2. По втория поставен въпрос /Налице ли е фактическа грешка по смисъла на определението на това понятие в ЗКИР, ако е налице невярно отразяване на имотна граница в застроителния и регулационен план /в случая този одобрен през 1977 г./ по отношение на неодобрен план- кадастрална основа /в случая графични материали от 1950 г./ не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът касае тълкуването на нормата на пар.1, т.16 от Допълнителните разпоредби от ЗУТ, която е ясна и непротиворечива. Освен това, по въпроса кога е налице грешка в кадастралната карта има задължителна съдебна практика- Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, която не се налага да бъде променяна.

Няма и противоречие между закона, тази задължителна практика на ВКС и приетото в обжалваното решение. Напротив, напълно в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че е налице грешка в кадастралната карта от 2010 г., тъй като от събраните по делото доказателства е било установено, че границата между имотите на ищците и на ответниците по кадастралната карта от 2010 г. не съответства на имотната граница между тези два имота, която имотна граница в случая съответства на границата по кадастралния план от 1950 г. /тъй като с нотариалния акт № ..... от 27.10. ..... г. праводателите на ищците са придобили имот пл.№ ..... в границите му по този план, а след 27.10.1955 г. границите на имот пл.№ ..... не са променяна нито по силата на някакви прехвърлителни сделки, нито по силата на придаване по регулация по приложен дворищнорегулационен план, нито на друго основание/.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и на ЗКИР, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2679 от 12.04.2019 г. по гр.д.№ 8028 от 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-А състав.

ОСЪЖДА Н.А.Н., С.Л.И. и С.Л.У. и тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. ...., чрез адв.Е. Д. да заплатят на Я.Т.К. и Г.К.К. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. ...., ап. ...., чрез адв.Д. С., на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. (петстотин лева), представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.