О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 124 гр.София, 26.02.2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1045 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ю. Б“АД /правоприемник чрез вливане на „Б.П.Б“АД/ против решение № 2104/06.08.2018 г. по т.д. № 6551/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, V състав в частта, с която е потвърдено решение № 1689/20.10.2015г. по т.д. № 2424/2013г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 2 състав за частично отхвърляне на исковете на касатора срещу „РОС ПАРКЕТИ“ЕООД /предишно наименование „ВИАЛ ПАРКЕТ“ЕООД/, „ВИП ПАРКЕТ“ЕООД, „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД, „ЕВРО ПАРКЕТ“ЕООД, „ЛУКС ПАРКЕТ“ЕООД и Р.Ж.Б. като погасени чрез прихващане на насрещните вземания на „ВИП ПАРКЕТ“ЕООД на основание чл.236, ал.2 ЗЗД за сума в размер на 4 962,14 евро с левова равностойност 9 705,11 лв.- обезщетение за невръщане в срок на наетото помещение по договор за наем от 20.11.2007г. през периода от 16.03.2012г. до 22.04.2012г. и на осн.чл.79, ал.1, вр. чл.233 ЗЗД за сумата от 17 968.45 лв.- обезщетение за некачествено извършени работи и повреди в наетото помещение.

Касационна жалба е подадена и от „РОС ПАРКЕТИ“ЕООД /предишно наименование „ВИАЛ ПАРКЕТ“ЕООД/, „ВИП ПАРКЕТ“ ЕООД, „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД, „ЕВРО ПАРКЕТ“ЕООД, „ЛУКС ПАРКЕТ“ЕООД и Р.Ж.Б. против решение № 2104/06.08.2018 г. по т.д. № 6551/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, V състав в частта, с която е потвърдено решение № 1689/20.10.2015г. по т.д. № 2424/2013г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 2 състав за признаване за установено по иск, предявен на основание чл.422, вр. с чл.415, вр. с чл.124 ГПК от банката, че горепосочените длъжници, дължат солидарно на „Б.П.Б“АД суми в размер на 199 102,70 евро главница, ведно със законната лихва от 26.07.2012г. до окончателното плащане и 246,80 евро мораторна лихва за периода 15.06.2012г. до 25.07.2012г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК отм. .10.2012г. по ч.гр.д.№36219/2012г. на СРС, 66 състав.

Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваните от тях части е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационните жалби са редовни – подадени от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че по силата на договор за банков кредит „РОС ПАРКЕТ“ЕООД /предишно наименование „ВИАЛ ПАРКЕТ“ЕООД/ като кредитополучател е получил кредит в размер на 150 000 евро от страна на банката. По силата на последващи анекси като солидарни длъжници за задължението на главния длъжник да върне заетата сума, съответно договорените възнаградителни лихви, при неизпълнение в срок – мораторни лихви, такси и разноски според погасителния план, са се задължили и останалите лица - „ВИП ПАРКЕТ“ЕООД, „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД, „ЕВРО ПАРКЕТ“ЕООД, „ЛУКС ПАРКЕТ“ЕООД и Р.Ж.Б. / управител на кредитополучателя/. С анекс №3 е бил увеличен размерът на кредита с още 50 000 евро. На 24.07.2012г. предвид непогасяване на кредита според уговореното и след направено изявление от страна на кредитора до длъжниците, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. САС е приел, че ответниците – длъжници са направили възражения за: изплащане изцяло на дълга на 27.01.2012г. от страна на Р. Б., тъй като на същата дата е отпуснат нов кредит, начислен по нова кредитна сметка, различна от тази, по която е отпуснат първоначалният кредит; „РОС ПАРКЕТ“ЕООД и „ВИП ПАРКЕТ“ЕООД са направили възражение за прихващане със свои вземания спрямо банката, произтичащи от обезщетение за невръщане в срок на наето помещение, използване без основание на части от помещения, които са собственост на възразилите ответници, за неизплатени наеми, за некачествено извършени ремонтни работи и повреди в наети помещения. По възражението за плащане въззивният съд е намерил, че съобразно представените банкови извлечения и с оглед заключението на ССЕ същото е неоснователно. Касае се до кредитна апликация, представляваща вътрешна сметка, вътрешна партида на банката, по която се отразява движението на паричните средства по отпуснатия кредит към съответния клон на банката. Липсват доказателства за погасяване на задълженията чрез плащане в брой на каса или чрез банков превод от друга банкова сметка, както и доказателства за сключване на нов, различен от първоначалния под № 033/2007 договор за кредит. Поради което САС е заключил, че записаните две кредитни апликации по един и същ кредит не представляват номера на сметки по различни договори за кредит и евентуално допусната грешка от страна на банката в тази насока не води до извод за погасяване на предоставения кредит по договора от 16.01.2008г. САС е намерил за преклудирано, като направено за пръв път пред въззивна инстанция възражението, че получената от Р. Б. сума от 206 840,76 евро евентуално подлежи на връщане на друго основание – по реда на чл.55 или чл.59 ЗЗД, но не и като неиздължен предоставен кредит. Ответниците не са възразили в срок и срещу претенцията по размер, не са се противопоставили и на приемане на заключението на вещото лице, а от последното се установяват претендираните по исковата молба размери на процесните вземания. По въззивната жалба на банката САС е приел, че отказът да бъде прието за съвместно разглеждане възражение за прихващане може да бъде отменен от постановилия го съд по реда на чл.253 ГПК. По оплакването във връзка с доклада на първоинстанционния съд е счел, че въззивникът не посочва какви процесуални действия евентуално е пропуснал да извърши и какви доказателства да събере с оглед на това оплакване, респ. не прави искания в тази връзка пред САС. Освен това е констатирал, че СГС е приел за безспорно установени релевантните по отношение на възражението за прихващане факти и е разпределил доказателствената тежест между страните за установяването на спорните такива. Съобразно свидетелските показания въззивният съд е приел, че банката е продължила да ползва имота и след изтичане на наемния срок. Като е разгледала уговорките в наемния договор и заключението на СТЕ въззивната инстанция е намерила за доказано задължението на банката да върне имота след ремонтно-довършителни работи, както и тяхното некачествено изпълнение. За преклудирани / липсват доводи в допълнителната искова молба и в първото по делото съдебно заседание/ са счетени възраженията на банката относно бъдещи разходи и разходи, касаещи вещи на банката, а не на наемодателите.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът „Ю. Б“АД освен оплакване за недопустимост на решението на САС в обжалваната част поставя и следните правни въпроси: 1/Относно задължението на въззивната инстанция по отстраняване на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл.146 ГПК; 2/Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички въведени от страната по делото оплаквания срещу първоинстанционното решение и всички доказателства по делото? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като се твърди противоречие на въззивното решение по първи въпрос с решение № 51/02.05.2012 г. по т.д. № 105/2011 г. на ВКС, II т.о и решение № 40/15.09.2014г. по т.д. № 1554/2013г. на ВКС,II т.о.и по втори въпрос с решение № 208/09.02.2018 г. по т.д. № 394/2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 102/25.11.2016г. по гр.д. № 1055/2016г. на ВКС, II г.о., решение №113/18.05.2016г. по гр.д. № 5961/2015г. на ВКС, III г.о. и др. Налице е позоваване и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите „РОС ПАРКЕТИ“ЕООД, „ВИП ПАРКЕТ“ЕООД, „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД, „ЕВРО ПАРКЕТ“ЕООД, „ЛУКС ПАРКЕТ“ЕООД и Р.Ж.Б. поставят следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да се произнесе по направеното в срок от ответниците възражение за погасяване чрез плащане на предявеното от ищеца вземане, както и длъжен ли е да се произнесе по всички фактически и юридически доводи, направени в обосновка на възражението за плащане?; 2/ Попадат ли под преклузията на чл.370 ГПК изложените от ответниците доводи, имащи изключително юридически характер и представляващи направено тълкуване на приложимия материален закон? Първи въпрос е въведен при допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със съдебната практика обективирана в ППВС № 1/1953г. и в постановените по реда на чл.290 ГПК: решение № 447/18.11.2011г. по гр.д.№ 1964/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 113/18.05.2016г. по гр.д. №5961/2015г. на ВКС, III г.о., а по втори въпрос е налице позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Касаторите считат, че обжалваното от тях решение на САС е постановено при очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.

По касационната жалба на „Ю. Б“АД:

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка евентуална негова недопустимост с оглед разгледано от САС възражение за прихващане. Доводите на касатора за недопустимост на произнасяне по същество по така направено от ответниците възражение за прихващане след като сезираният с него съд първоначално не го е допуснал за разглеждане, а след това с определение по чл.253 ГПК го е приел, са неоснователни. Възражението за прихващане е защитно възражение на ответника за погасяване изцяло или частично на претендиранато с исковата молба вземане. Контролът за произнасянето /както по допустимостта, така и по основателността на същото/ на съда е единствено по пътя на инстанционното обжалване, като ответникът не разполага с право на частна жалба срещу определението за недопускане за съвместно разглеждане по делото на възражението за прихващане. Процесуалният пропуск на съда, който е отказал приемане на възражението, може да бъде отстранен от самия съд, така както той може да поправи собствените си процесуални действията, които не слагат край на спора. По първия правен въпрос следва да се има предвид, че въззивният съд е обсъдил конкретното оплакване във въззивната жалба на банката за допуснато нарушение на чл.146 ГПК от СГС, но го е счел за неоснователно. Настоящата инстанция няма правомощия във фазата по чл.288 ГПК да проверява по същество оплакването на касатора дали първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, какво евентуално е то и как следва да бъде отстранено от въззивния съд. По втори въпрос не е налице отклонение от задължителната практика на ВКС, посочена от касатора в цитираните от него решения за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички релевантни доводи и доказателства на страните, наведени във въззивната жалба и отговора й. В случая изложените от касатора твърдения са за необоснованост на изводите на САС по отношение на събраните доказателства, а не за необсъждане на доводи и доказателства, т.е представляват касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, а не правен въпрос с характеристиката по чл.280, ал.1 ГПК.

Не са изпълнени изискванията на чл.280, ал.1 ГПК и по отношение на касационната жалба на ответниците-длъжници. И двата въпроса касаят задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи, вкл.възражения, релевантни за спора, които са направени от страните пред първата инстанция и са въведени с въззивната жалба или отговора й. По възражението за погасяване на кредита поради разкриване на нова сметка и закриване от банката на старата САС се е произнесъл като подробно е обсъдил писмените доказателства в тази връзка и заключението на ССЕ. Приел е, че счетоводното отнасяне от страна на банката на един и същ кредит по две кредитни апликации /въз основа обясненията на в.л. М.– апликацията, а не както твърдят длъжниците банковата сметка, е вътрешна сметка, вътрешна партида, по която се отразява движението по съответния кредит и не представлява самостоятелна банкова сметка с IBAN/, което отразяване съответства на договореното изрично между страните по анекс № 5/19.01.2012г. към първоначалния договор № 033/2007 при липса на доказателства за плащане или погасяване по друг начин на първоначално отпуснатия кредит, който в течение на времето е бил предоговарян /преструктуриран/ и същевременно при непредставяне на доказателства за подписан нов, различен договор за кредит, не води до извод за погасяване на първоначално преодставения кредит. Въззивната инстанция е съобразила и представените документи, касаещи движението по сметка на Р. Б., като при обсъждането им с всички други доказателства по делото е заключила, че не се доказва твърдението на длъжниците кредитът да е изцяло погасен чрез превод от сметка на солидарния длъжник-физическо лице и да е отпуснат на 27.01.2012г. нов кредит. По отношение на втория правен въпрос следва да се има предвид, че оценката за изцяло юридически характер на възражението относно придобиването от Р. Б. на сумата от 206 840, 76 евро чрез заверяване на сметката му с нея и евентуално, че същият дължи връщане на последната по реда на неоснователното обогатяване, а не солидарните длъжници по договора за кредит № 033/2007, е на самите касатори, а не на решаващия въззивен съд. Освен това тази оценка не съответства и на обективираните защитни твърдения в отговора на допълнителната искова молба в сравнение с въззивната жалба, а и САС е изложил съображения защо счита, че няма предоставяне, респ.усвояване на нова сума в размер на 206 840,76 евро на 27.01.2012г.: правоотношенията са се развили в рамките на първоначален договор за кредит, усвояването му и подписване на последващи анекси, с които е договаряна структурата на дълга.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК „очевидна неправилност” за допускане на касационен контрол и по двете касационни жалби. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касаторите доводи представляват оплаквания за нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и за необоснованост на съдебния акт.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 2104/06.08.2018 г. по т.д. № 6551/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, V състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: