О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 176

гр. София, 22.04.2020 г.

В.К.С на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№422 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р.М.Л. срещу определение №307 от 13.12.2019 г. по в.ч.т.д.№433/2019 г. на АС В. Т, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Р.М.Л. срещу определение №808 от 20.09.2019 г. по т.д.№195/2019 г. на ОС Плевен, с което е разделено производството по т.д.№195/2019 г. на две отделни производства.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на определението, като се иска отмяната му. Посочва се, че разделянето на производството подлежи на косвен съдебен контрол, когато се разглежда жалба срещу определение за изпращане на един от предявените и разделени искове по подсъдност на друг съд. Навеждат се доводи, че в случая с частната жалба, с която е сезиран въззивния съд, първоинстанционното определение, с което производството е било разделено и един от исковете изпратен по подсъдност, е обжалвано изцяло, поради което съдът е следвало да се произнесе и по разделянето на производството, а частната жалба е била допустима.

Ответникът по частната жалба не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт се явява допустима.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с оглед съдържанието на частната жалба /в която са наведени доводи основани единствено на естеството и връзката между обективно съединените претенции, налагаща съвместното им разглеждане и в която липсва оспорване, че отделената претенция е родово подсъдна на районен съд/ се обжалва определението, с което първоинстанционният съд е разделил производството по делото. Изложил е съображения, че това определение не подлежи на инстанционен контрол, предвид обстоятелството, че не попада сред подлежащите на самостоятелно обжалване определения по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК – не прегражда развитието на делото, тъй като страните не се лишават от право на защита за разрешаване на спора и не е предвидена възможност за обжалването му с частна жалба, тъй като е по повод предмета на делото, а не във връзка с подсъдността, като преценката за възможността за съвместно разглеждане на искови претенции е изцяло в дискрецията на сезирания с тях съд.

Определението на въззивния съд е правилно.

В случая с оглед наведените в частната жалба, с която е бил сезиран въззивният съд, доводи и искане до съда, е несъмнено, че частният жалбоподател е обжалвал първоинстанционното определение само в частта му, с която производството по търговското дело е било разделено. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК на инстанционен контрол подлежат само определенията, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото /чл.274, ал.1, т.1 от ГПК/ или по отношение на които законът изрично е предвидил възможност да бъдат обжалвани /чл.274, ал.1, т.2 от ГПК/.

В този смисъл и тъй като определението на първата инстанция не прегражда развитието на производството /разделянето няма за последица прекратяване на производството по някои от предявените искове, а само отделянето им в друго производство, което е изцяло по усмотрение и във властта на разглеждащия ги съд/, а законът не е предвид възможност за обжалването на посочения съдебен акт, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №307 от 13.12.2019 г. по в.ч.т.д.№433/2019 г. на АС В. Т.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи
No law branches!