О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 127

гр. София 26.02.2020 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр. дело № 2704 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Д.И.Т., чрез адв. П. П., срещу решение №791/08.04.2019 г. по в.гр.дело № 5064/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 4679 от 12.07.2018 г. по гр. дело № 10756/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявения иск от Д.И.Т. с правно основание чл.49 ЗЗД срещу „Седем-Осми” АД и „БТВ-М. Г” ЕАД за сумата 25 000 лв. в условията на солидарност, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 13.08.2015 г. до окончателното изплащане и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „Седем-Осми“ АД и „БТВ М. Г“ ЕАД иск с правно основание чл.49 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата Д. Т. сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на отправени обидни квалификации, опозоряващи обиди, подигравки и сравнения с негативен подтекст, инкорпорирани в поредица от продуцирани от първия ответник и излъчени от втория ответник общо 16 издания на предаването „Шоуто на Слави“, излъчени на 05.09.2013г., 29.01.2014 г., 02.05.2014 г., 17.07.2014 г., 19.09.2014 г., 13.10.2014 г., 17.10.2014 г., 20.10.2014 г., 27.10.2014 г., 17.11.2014 г., 02.01.2015 г., 26.01.2015 г., 11.02.2015 г., 16.03.2015 г., 14.04.2015 г. и 18.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, както и в частта на присъдените в тежест на жалбоподателката разноски. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение, като се постанови ново решение, с което да бъде присъдена търсената сума от 25 000 лв. ведно със законната лихва.

В изложението са формулирани въпросите:1. въпросът съдът уточни и конкретизира, съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: относно пределите при упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл. 39 от Конституцията на РБългария и чл.10 от ЕКЗПЧ и налице ли е превишаване на тези предели при изказани негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице, 2. допустимо ли е многобройно използване и публично разпространяване на негативни оценки и сравнения, метафори и други квалификации по отношение на външния вид/външността на една публична личност, неизпълняваща обществени функции въз основа на заеман пост или занятие, когато с горното се преследва генериране на търговски приходи и задоволяване на частен интерес, чрез забавление на зрителите и предизвикване на зрителски интерес; 3. оправдана ли е от гледна точка на някакъв значим обществен интерес отправата на негативни оценки и сравнения, метафори и други квалификации по отношение на външния вид/външността на ищцата, при положение, че тя не заема обществена позиция или обществен пост и 4. какъв точно е общественият интерес и общественият въпрос (посочен в мотивите на решението на стр.13) от използването на негативни коментари, обидни сравнения и квалификации по отношение на външния вид/външността на една публична личност. Въпросите според жалбоподателката са решени в противоречие с практиката на ВКС и с решение № 7/04.06.1996 г. по конституционно дело № 1/96 г. на Конституционния съд на РБългария.

Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно. Цитирани са решения на състави на ВКС и решение на Конституционния съд – решение № 253/29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/12 г. на ВКС, III-то г.о., решение № 159/19.06.2015 г. по кнчхд № 300/2015 на ВКС, I-во н.о.; решение № 17 от 17.02.2011 г. по к.н.д. № 642/2010 г. на ВКС, I-во н.о. и решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на Конституционния съд на Р. Б.

Ответниците по касационната жалба „С. О“ АД, чрез адвокат М. Д. и „БТВ М. Г“ ЕАД, чрез адвокат М. Б.-Г., в писмени отговори са изразили мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Първоинстанционното решение, постановено по гр.дело № 10756/2015 г. на Софийски градски съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Д.И.Т. против „БТВ М. Г” ЕАД и „Седем-Осми” АД с правно основание чл.49 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата над сумата 25 000 лв. до 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Посоченото решение не е обжалвано и е влязло в сила и в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Д.И.Т. против „Седем-Осми” АД с правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД за присъждане на сумата 10 000 лв. обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, ведно със законната лихва, считано 13.08.2015 г. до окончателното изплащане.

За да отхвърли предявените искове по чл.49 ЗЗД съдът е приел от фактическа страна следното:

Ответникът „Седем - Осми“ АД е продуцент на предаването „Шоуто на Слави“, което е имало издания на посочените дати, а ответникът „БТВ М. Г“ ЕАД е доставчик на линейни медийни услуги по смисъла на чл.4, ал.2 ЗРТ, който е излъчил изданията на предаването „Шоуто на Слави” от посочените дати по своите ефирни канали „БТВ“ и „БТВ Комеди“, съответно. Прието е, че посочените издания са имали твърдяното в исковата молба съдържание – скечове, в които се визира личността на ищцата. Съобразно програмната схема, програмен продукт и програмна концепция „Шоуто на Слави“ е късно вечерно токшоу, като основна цел на представените в него скечове е развлечението. Посочено е, че използваните в него изразни средства са хумор, сатира, стенд-ъп комедия, геговете целят да осмеят /пародират/, иронично да коментират отделни черти от физическия образ на конкретна личност, различни нейни действия, постъпки, решения, които Шоуто оценява като погрешни, лошо изпълнени, които са против обществения интерес. Посочено е също, че изграждането на комедийни образи в Шоуто е постоянна тенденция от създаването му, че те пародират главно популярни личности от света на шоубизнеса, лафстайла, културата, науката, спорта и политиката, като се използват изразните средства на буфонадата, каламбура, вица, стенд-ъп комедията и др., които по дефиниция носят негативен контекст, тъй като съдържат критична оценка на една публична личност – за нейния външен вид, интелектуалните и творческите възможности, за нейните действия, решения и постъпки.

Въззивният съд е приел за установено, че ищцата Д. Т. е публично известна личност и е имала многобройни изяви като актриса, певица, модел и продуцент, че осъществява активна обществена дейност, а през периода 2000-2005 г. е официално рекламно лице на Ж.П.Г. за България.

Прието е, че в 12 от изброените издания на „Шоуто на Слави“ името на ищцата е било цитирано в контекста на скечове с хумористично, иронично и осмиващо съдържание. В част от тях, посредством използване на художествени похвати /алюзии/, са изградени недвусмислени паралели между нейната личност, визирана с двете имена, и образите на „вампир“ /на 05.09.2013 г. и на 17.07.2014 г./; „вълк“ /на 29.01.2014 г./, „крокодил“ /на 02.05.2014 г./; „птеродактил“ /на 19.09.2014 г.; „смъртта“ / на 13.10.2014 г.; „змия“ и таралеж“ / на 17.10.2014 г./; „вещица“ /на 02.01.2015 г. В друга част от предаванията външният вид е определен като плашещ и стряскащ. В изданията на 26.01.2015 г., на 11.02.2015 г., на 16.03.2015 г., на 14.04.2015 г., и на 18.05.2015 г., е използван пародиен образ – Д. Т., визуализиран с характерни загрозяващи лицеви черти /голям изкуствен нос и бенка/, който при въвеждането му за пръв път пред публиката на 26.01.2015 г. се привързва от водещия на шоуто към личността на ищцата, като същевременно се поставя паралел между неговия външен вид и външния вид на ищцата, чрез израза: „казах ви с Д. Т. да не си правите повече гаргара, вие сте направили образ „Д. Т.“, който прилича на олигофрен“. Посочено е, че впоследствие самият художествен герой „Д. Т.“ многократно се самоопределя като „много грозен“, като привежда абсурдни „примери“ за грозотата си.

От правна страна съдът е приел, че в конкретния случай не е налице противоправно поведение, което да обоснове ангажиране на имуществената отговорност на ответниците на основание чл.49 ЗЗД. Съдът е коментирал правото по чл.39, ал.1 от Конституцията на Р. Б и чл.10, §1 ЕКЗПЧОС да се изразява мнение и разпространяването му чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Обсъдени са границите на упражняване на това право – до предела, до който се засяга честта или достойнството на другиго - решение № 21 /14.11.1996 г. на КС на РБ по конст. дело № 19/96 г. Прието е, че журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди; че те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 от КРБ, а когато ги прекрачат, отговарят за причинените вреди. Съдът е приел, че свободата на словото и в частност свободата да се създават и разпространяват телевизионни програми не е абсолютна – тя следва да се подчинява на конституционно създадените ограничения на комуникационните свободи в защита на други конституционни ценности – конституционно установения ред, националната сигурност и превенцията на престъпността, здравето и морала, доброто име и правата на другите граждани, защитената от закона тайна /чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41 от Конституцията/.

Въззивният съд е приел, че направените в процесните издания на предаването негативни оценки за външността на ищцата не надхвърлят границите, определени с чл. 39, ал. 2 от КРБ. Приел е също, че те изразяват субективна оценка на външността на ищцата, която е с негативен характер, но същата не е представена в унизяваща ищцата форма – използваните художествени алюзии нямат характеристиката на преки обиди към ищцата, а носят хумористично съдържание, насочени са към осъществяване на основната цел на предаването да разсмива и забавлява публиката, посредством използваните художествени похвати на иронията, парадокса, хиперболата, алегорията, сарказма и изненадващата зрителя интерпретация. Посочил е, че същите носят обичайните за скеча характеристики, които кореспондират с широко възприетите като обществено приемливи произведения от други сатирични жанрове – като карикатурата, шаржа, фейлетона, анекдота, епиграмата. Според съда възприемането на подобна критична оценка за противоправна недопустимо би ограничило свободата на творчеството и би поставила извън рамките на закона произведенията на редица майстори на сатиричното художествено творчество като А. Б., И. Б., Р. Р., Д. Д., Б. Д., Х. К. и др. Приел е, че присъствието на хумора и сатирата в предаванията и художествените произведения съставлява израз на демократичните свободи и без съмнение изпълнява важна обществена функция – да критикува по забавен начин недостатъците на отделната личност и обществото, като по този начин допринася за усъвършенстването им, разтоварва социалното напрежение, използва релаксиращата функция на смеха за възстановяване на психиката на отделния човек. Приел е също, че естествен прицел на хумора и сатирата са личностите, които са добили известност в обществото чрез своите професионални или обществени изяви, поради което и стават обект на оценяване от публиката, че тази обществена оценка може да бъде както позитивна, така и негативна, като изразяването осъществява свободата на словото и в частност – свободата на творчеството и свободата на мнението, която е конституционно закрепен принцип в чл. 39, ал. 1 от КРБ. Посочено е, че според възприетото и в практиката на ЕСПЧ по чл. 10 от ЕКЗПЧОС, „ограниченията на свободата на изразяване трябва да са тълкувани по един ограничителен начин“.

Съдът е приел, че не е налице противоправност на осъщественото поведение на служителите на „Седем-Осми” АД, изразяващо се в реализирането процесните откъси от художественото съдържание на предаванията на „шоуто на Слави”, излъчени на посочените дати, в които е визирана по описания начин личността на ищцата. С оглед на това е изведен извод, че не са налице основания за ангажиране на гаранционната отговорност на продуцента на предаването „Седем-Осми” АД, както и на доставчика на медийни услуги”БТВ М. Г” ЕАД, който е разпространил посоченото съдържание, чрез ефирно излъчване и последващо повторение с каналите си и в интернет. Прието е, че решението на първоинстанционния съд в уважената част на предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД е неправилно и същото е отменено. Вместо отменената част е постановено ново решение, с което предявеният иск е отхвърлен изцяло.

По правните въпроси:

Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК на въззивното решение на Софийски апелативен съд по първия правен въпрос от изложението. Правният въпрос е разрешен в противоречие с тълкуването, дадено с решение № 7/04.06.1996 г. по конституционно дело № 1/96 г. на Конституционния съд на РБългария – т.III относно ограниченията на правата по чл.39-41 от Конституцията на РБългария.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по останалите въпроси, фомулирани в изложението, тъй като същите са неотносими към решаващите правни изводи на въззивния съд и не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен extra legem, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на решение № 791/08.04.2019 г. по в.гр.дело № 5064/2018 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 9322/13.05.2019 г. от ищцата Д.И.Т. - К., чрез адв. П. П..

Указва на жалбоподателката Д.И.Т. - К. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 500 лв. държавна такса за разглеждане на касационна жалба. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.

След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: