№ 101

[населено място], 26.02.2020г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 307/2020 год. и за да произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Д. против определение № 246/15.11.2019 г. по т.д.№ 522/2019 г. на състав на І т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на същата страна против решение № 6230/05.10.2018 г. по гр.д.№ 10886/2017 г. на СГС, на основание чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, предвид цената на предявените искове – всеки под 20 000 лева и предвид търговския характер на делото. Жалбоподателят оспорва правилността на определението с довода, че в предходните инстанции делото е квалифицирано като гражданско, а не търговско и следователно е съобразим законодателния праг за касационна обжалваемост по чл.280 ал.3 т.1 пр. първо ГПК.

Ответната страна - „ И. Т „ АД – оспорва частната жалба с довода, че за квалификация на делото като гражданско или търговско е от значение единствено предметът на същото – в случая търговска сделка от рода на абсолютните, съгласно чл.1 ал.1 т.5 ТЗ,

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ развитието на касационното производство, съдебен акт .

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното .

Касационната жалба на В. Д. е оставена без разглеждане, на основание чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, предвид цената на обективно съединените искове – за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, в причинна връзка с неизпълнение на договор за международен автомобилен превоз на стоки, сключен от В. Д. като възложител на превоза и „И. Т„ АД – като превозвач. Търговския характер на делото е изведен от характеристиката на сключената сделка - абсолютна търговска сделка, съгласно чл.1 ал.1 т.5 ТЗ и качеството търговец на превозвача, за който сключването й е свързано с търговското му занятие, доколкото противното не е установено – чл.286 ал.1 ТЗ.

Посочените съображения се споделят от настоящия състав. Търговския или граждански характер на делото не се определя от деловодното му класифициране, а от предмета на спора, който попада и в хипотезата на чл.365 т.1 ГПК - „ търговски спор” – по-тясно понятие, инкорпорирано в съдържанието на понятието „търговско дело„. Действително, след постановяване на определението, със ЗИДГПК обн. ДВ бр.100/20.12.2019 г., чл.113 ГПК е допълнен, като с предложение второ е разпоредено образуваните дела по искове на и срещу потребители, по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, подсъдността на които е уредена в предложение първо на разпоредбата, да се разглеждат като граждански, по реда на общия исков процес. Няма преходни разпоредби, изключващи приложението на изменението досежно висящи искови производства, в качеството му на процесуална норма. Към процесуалния ред за разглеждането на един спор принадлежи и реда за неговото обжалване, респ. предпоставките и ограниченията за същото, поради което и за преценка на касационната обжалваемост на решения по дела на и срещу потребители, след влизане в сила на изменението на чл.113 ГПК, е приложим законодателния праг по чл.280 ал.3 т. 1 пр. първо ГПК. Изменението,обаче, ще е приложимо към в и с я щ и съдебни производства към момента на постановяването му. С предхождащото го въззивно решение, необжалваемо съгласно правната уредба към момента на постановяването му и съгласно споделените по-горе съображения за търговския характер на делото, е преустановена висящността на спора, предвид влизането му сила, като необжалваемо на касационна инстанция. Изменението на чл.113 ГПК не може да възроди висящността на спора, респ. да породи потестативно право на касационна жалба, независимо че ищецът има качеството „ потребител”, съгласно пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, доколкото е възложил превоз на стоки за лично потребление / за ремонт и реновиране на къщата си в Д. /.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 246/15.11.2019 г. по т.д.№ 522/2019 г. на състав на І т.о. на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: