2определение по ч.гр.д.№ 542 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 38

София, 26.02. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 542 от 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П.А.П. срещу определение № 224 от 20.11.2019 г. по гр.д.№ 4102 от 2019 г. на Върховния касационен съд, ГК, състав на първо г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от П. П. молба за отмяна на влязло в сила решение № 57 от 13.04.1999 г. по гр.д.№ 139 от 1998 г. на Районен съд- [населено място].

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.

Ответниците по частната жалба Държавата, И.Т.И., З.Т.Д., З.Я.Д. и Я.В.К. не вземат становище.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение счита следното: Частната жалба е допустима- същата е подадена от легитимирана страна /молител по гр.д.№ 4102 от 2019 г. на ВКС, ГК, първо г.о./, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /частният жалбоподател е бил уведомен за обжалваното определение на ВКС на 25.11.2019 г., а частната жалба е подадена по пощата на 02.12.2019 г./ и срещу акт на състав на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението по гр.д.№ 139 от 1998 г. на Районен съд- [населено място], чиято отмяна на основание чл.304 ГПК е поискана, е постановено по предявен от А.З.П. и В.Г.Д. срещу Държавата иск с правно основание чл.108 от ЗС. Молителят П.А.П. не е бил страна по това дело. Поради това и съгласно чл.304 ГПК право да иска отмяна на това решение той би имал само ако е необходим другар на някоя от страните по делото по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК- когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво по отношение на всички другари. Молителят П. П. твърди, че е съсобственик на имота- предмет на делото, като един от наследниците по закон и по завещание на общия между него и ищците по делото наследодател П.Т.Д., починал на 06.08.1948 г. Доколкото съсобствениците на един имот са обикновени, а не необходими другари по предявен иск за собственост на този имот, правилно в обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че постановеното по гр.д.№ 139 от 1998 г. на Районен съд- [населено място] решение за собственост не обвързва П. П., поради което той не е легитимиран да иска отмяна на това решение по реда на чл.304 ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б, състав на първо отделение на Гражданска колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 224 от 20.11.2019 г. по гр.д.№ 4102 от 2019 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.