О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 157

гр.София, 25.02.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т

ЧЛЕНОВЕ: Д. ДГ. Н

като изслуша докладваното от съдия Д. Д гр. д. № 3061 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Севлиевогаз 2000“ АД против решение № 69 от 8.04.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 290 по описа за 2018 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 41 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 26 по описа за 2015 г. на Габровския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на А.С.А. 100 000 лв., на С.А.А. 75 000 лв. и на М.С.А. 75 000 лв. обезщетения за неимуществени вреди от възникнал на 8.03.2014 г. взрив в дома им.

Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е недопустимо, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи вероятна недопустимост, очевидна неправилност, както и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Представлява ли произнасяне по непредявен иск съдебно решение, което е постановено по присъединени дела, когато при образуването им са определени различни правни основания на отделните искове, а при съединяването на делото съдът се произнася с едно правно основание без нов доклад?

2. Недопустимо ли е решение, с което съдът е излязъл извън рамките на търсената защита и подлежи ли на обезсилване това решение от по-горната инстанция?

3. Представлява ли произнасяне по непредявен иск съдебно решение, с което се осъжда ответник да заплати обезщетение за вреди, произтичащи от вещи, когато в исковата молба се претендира обезщетение от вреди, произтекли от противоправно бездействие на служители на ответното дружество?

4. В случай на съединяване на дела дължи ли съдът нов доклад по делото?

5. Ако съдът няма задължение да състави нов доклад, следва ли да се съобрази с правните основания на исковете, дадени с доклада преди съединяването на делата?

6. С различни правни основания ли са претенциите за вреди, произтекли от вещи и за вреди, произтичащи от противоправно бездействие на служители на търговско дружество?

7. Следва ли всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане да бъдат в резултат на действия и бездействия на ответника?

8. В случай че причинната връзка между действията/бездействията/ на ответника и настъпилите вреди е създадена от трето лице, това трето лице солидарно отговорно ли е или носи самостоятелна деликтна отговорност?

9. В случай че действията/бездействията/ на ответника не биха осъществили самостоятелно настъпилите вреди без наличието на създадена от трето лице причинна връзка, отпада ли деликтната отговорност на този ответник?

10. Представляват ли действията на трето лице, които създават причинна връзка между събития/действия или бездействия/ и настъпили вреди, самостоятелни деликтни действия?

11. Влязла в сила присъда, с която е доказана липсата на вина у служителите на търговското дружество, представлява ли оборване на презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД и основание за отхвърляне на исковата претенция?

12. Ако в исковата молба се твърди противоправно бездействие, следва ли да е било дължимо някакво действие от страна на служители на ответното дружество, за да е налице деликт и трябва ли ищецът да докаже необходимостта и вида на дължимото действие от страна на тези служители?

13. Невъзможността на служителите да предвидят действия на трети лица изключва ли тяхното виновно и противоправно действие или бездействие?

14. Подлежат ли на доказване от страна на ищеца всички други елементи/без вината/ от състава на непозволеното увреждане?

Ответниците по касационната жалба М.С.А., С.А.А. и А.С.А. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

На 8.03.2014 г. в къщата на ул. „В. Л. № в [населено място] е избухнал взрив, в резултат на който е настъпила смъртта на деветгодишния А. А., а петнадесетгодишната А. А. e получила тежки изгаряния. Родителите на починалото дете М. и С. А. са предявили срещу „Бяла“ ЕООД като предпочитан ответник и срещу „Севлиевогаз 2000“ АД като евентуален ответник иск за заплащане на 250 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди за всеки един от ищците, а пострадалата А. А. е предявила срещу същите ответници иск за заплащане на 230 000 лв. обезщетение за причинените и неимуществените вреди. В двете искови молби като причина за произшествието е посочено извършването на изкопни работи от служители на „Бяла“ ЕООД, които са засегнали пластмасова тръба за подаване на газ, намираща се в близост до къщата. Детайлът и снаждането на тръбата са били подменени с нестандартен детайл и по-късно в областта на деформацията се е появил нов теч на газ, който се е просмукал в шахта от канализацията за мръсна вода, навлязъл е в къщата и при запалване на печката натрупаното количество се е взривило. Исковете са насочени срещу „Севлиевогаз 2000“ АД с твърдението, че служители от това дружество противоправно са бездействали, тъй като не са съблюдавали за изправността на съоръжението. Освен това обаче в исковите молби е посочено също, че край взривената къща е минавала тръба на газоснабдителното предприятие за подаване на газ до съседно предприятие и избухналият газ е от тази тръба.

Ответниците са оспорили исковете, а касаторът е повдигнал и възражение за съпричиняване.

Според комплексната взривопожарна експертиза от 17.07.2015 г. в резултат от механично натоварване газовата тръба се е удължила и се е получила шийка с дължина около четири сантиметра. В тази зона дебелината на стената на тръбата се е намалила и при последваща експлоатация се е получило разхерметизиране. Газът се е разпространявал към канализационната шахта, оттам е проникнал в канализацията на къщата и се е образувала потенциално експлозивна атмосфера. Експертизата е изключила намерената на мястото бутилка с газ-пропан като възможен източник за взрива и е посочила като причина проникването на газ метан от уличната газопреносна мрежа. Не са открити нарушения на нормативните изисквания, регулиращи безопасната експлоатация на газоразпределителните съоръжения/стр.493 и сл. по описа на ОС-Габрово/.

Подобни са и изводите на тройната комплексна експертиза от 5.12.2017 г. /стр.1208 и сл. по описа на ОС-Габрово/. Неизвестно кога във времето някой е поставил муфа на газоразпределителната тръба и е налична наранена част/разтежение/, където е започнало изтичане на газ/ стр.1237 т.33/. За тази версия има 49 процента вероятност да се е случила. Другата версия е, че при изграждане на водопровода багерист е извадил тръбата на газовата инсталация, което е било неизбежно поради близостта и до мястото на водопровода. Така тръбата е била разтегната и се е получила микропукнатина./стр.1242-т.40/. Вероятността на тази версия е 51%. След това и според двете версии изтичащият газ се стреми да се издигне, но поради наличието на мокра и влажна почва това условие не може да бъде изпълнено и е започнал да се стича надолу. Стигнал е до шахтата на канализацията, която е била с капак без отвори и метанът няма как да излезе. Затова течът е продължил до канализационната тръба на къщата поради наличието на наклон, който създава естествена тяга. След това е преминал през септичната яма и част от него е започнала да излиза в банята/посредством каналите на сифона и мивката, а друга част е излязла през мивката в кухнята/. Към 22,30 часа А.С.А. е решила да запали печката на дърва посредством кибритена клечка и става запалване на изтеклия и концентриран газ и оттам-взрив. Концентрацията на газ се е получила, тъй като къщата не е била обитавана една седмица и съответно не е била проветрявана.

Габровският окръжен съд е счел за неустановено по делото служители на „Бяла“ ЕООД да са извършвали дейности, при които да е засегната тръбата от газоразпределителната мрежа, поради което е отхвърлил исковете срещу този предпочитан ответник. Според съда причина за взрива е наличието на пукнатина в газопреносната тръба, на която е собственик „Севлиевогаз-2000“ АД и затова дружеството носи отговорност на основание чл.50 от ЗЗД за причинените на ищците неимуществени вреди. Искът на А. А. срещу този ответник е уважен до размера от 100 000 лв., а на С. и М. А.-до 75 000 лв. Прието е, че С. и М. А. са съпричинили наполовина увреждането, тъй като са оставили децата без надзор, а къщата е построена незаконно и затова бетоновата конструкция не е предвидена да издържи необходимите тежести. Освен това С. А. сам и без съответните разрешения и проекти е изградил канализацията си. Ако заустването на канализацията беше изпълнено съобразно нормативните изисквания с монтаж на обратни клапани, нямаше да е възможно проникването на метан в жилището.

Великотърновският апелативен съд приел е за недостоверен варианта, при който багерист е закачил газопреносната тръба, в резултат на което тя е била разтегната и по-късно в нея се е появил процеп, тъй като няма доказателства по делото за такава авария. При това положение според съда остава първата възможност-поставена е муфа, като разтежението и процепът са на друго място, близо до изкопа за водопровод/ хипотеза в експертизата на стр.1237по описа на ОС-Габрово/. От този процеп е изтекъл газ метан и са последвали описаните в експертизата движения на газа и концентрацията му в къщата, които са предизвикали взрива. Изводът на въззивния съд е, че отговорността на ответника е ангажирана по чл.50 от ЗЗД като собственик на газопреносната мрежа, тъй като процепът се дължи на свойствата на вещта-умора на материала на газопреносната тръба и на свойствата на метана като газ. Този съд е споделил и изводите на първоинстанционния съд за съпричиняване от петдесет процента от страна на ищците-баща и майка, поради което е потвърдил решението на Габровския окръжен съд.

От мотивите на обжалваното решение е видно, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционно решение, с което са разгледани и уважени частично искове с правно основание чл.50 от ЗЗД. Касаторът твърди, че такъв иск не е предявен, поради което решенията на съдилищата са недопустими и в тази връзка е формулирал 1, 2, 3 и 6 въпрос. Действително, при описанието на предполагаемия механизъм на злополуката в исковите молби най-много място е отделено за обосноваването на противоправните действия на служители на ответните дружества. Посочени са обаче и факти, които обуславят отговорността на касатора на основание чл.50 от ЗЗД-обстоятелствата, че в близост до къщата преминават тръбите, собственост на „Севлиевогаз 2000“ АД за подаване на газ до съседно предприятие и избухналият газ е от тази тръба. Формулирането на факти в исковата молба, от които може да се заключи, че отговорността на касатора е основана на разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, е достатъчно, за да се приеме, че такива искове са предявени. Квалификацията на исковете от изложените в исковите молби факти се извършва от съда, а в исковата молба не е било необходимо да се посочи точният механизъм на злополуката, който се е изяснил в хода на делото. Следователно съдилищата са се произнесли по предявени искове, поради което обжалваното решение не може да се окачестви като недопустимо и касационно обжалване на това основание и по 1, 2, 3 и 6 въпрос не следва да се допуска.

Четвъртият и петият въпрос на касатора се отнасят до доклада по делото, изготвянето на който е задължение на първоинстанционния, а не на въззивния съд. Неточният доклад би могъл само косвено да се отрази на законосъобразността на процесуалните действия на въззивния съд при събиране на нови доказателства, но такива въпроси не са формулирани от касатора. Ето защо следва да се приеме, че разрешенията на въпросите относно доклада не са относими към въззивното решение, поради което не могат да обусловят допускане на касационното му обжалване.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете срещу дружеството-касатор, които са предявени на основание чл.49 от ЗЗД-заради противоправно поведение на длъжностни лица, като в тази част решението не е обжалвано. Въззивният съд е потвърдил решението в частите, с които е ангажирана отговорността на касатора по чл.50 от ЗЗД. Тази отговорност възниква при причиняване на вредите от свойствата на самата вещ, а не е резултат от противоправни деяния/ ППВС № 17/1963 г., ППВС № 4/1975 г./. Затова е достатъчно да се докаже само връзката между вредите и свойствата на вещта/14 въпрос на касатора/. В този смисъл е и обжалваното решение на въззивния съд, тъй като отговорността на касатора е обоснована със собствеността върху газа метан и върху тръбата, от която се е появил течът в резултат от умора на материала, а не с противоправно поведение на длъжностни лица в дружеството. Ето защо въпросите, които във формулировката си включват противоправни действия и бездействия на длъжностни лица от ответното дружество, както и оправдателната присъда на управителя, която изключва неговата вина, но не отговорността по чл.50 от ЗЗД за предприятието, не са от значение за спора /7, 9, 11 и 12 въпрос/.

Всъщност уточнените осми и девети въпрос, в контекста на десетия, единадесетия и тринадесетия въпрос, могат да се синтезират в питането носи ли собственикът на вещта отговорност за обезщетяване на вреди по чл.50 от ЗЗД, когато причинната връзка между вещта и произтеклите от нея вреди е създадена от противоправни деяния на трето лице. Проблемът е дали е възможно да съществува едновременно отговорност за вреди по чл.50 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че такава възможност съществува, тъй като е счел че е налице едновременно отговорност на касатора по чл.50 от ЗЗД и съпричиняване на вредоносния резултат посредством изграждането на канализацията без монтаж на обратни клапани. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса съответства на приложимата практика на ВКС. Така в ППВС № 17 от 1963 г. е прието, че са възможни случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. В същия смисъл са и решения № 367 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г. на III ГО, № 370 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2015 г. на IV ГО и много други. В подкрепа на извода на въззивния съд е и решение № 309 от 4.06.2014 г. по гр. дело № 1354/2012 г. на ВКС, в което е посочено, че отговорността по чл.50 от ЗЗД е налице и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите. Следователно по повдигнатото от касатора и уточнено от съда питане, което е от значение за изхода на спора, разрешението на въззивния съд отговаря на приложимата практика на ВКС, поради което касационно обжалване не следва да се допуска.

Не се констатира и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложена правна норма в противоположния и смисъл или несъществуваща правна норма.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не трябва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на адвокат Н.Н.Д. 4 897,50 лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 8.04.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 290 по описа за 2018 г. на Великотърновския апелативен съд.

ОСЪЖДА „Севлиевогаз 2000“ АД да заплати на адвокат Н.Н.Д. 4 897,50/четири хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв. адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е

на

докладчика Д. Д

Считам, че решението на Великотърновския апелативен съд трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по уточненото питане на касатора носи ли собственикът на вещта отговорност за обезщетяване на вреди по чл.50 от ЗЗД, когато причинната връзка между вещта и произтеклите от нея вреди е създадена от противоправни деяния на трето лице. По-общият проблем е дали е възможно да съществува едновременно отговорност за вреди по чл.50 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД. В правната литература e прието, че отговорността по чл.50 от ЗЗД има субсидиарен характер, тъй като е безвиновна, обективна и е в противоречие с основния принцип, че без вина няма отговорност. Затова тази отговорност се изключва, когато може да се приложи отговорност за вреди, причинени от лично виновно поведение по смисъла на чл.45 от ЗЗД. В последния случай вещта е средство, чрез което виновното човешко поведение причинява вредите/С. Т, „Непозволено увреждане. Отговорност за вреди, причинени от вещи и животни“, издание на „Софи-Р“ от 1995 г. стр.95/. Отговорността по чл.50 от ЗЗД възниква, когато при експлоатацията на вещта не е допуснато нарушение на предписаните или общоприети правила/пак там-стр.74/. Същото становище застъпва и академик Ч. Г в „Отговорност за непозволено увреждане“, издание на „Тилиа“ от 1999 г., стр.95. Допуснатата в ППВС № 17 от 1963 г. възможност на едновременна отговорност по чл.49 и чл.50 от ЗЗД за вреди е разяснена с пример в решение № 205 от 14.02.1974 г. по гр.д. № 2388/73 г. на I ГО на ВС/сборник 1974г., стр.75/. Тази възможност е налице в случаите, когато има съпричиняване от вещта и от действащото лице независимо на едното от другото, когато вредите от вещта могат да настъпят и са настъпили без въздействието от виновното поведение на дееца. Независимо дали ще се възприеме теоретичната постановка, или съдебната практика по въпроса, в настоящия случай са установени противоправни деяния на трети лица, без които не би се достигнало до вредоносните последици. Първо, микропукнатината не е причинена от умора на материала, тъй като газопреносната тръба е била качествена-произведена е специално за целта в Швейцария и е сравнително нова. Този извод се потвърждава и от изявлението на вещото лице С. в публичното съдебно заседание на 14.02.2017 г., че микропукнатината не е от нормална експлоатация и стареене/стр. 1402 по описа на ОС-Габрово/. Тази пукнатина се дължи на небрежност на лицето, поставило муфата, или на багериста, прокарващ водопроводната инсталация, който е повдигнал тръбата, а след това я е закопал, без да съобщи. Небрежност са проявили и лицата, чието задължение е било да контролират прекарването на водопроводната инсталация и да не допуснат близостта и с газопреносната система. Второ, също заради липса на контрол, шахтата на В и К инсталацията е била с плътен капак, вместо с капак с отвори, което е позволило проникването на газа. Трето, допуснато е изграждане на В и К инсталация на къщата, в която е станала злополуката, по начин, който е позволил проникването и концентрирането на газа. Всички тези виновни деяния, без значение дали могат да бъдат установени извършителите им, изключват отговорността на касатора по чл.50 от ЗЗД.

Д. Д: