О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 248

гр. София, 22.04.2020 г.

В.К.С на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание на седми април, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1837 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М.А.Н. срещу решение №958 от 23.04.2019 г. по в.гр.д.№6141/2018 г. на САС. С решението в обжалваната му част след частична отмяна на решение №4871 от 18.07.2018 г. по гр.д.№12399/15 г. на СГС е отхвърлен предявеният от М.А.Н. срещу ЗД „Бул инс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ отм. за сумата над 130 000 лв. до сумата от 150 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.08.2015 г.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос /уточнен от настоящата инстанция/, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: За приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Ответникът по касация ЗД „Бул инс” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на ищеца. По отношение на спорния по делото въпрос за размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въззивният съд, анализирайки всички събрани по делото релевантни доказателства, е взел предвид: 1. Възрастта на пострадалия – 20 г. към момента на ПТП; 2. Броя и медико-биологичните характеристики на получените при ПТП телесни увреждания и осъщественото лечение – контузия на гръден кош и корем, фрактура на лява клавикула, контузия на гръдния кош с навлизане на течност в белия дроб, руптура на черния дроб, разкъсване на слезката /далака/, което е наложило оперативно лечение чрез спленектомия /отстраняване на далака/, сутура /зашиване/ с паренхимен сет на черния дроб, торакоцентеза с поставяне на аспирационен дренаж в лявата гръдна половина; 3. Продължителността на лечебния и възстановителен период – според вещото лице, изготвило СМЕ от около шест месеца до две години; 4. Последиците от травмите – образуване на сраствания между обвивката на белия дроб /плевра/ и белодробния паренхим, което според вещото лице може да доведе във времето до белодробна недостатъчност и е предпоставка за по-чести възпалителни процеси /бронхопневмонии, емфизем/; загуба на основния лимфоиден орган /слезката/ и макар че функциите му се поемат и от други органи /черен дроб, бъбреци, лимфоидна система/, пострадалият периодично трябва да бъде имунизиран с гама глобулин за предпазване от развитието на животозастрашаващи инфекции, като следва да спазва хранително-диетичен режим; наличие на храносмилателни смущения /разстройства/, дължащи се на продължителния прием на антибиотици, зарастване на лявата клавикула в патологично /неправилно/ положение; с напредването на възрастта, възможност според вещото лице от усложнения в структурата на черния дроб /цироза, туморни образувания/; 5. Претърпените болки и страдания – по интензивни през първите 15-20 дни, а понастоящем при промяна на времето, продължително физическо натоварване и при промени в хранителния режим, възможност за проява на дискомфортни симптоми. 6. Липсата на сигурна прогноза за бъдещия здравословен статус и на други конкретни данни за вероятни бъдещи усложнения – посочени са от вещото лице, изготвило СМЕ, само предположения и очаквания от бъдещи такива и то главно с оглед теоретичните постановки. 7. Липсата на ангажирани конкретни доказателства за трайна увреда на психиката на ищеца /СПЕ/ и на категоричност относно продължителността на възстановителния и лечебен период – в СМЕ е даден ориентировъчен дълъг период от време без маркиране на данни от конкретния казус. 8. Обществено икономическите условия в страната и лимита на застрахователните обезщетения към датата на настъпване на ПТП, като е достигнал до извод, че размерът на пълното обезщетение, което се следва на ищеца за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 130 000 лв.

Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че постановените от касатора въпрос е формирал правната воля на въззивния съд – обусловил е частичното отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 от КЗ отм. , но спрямо този въпрос не се установява наличие на сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната практика на ВКС /наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС.

С оглед изход на спора, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 2 000 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №958 от 23.04.2019 г. по в.гр.д.№6141/2018 г. на САС в частта, с която след частична отмяна на решение №4871 от 18.07.2018 г. по гр.д.№12399/15 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от М.А.Н. срещу ЗД „Бул инс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ отм. за сумата над 130 000 лв. до сумата от 150 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.08.2015 г.

ОСЪЖДА М.А.Н. [ЕГН] да заплати на ЗД „Бул инс” АД[ЕИК] сумата от 2 000 лв., разноски пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.