О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 177

гр. София, 22.04.2020 г.

В.К.С на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№428 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д.И.С. срещу определение №326 от 13.01.2020 г. по в.ч.т.д.№459/2019 г. на АС В.Т.С обжалваното определение е потвърдено протоколно определение от 11.11.2019 г. по т.д.№863/2018 г. на ОС Русе, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Посочва се, че в противоречие с практиката на ВКС е прието, че образуваното досъдебно производство представлява основание за спиране на делото по чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Излагат се съображения, че за да се приложи визираната разпоредба, следва съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира престъпни обстоятелства от значение за правилното решаване на спора и невъзможността те да бъдат установени в самото гражданско производство, а в случая в мотивите на определението такива не са посочени, още повече че в конкретната хипотеза са установени всички обстоятелства, които са от значение за произнасяне на гражданския съд, като събраните доказателства потвърждават и съвпадат с фактите, по които работят органите на досъдебното производство. В този смисъл и тъй като отговорността на Гаранционния фонд е независима от вината на прекия деец и от произнасянето на Наказателен съд в тази насока и с оглед многогодишното протакане на наказателното производство, по което още не е внесен обвинителен акт, се иска отмяна на обжалваното определение.

В изложение по чл.284, ал.3 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Не следва ли решаващият състав на съда, разглеждащ гражданскоправен спор да констатира непосредствено в хода на производството по делото от събраните доказателства наличието на конкретни, съответно описани престъпни обстоятелства, за да спре производството на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. 2. Не следва ли решаващият състав на съда, разглеждащ гражданскоправен спор, в хода на който е констатирал наличието на предпоставките за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК да посочи в конкретика от какво естество са констатираните престъпни обстоятелства и какво е тяхното значение за правилното решаване на делото. 3. Не следва ли, за да бъде спряно едно гражданско производство на основание чл.229, ел.1 т.5, от ГПК, да бъде констатирана пряка връзка на зависимост между елемент от фактическия състав на гражданското правоотношение, предмет на гражданското дело и престъплението, за което е заведено досъдебно производство срещу прекия извършител на деянието. 4. Налице ли са предпоставките гражданското дело да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК при условие, че доказателствата, събрани от гражданския съд, които касаят наличието на вина на делинквента и респ. „престъпни обстоятелства”, не противоречат и съвпадат с доказателствата, събрани от органите на досъдебното производство.

Ответниците по частната касационна жалба не изразяват становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предмет на производството е претенцията на пострадалия ищец срещу Гаранционен фонд за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило по вина на третото лице помагач на страната на ответника, управлявало двуколесно МП без валидна застраховка „Гражданска отговорност”, без да е правоспособен водач и след употреба на алкохол. Посочил е, че срещу третото лице помагач е било образувано досъдебно производство по чл.343, ал.1 от НК, като му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3 от НК, с пострадало лице Д.И.С.. Изразил е становище, че в случая се касае до установяване на факта на престъпление, който не може самостоятелно да бъде изследван от гражданския съд с оглед идентичността на деянието, предмет на образуваното досъдебно производство и на противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите. Счел е, че по аргумент на чл.124, ал.5 от ГПК гражданският съд няма правомощие да установява инцидентно, по повод иска, факта на престъпление, извън посочената в нормата хипотези и когато те не са налице, както в процесния случай, но установяването на факта на престъплението е от значение за решаване на гражданския спор, производството по делото се спира – на основание чл.300 от ГПК, по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е то и дали е виновен деецът, евентуална присъда или споразумение ще бъдат задължителни за гражданския съд, в който смисъл е и определение №485 от 16.07.2019 г. по ч.т.д.№766/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.

Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Според константната практика ВКС /вкл. цитираната в изложението на частния касатор/, наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, съдът спира гражданското дело на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, когато при разглеждането му констатира престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на гражданскоправния спор, но не съществува процесуална възможност за установяването им в рамките на исковия граждански процес. Извършването на проверка от компетентните органи за извършено престъпление, както и образуването на досъдебно производство за установяване на престъпление, не са причина за спиране на гражданското дело на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, ако в хода на разглеждане на делото съдът сам не е констатирал престъпните обстоятелства и не е преценил, че те са от значение за правилното решаване на гражданския спор и че е невъзможно да бъдат установени в исковото производство. Поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ иск по за обезщетяване на вреди от ПТП, от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца - чл.300 от ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора и с оглед това производството по исковете подлежи на спиране. Извън хипотезите на чл.124, ал.5 от ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента. Относими в случая са и разясненията, дадени от ОСГК на ВКС в т.2 на ТР №5/2006 г. по т.д.№5/2005 г., според които, до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгл. чл.182, б.„д” от ГПК отм. , сега чл.229, ал.1, т.5/. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на Наказателен съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане.

При постановяване на обжалваното определение въззивният съд се е съобразил изцяло с посочените разрешения, достигайки до извод, че правилното решаване на спора зависи от установяване на факта извършено ли е престъпление от причинителя на вредите и че този факт не може да бъде установен инцидентно в гражданския процес по повод разглеждането на исковете, като решаващият аргумент, с който е мотивирано наличие на основанието по чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, не е образуваното досъдебно производство срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, а пълното съвпадение между твърдяното в исковата молба противоправно, виновно и вредоносно поведение на водача, сочен за причинител на вредите, и деянието, за което е предприето наказателно разследване срещу този водач и за което му е повдигнато обвинение.

С оглед изложеното не е налице и поддържаното от частния касатор селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а което касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №326 от 13.01.2020 г. по в.ч.т.д.№459/2019 г. на АС В. Т.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.