О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 110

София, 26.02.2020 година Върховният касационен съд на Р. Б, второ търговско отделение, в закрито заседание 04.02.2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т.дело № 1842/2019 година,

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на К.М.П. от [населено място], чрез адв.Р. М., против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 680 от22.03.2019г., по в.гр.д.№ 3822 / 2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 22.122017 г.,по гр.д.№ 2859/2016 г. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ отм. , във вр. с чл.45 ЗЗД за сумата 150 000 лева – обезщетение за причинени му неимуществени вреди от настъпило на 08.10.2014 г. пътно-транспортно произшествие, като неоснователен и за поставяне в негова тежест отговорността за деловодните разноски.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.

В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право, първите от които в същността си се свежда до приложението на чл.184, ал.3, т.4 КЗ отм. , във вр. с чл.292, ал.1, т.3 КЗ отм. и обобщени от състава на касационната инстанция, в съответствие с разясненията в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС,са:1.”При несъответствие между отразената в Информационния център на Гаранционния фонд информация относно началната датата и час на валидност на конкретен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,, спрямо вписаните в застрахователната полица данни, в която застрахователният договор е материализиран, кои от тях намират приложение по отношение на трети, пострадали от пътно-транспортно произшествие лица и възникнали за тях права срещу виновния водач?”; 2.„Каква е доказателствената сила на информацията, съдържаща се в Информационния център на Гаранционния фонд и как се отразява същата на отговорността на застрахователя при противоречие с данните от застрахователната полица по конкретен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите?”; 3. ”Длъжен ли е съдът да открие производство по оспорване истинността на документ, когато е оспорено извлечение от данните на Информационния център при Гаранционния фонд ?” и 4. ”Кому е възложена доказателствената тежест и следва ли изрично в доклада си по делото съдът да укаже на страните същата, при наличие на противоречие между данните от Информационния център на Гаранционния фонд и застрахователната полица, в която конкретен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на който ищецът се позовава, е обективиран?”

Значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото е аргументирано с необходимост чрез съдебната практика да се гарантира еднаква защита на правата на трети, пострадали при пътно - транспортни произшествия лица, като се осигури обезщетяване на понесените от тях вреди, в съответствие с условията на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и възприетото в съдебната практика разрешение за действителността на същата.

За илюстрация на твърдяното противоречие с практиката на ВКС са цитирани: ТР №1/23.12.2015 г., по т.д.№ 1/2014 г. на ОСТК на ВКС ; ТР № 1/07.03.2019 г., по т.д.№ 1/2018 г. на ОСТК на ВКС и формирана казуална практика на ВКС, обективирана в следните решения по чл.290 ГПК: № 183 от 22.12.2017 г., по т.д.№ 746/2017 г. на V т.о.; № 194 от 12. 01.2017 г., по т.д.№ 444/2014 г. на І т.о.;№ 32 от 10.03.2016 г., по гр.д. № 4741/2015 г. на ІІ г.о. и № 54 от 25.03.2014 г., по гр.д.№ 3066/2013 г. на ІV г.о.

Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни правни съображения за неговата неоснователност. При условията на евентуалност изразява несъгласие и с въведените касационни основания.

Третото лице – помагач в процеса – П.К.М., при участието на което е постановено обжалваното решение не заявява становище в рамките на преклузивния срок по чл.287, ал.1 ГПК.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:

Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.3 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на страните, е споделил, основан на закона, извода на СГС за отсъствие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към релевантния за спора момент, което да обуславя правна възможност за ангажиране на пряката отговорност на ответното търговско дружество, като застраховател на гражданската отговорност на делинквента, причинил виновно пътно- транспортното произшествие на 08.10.2014 г., около 14.30 ч. в района на Околовръстен път”, [населено място] при кръстовището с [улица].

При обосноваване на така изградения правен извод решаващият състав на Софийски апелативен съд се е позовал на представената по делото застрахователна полица № 22114002490676, в която е обективиран договор за застраховка за риска ”Гражданска отговорност”, сключен с ЗК ”ЛЕВ ИНС”АД за управлявания от виновния водач П.К.М.- трето лице –помагач на ответника в процеса, товарен автомобил „Ивеко MJI 180- Е28” с ДК [рег.номер на МПС] и според отразените в която данни, действието й се поражда от 14 часа на 08.10.2014 г. Затова и според съжденията в съобразителната част на обжалваното въззивно решение, към момента на настъпване на процесния пътен инцидент - около 10.30 ч. на 08.10.2014 г., не е налице твърдяното от ищеца валидно застрахователно правоотношение – елемент от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ отм. , Посочено е, че именно застрахователната полица, е онзи правопораждащ застрахователното правоотношение документ, който останал неоспорен в процеса по см. на чл.193 ГПК, изключва установеното в хода на делото противоречие между посочения в същата времеви обхват на сключената с ответника застраховка за риска „Гражданска отговорност” на делинквента и този по приложената по делото справка - извлечение от Информационния център на Гаранционния фонд, на което ищецът се позовава, да е релевантно за неговите права и за отговорността на ответника. Съображенията са, че по отношение на този вид имуществена застраховка приложение намират общите правила на Глава четвърта от КЗ отм. , които я определят като формален, двустранен консенсуален и възмезден договор. Това означава, че застрахователната полица – форма за действителност на застрахователния договор с установените от законодателя задължителни реквизити - един от които е началото и края на застрахователно покритие( чл.184, ал.3, т.4 КЗ отм. , е единственото правно основание за възникване на застрахователното правоотношение, което отразява както двете насрещни волеизявления на договарящите, така и постигнатото помежду им общо съгласие. Затова и при приетите за установени по делото факти и предвид правилото на чл.295, ал.7 КЗ отм. въззивната инстанция е извела правен извод, че единствено в хипотезата, когато в застрахователната полица няма конкретно посочено начало и край на застрахователно покритие, издаденият от Информационния център на Гаранционния фонд документ е правно релевантен за застрахователното правоотношение, какъвто не е разглежданият случай, предвид констатираното противоречие.

Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно и следва да бъде уважено.

Поставените от касатора въпроси с №1, № 2, като включени в предмета на делото и обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд, притежават правната характеристика на значими за а постановения по делото конкретен правен резултат, поради което обосновават общата предпоставка за достъп до касация, чието съдържание е подробно разяснено в задължителните постановки по т.1 на ТР № 1/ 19. 02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Основателно по отношение на първия от тях е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.Възприетото с т.3 от ТР №1 /14 от 23.12.2015 г.на ОСТК на ВКС разрешение относно вмененото на застрахователя задължение за предоставяне на информация в Информационния център на Гаранционния фонд за подлежащите на регистрация обстоятелства и последиците от неспазването му, налага извършване на проверка за съответствие с дадения с обжалвания съдебен акт отговор на същите.

Въпрос № 2 е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, предвид разрешението в решение № 50/ 25.ІV.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. на ВКС, І т.о. относно правните последици при неспазване законоустановената форма за действителност на застрахователния договор и необходимостта чрез съдебната практика да се осигури еднаква защита на правото на обезвреда на трети, пострадали при пътно - транспортни произшествия лица, както при липса и/или неточно попълване на задължителни реквизити от застрахователната полица, така и когато тяхното публично оповестяване в информационните масиви на Гаранционния фонд, е неточно съобщено от застрахователя.

Въпроси № 3 и № 4 - несъмнено важни процесуалноправни въпроси, в случая са израз на твърдяната от касатора процесуална незаконосъобразност на обжалвания въззивен съдебен акт.

Поради това, независимо от формата под която сочите нарушения на процесуалния закон в решението на Софийски апелативен съд, са въведени пред състава на касационното инстанция, тези въпроси, като изцяло относими към основанията по чл.281, т.3 ГПК, не обосновават общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Както е прието и в мотивите към т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, последната не се идентифицира с касационните основания, а липсата й е сама по себе си достатъчно съображение, за да не се обсъждат поддържаните от жалбоподателя допълнителни селективни основания.

Мотивиран от горното и като съобрази, че с разпореждане от 27. 04. 2016 г. на СГС (л.2) касаторът е изцяло освободен от внасяне на държавна такса за производството по делото, на основание чл.83, ал.2 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 680 от 22.03.2019г., постановено в.гр.д. № 3 822 / 2018 г., по описа на същия съд.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: