О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 70

гр. София, 25.02.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1885/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/ - 9648/13.11.2019 г. на В.Т.И. и П.С.И., подадена чрез адвокат П.И.Ш. и по молба вх. № по регистъра на ВКС - 10369/02.12.2019 г. на ЕТ „С. И.“, подадена чрез адвокат Г. Г. с искания за допълване на решение № 180 от 05.11.2019 г. по гр. дело № 1885/2018 г. в частта за разноските.

В отговор на молбата на В.Т.И. и П.С.И. ЕТ „С. И.“ представя писмено становище за неоснователност на заявената претенция.

Ответниците по молбата на ЕТ „С. И“ – В.Т.И. и П.С.И. не представят отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК.

ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбите са подадени в едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни, при наличие на правен интерес, с оглед на което са процесуално допустими.

По съществото на направените искания ВКС приема следните съображения:

Производството по делото е образувано по касационни жалби на двете страни в процеса, подадени срещу постановеното по гр. дело № 828/2017 г. на Плевенски окръжен съд въззивно решение № 14 от 13.01.2018 г. С определение по реда на чл. 288 ГПК по настоящото гр.дело № 1885/2018 г. е допуснато касационно обжалване по подадените от двете страни касационни жалби, а с решение № 180 от 05.11.2019 г. касационните жалби и на двете страни са оставени без уважение, като въззивното решение е потвърдено и в двете му обжалвани части. В съдебния акт липсва произнасяне относно искането на страните за присъждане на разноски в касационното производство, поради което са налице основания за допълване на постановеното съдебно решение в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

Като приложения към касационните си жалби, а ищците – и към подадения отговор по реда на чл. 287 ГПК, страните са отправили своевременно искане за присъждане на разноски в своя полза. С писмени молби, входирани по делото преди приключване на последното по делото открито съдебно заседание, страните са представили сключените от тях договори за правна защита и съдействие, разписки, респ. преводно нареждане и фактура, за извършените плащания на договорените хонорари, както и списъци на разноските по чл. 80 ГПК. Съгласно последните, всеки един от ищците В. И. и П. И. са заплатили на адв. П. Ш. по 5000 лева за изготвянето на отговор по касационната жалба на ЕТ „С. И“ и по 2000 лева за процесуално представителство и защита или общо – сумата от 14000 лева. (по 7000 лева за всеки един от касаторите). Плащането на договореното възнаграждение е удостоверено с представения по делото договор за адвокатска защита, служещ за разписка за сумите от 5000 лева и допълнителни разписки от 18.01.2019 г., удостоверяващи заплащането на останалата част от уговорения хонорар.

Релевантен за определяне разноските на В.Т.И. и П.С.И. в касационното производство е обжалваемия интерес на насрещната страна – ЕТ „С. И“, който се формира от предмета на обжалване на същата страна – въззивното решение в частта, с която на основание чл. 200 КТ са уважени предявените от ищците искове, за всеки от тях, за по 100000 лв., общо за сумата 200000 лв. Тази сума, формираща обжалваемия интерес на насрещната страна срещу чиято касационна жалба е реализирана защитата на ищците, спрямо направените от тях разноски в касационното производство, които предвид молбата и съдържащото се в нея искане за присъждането им, респективно доказателствата за извършване на същите разноски, възлиза на сумата 14000 лв. при отчитане размера на исковете – 240000 лв., определя размер на разноските общо за сумата 11666 лв. За всеки от двамата касатори - В.Т.И. и П.С.И. разноските, които ответникът по жалбата им, ще следва да заплати е по 5833.33 лв. Неоснователно е направеното от „ЕТ С. И“ възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в случаите, когато то е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, съдът разполага с правната възможност, по искане на насрещната страна, да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. В конкретния случай размерът на адвокатското възнаграждение /по 5833.33 лв. за всеки касатор/ не се явява прекомерен, предвид установения в нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК критерий. Настоящото дело се откроява с висока правна и фактическа сложност, като процесуалният представител на ищците е взел активно участие в делото, както с писмените молби и становища, които е изготвил, така и в проведените по делото открити съдебни заседания. С оглед на това, не са налице предпоставките за намаляване на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.

Релевантен за определяне разноските на ЕТ „С. И“ в касационното производство е обжалваемия интерес на насрещната страна – В.Т.И. и П.С.И., който се формира от предмета на обжалване на същата страна – въззивното решение в частта, с която на основание чл. 200 КТ са отхвърлени предявените от ищците искове, за всеки от тях, за разликата между 100000 лв. и 120000 лв., общо за сумата 40000 лв. Тази сума, формираща обжалвания интерес на насрещната страна срещу чиято касационна жалба е реализирана защитата на ответника по исковете, спрямо направените от него разноски в касационното производство, които предвид молбата и съдържащото се в нея искане за присъждането им, респективно доказателствата за извършване на същите разноски възлиза на сумата 11349.08 лв., при отчитане размера на исковете – 240000 лв., определя размер на разноските за сумата 1891.51 лв., която ответниците по жалбата ще следва да заплатят на касатора - С.Б.И., действащ като едноличен търговец с фирма „С. И“ ЕТ, гр. Кнежа.

По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА решение № 180 от 05.11.2019 г. по гр. дело № 1885/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА С.Б.И., действащ като едноличен търговец с фирма „С. И“ ЕТ, гр. Кнежа да заплати на В.Т.И. сумата 5833.33 лв., разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА С.Б.И., действащ като едноличен търговец с фирма „С. И“ ЕТ, гр. Кнежа да заплати на П.С.И. сумата 5833.33 лв., разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА В.Т.И. и П.С.И. да заплатят на С.Б.И., действащ като едноличен търговец с фирма „С. И“ сумата 1891.51 лв., разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: