2определение по гр.д.№ 3529 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 69

София, 24.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3529 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х.Д.Х. срещу решение № 97 от 23.04.2019 г. по гр.д.№ 79 от 2019 г. на Шуменския окръжен съд в частта му, с която е отменено частично решение № 4 от 09.01.2019 г. по гр.д.№ 397 от 2017 г. на Районен съд- [населено място] и вместо него е постановено решение за осъждане на Х.Д.Х., по предявения от Н.Й.Н. иск с правно основание чл.109 ЗС, да премахне съществуващата в поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] лека ограда от градинска мрежа в частта, означена с пунктир от т.А до т.В и от т.С до т.D на скица-приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза на лист 116 от първоинстанционното дело, която скица е неразделна част от решението.

Касаторът твърди, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск и евентуално неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване на това решение се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена практика на ВКС /решение № 424 от 01.12.2010 г. по гр.д.№ 1482 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 150 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 551 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. и т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС/ по следните въпроси:

1. Предвид предназначението на вещта- празно дворно място- налице ли е ограничаване на правото на собственост в случай, че е ограничен достъпът към това дворно място от една страна, но е налице достъп от няколко други подхода ?

2. Следва ли по предявен иск с правно основание чл.109 ЗС ищецът да докаже: конкретно неправомерно действие или състояние, извършено съответно поддържано от ответника; накърняване на конкретно правомощие /елемент от правото на собственост/, включено в правото на собственост на ищеца, което се засяга, с оглед спецификата и предназначението на вещта и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за изполването на собствения му имот по-големи от обикновените ?

В писмен отговор от 29.07.2019 г. ответникът по жалбата Н.Й.Н. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Шуменския окръжен съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови обжалваното решение за осъждане на ответника Х.Д.Х. да премахне съществуващата в поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] лека ограда от градинска мрежа в частта, означена с пунктир от т.А до т.В и от т.С до т.D на скица-приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че ищецът Н.Й.Н. и ответникът Х.Д.Х. са съсобственици на дворното място, представляващо имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], като ищецът Н. Н. притежава 1/10 ид.ч. от това дворно място. По-голямата част от мястото е застроено с жилищна сграда- етажна собственост между ответника Х. Х., ищеца Н. Н. и други лица.

Приел е за безспорно между страните, а и установено от заключението на вещото лице и свидетелските показания, че бащата на ответника е изградил в дворното място лека ограда от градинска мрежа, която ответникът поддържа.

Доколкото липсвали доказателства ползването на дворното място да е било разпределено между съсобствениците по надлежния ред и тази ограда е вътрешна за имота, съдът е приел, че тя препятства достъпа на ищеца до част от съсобственото дворно място и по този начин му създава пречки да упражнява собствеността си в пълен обем. Според съда, без значение за основателността на иска е обстоятелството дали ищецът има достъп до тази част от дворното място през металната врата за пътеката за общо ползване или през съседен имот, тъй като оградата пречи на свободното преминаване от оградената в неоградената част на дворното място, а такива ограничения собственикът не е длъжен да търпи.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване на това решение поради следното:

1. По първия поставен от касатора въпрос /Предвид предназначението на вещта- празно дворно място- налице ли е ограничаване на правото на собственост в случай, че е ограничен достъпът към това дворно място от една страна, но е налице достъп от няколко други подхода ?/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС. Нещо повече, в посочените от касатора решение № 424 от 01.12.2010 г. по гр.д.№ 1482 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 150 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 551 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. въобще няма произнасяне по този конкретен въпрос. В тях е прието, че за уважаването на иск по чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже негативно въздействие на ответника върху собствения на ищеца имот, което да създава обективни пречки на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота според неговото предназначение /в случая с първото решение- имот, представляващ жилище, а с второто решение- имот със земеделско предназначение/.

Приетото в обжалваното решение на Шуменския окръжен съд напълно съответства на горепосочената практика на ВКС: Въззивният съд е уважил иска за премахване на оградата именно защото е приел за доказано, че тя пречи на ищеца свободно да преминава от оградената в неоградената част на съсобственото дворно място и да ползва незастроената част от това място по предназначение, каквото право има като съсобственик, при липса на извършено по надлежния ред разпределение на ползването на дворното място между съсобствениците.

2. По втория поставен въпрос /Следва ли по предявен иск с правно основание чл.109 ЗС ищецът да докаже: конкретно неправомерно действие или състояние, извършено съответно поддържано от ответника; накърняване на конкретно правомощие /елемент от правото на собственост/, включено в правото на собственост на ищеца, което се засяга, с оглед спецификата и предназначението на вещта и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за изполването на собствения му имот по-големи от обикновените ?/ също няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че искът е основателен, тъй като ищецът е доказал, че е съсобственик на дворното място и като такъв има право да го ползва; че бащата на ответника е поставил, а ответникът неправомерно поддържа вътрешна ограда в дворното място и че тази ограда пречи на свободното преминаване на ищеца от оградената в неоградената част на дворното място и по този начин му пречи да упражнява правото си на собственост върху това дворно място в пълен обем.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.109 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Неоснователно е твърдението на касатора, че решението в обжалваната част е недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск. Видно от петитума на исковата молба /стр.3 от исковата молба/, иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне оградата, поставена в съсобственото им дворно място, е бил предявен: ищецът Н. Н. е заявил искане ответникът Х. Х. да бъде осъден да премахне тази ограда. Обстоятелството, че ищецът е твърдял в исковата молба, че оградата е поставена от ответника, а съдът в решението си е приел за установено, че оградата е поставена от бащата на ответника, като ответникът само поддържа създаденото от баща му състояние, не представлява произнасяне на съда по непредявен иск.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид на гореизложеното касационното обжалване на решението на Шуменския окръжен съд в обжалваната част не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97 от 23.04.2019 г. по гр.д.№ 79 от 2019 г. на Шуменския окръжен съд в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Х.Д.Х. от [населено място], Шуменска област, [улица] да заплати на Н.Й.Н. от [населено място], Шуменска област, [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 600 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.