О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 103 гр. София, 26.02.2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1044 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Подадена е частна жалба от „Ю. Б“АД /правоприемник чрез вливане на „Б.П.Б“АД/ против определение №134/16.01.2019 г. по т.д. № 6551/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлена молбата на „Ю. Б“АД /правоприемник чрез вливане на „Б.П.Б“АД/ за изменение на въззивно решение № 2104/06.08.2018 г. по т.д. № 6551/2017 г. на САС частта за разноските, представляващи изплатено от банката адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената въззивна жалба на Р.Ж.Б..

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт в посочената част и уважаване на молбата на частия жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на следващите се такива за адвокатско възнаграждение за защита по отхвърлената въззивна жалба на Р. Б.- най-малко в размер на 2 495,69лв.

Не е постъпил писмен отговор от ответника Р.Ж.Б..

Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.

По съществото на частната жалба ВКС намира следното:

Производството пред въззивния съд е приключило с решение № 2104/06.08.2018 г. по т.д. № 6551/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, V състав, с което е потвърдено решение № 1689/20.10.2015г. по т.д. № 2424/2013г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 2 състав за признаване за установено по иск, предявен на основание чл.422, вр. с чл.415, вр. с чл.124 ГПК от банката, че „РОС ПАРКЕТИ“ЕООД /предишно наименование „ВИАЛ П.“ЕООД/, „ВИП П.“ЕООД, „РОС И.“ЕООД, „ЕВРО П.“ЕООД, „ЛУКС П.“ЕООД и Р.Ж.Б., дължат солидарно на „Б.П.Б“АД суми в размер на 199 102,70 евро главница, ведно със законната лихва от 26.07.2012г. до окончателното плащане и 246,80 евро мораторна лихва за периода 15.06.2012г. до 25.07.2012г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК отм. .10.2012г. по ч.гр.д.№36219/2012г. на СРС, 66 състав и са отхвърлени исковете като погасени чрез прихващане на насрещните вземания на „ВИП П.“ЕООД на основание чл.236, ал.2 ЗЗД за сума в размер на 4 962,14 евро с левова равностойност 9 705,11 лв.- обезщетение за невръщане в срок на наетото помещение по договор за наем от 20.11.2007г. през периода от 16.03.2012г. до 22.04.2012г. и на осн.чл.79, ал.1, вр. чл.233 ЗЗД за сумата от 17 968.45 лв.- обезщетение за некачествено извършени работи и повреди в наетото помещение.

Срещу първоинстанционното решение въззивни жалби са били подадени от банката – в неговата отхвърлителна част и от Р. Б. – в установителната му част. С молба по чл.248 ГПК банката е поискала от Софийски апелативен съд да измени постановеното от него решение в частта за разноските, като присъди платените такива съобразно отхвърлената въззивна жалба на Р. Б..

Горната установеност налага следните правни изводи: Видно от въззивните жалби, подадени и от двете страни, банката е обжалвала решението на СГС в отхвърлителната част за сумата от 14 150 евро, а длъжникът Р. Б. – в частта за уважаване на иска по чл.422 ГПК общо за сумата от 199 350 евро. Или на осн. чл.78, ал.3 ГПК банката в качеството й на ответник по неуважената въззивна жалба на Р. Б. има право на 199 350 / (14 150 + 199 350) от 4991,38лв. /изплатено адвокатско възнаграждение за цялостна защита във въззивното производство при общ материален интерес по делото 14 150 евро+199 350 евро/. Или за защита по неоснователната въззивна жалба на Р. Б. в полза на банката следва да се присъди сумата от 4 660,56лв. Разликата над тази сума до 4991,38 лв. е за защита по въззивната жалба на самата банка, която е била отхвърлена като неоснователна и сумата от 553,47лв. е заплатена държавна такса по същата неоснователна жалба.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 134/16.01.2019 г. по т.д. № 6551/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлена молбата на „Ю. Б“АД /правоприемник чрез вливане на „Б.П.Б“АД/ за изменение на въззивно решение № 2104/06.08.2018 г. по т.д. № 6551/2017 г. на САС частта за разноските, представляващи изплатено от банката адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената въззивна жалба на Р.Ж.Б. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на осн. чл.248 ГПК решение № 2104/06.08.2018 г. по т.д. № 6551/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА Р.Ж.Б. да заплати на „Ю. Б“АД /правоприемник чрез вливане на „Б.П.Б“АД/ сумата от 4 660,56лв., представляваща сторените от дружеството разноски съобразно отхвърлената въззивна жалба на Р. Б., на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: