№ 185София, 22.04.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 533 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 194 от 21.11.2019 г. по в. гр. д. № 494/2019 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено в установителната му част решението по чл.108 ЗС № 116 от 12.07.2019 г. по гр. д. № 29/2019 г. на Кърджалийския окръжен съд, с която е признато за установено по отношение на ответника Д.Г.К., че ищците Б.К.Н. и Н.М.Н. са собственици по силата на покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване, сключена с нотариален акт № .../12.02.2018 г., т....., рег. №...., дело № .../2018 г. на нотариус Л. Д., на следните имоти в [населено място], [улица], ет.2: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............., представляващ жилище на първи етаж от масивна жилищна сграда; 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............, представляващ приземен етаж с три складови помещения и 3. самостоятелен обект в сграда с идентификатор .................., представляващ гараж-юг, изграден в същата жилищна сграда.

Първоинстанционното решение е отменено в осъдителната част и в тази част искът по чл.108 ЗС е отхвърлен.

По делото е установено, че ищците Б. Н. и Н. Н. са закупили процесните имоти с нотариален акт № ..../12.02.2018 г., т...., рег. № ..., дело № ..../2018 г. на нотариус Л. Д.. Със същия нотариален акт продавачите З. К., Г. К., М. К. и Д. К. са си запазили вещното право на ползване върху продадените имоти. Изброените продавачи са били съсобственици на сградата с ответника по настоящото дело Д.Г.К.. С протоколно определение от 07.06.2017 г. по гр. д. № 839/2016 г. на Кърджалийския районен съд е била одобрена съдебна спогодба за извършване на делба на сградата, по силата на която З., Г., М. и Д. са получили в общ дял имотите, с които впоследствие са се разпоредили в полза на ищците по настоящото дело /първи и приземен етаж и гараж-юг/, а другият съделител Д. К. е получил в свой дял втория етаж от сградата и гараж-север. За уравнение на дяловете З., Г., М. и Д. са поели задължение да заплатят на Д. сумата от 51385,51 лв. в осеммесечен срок. Поради неплащане на тази сума Д. К. е поискал от съда да обезсили съдебно-спогодителния протокол, но съдът е отказал, тъй като само съдебното решение за извършване на делба чрез възлагане на неподеляемия имот в един от дяловете се обезсилва по право поради неплащане на цената.

При тези данни въззивният съд е приел, че ищците по настоящото дело не са доказали ответникът да владее техните имоти. Съдът им е указал в първото по делото заседание, че тежестта за установяване на този факт е тяхна. В същото заседание ответникът е заявил, че живее в собственото си жилище на втория етаж и не ползва имотите на ищците. Свидетелят З. К., който е един от съделителите в делбеното производство и същевременно един от носителите на ограниченото право на ползване, установява, че по никакъв начин той и останалите ползватели не са осъществявали това свое право, въпреки че няколко пъти направили опит да установят фактическа власт върху имота. Няколко пъти свидетелят ходил в имота, звънял на звънеца отвън, но никой не му отворил. При двукратно проведен телефонен разговор ответникът казал, че никакъв имот няма да му даде. Същото ответникът заявил и в лична среща със свидетеля. Свидетелят е признал, че той и останалите продавачи имат парично задължение към ответника за сумата от 51 385,51 лв., но не теглил кредит, тъй като е безработен. Анализирайки тези показания съдът е приел, че макар свидетелят да не е могъл да влезе в процесните имоти, ответникът по никакъв начин не ги е ползвал. При телефонните разговори ответникът логично и обосновано е отказал на даде имотите, преди да се изпълни паричното задължение към него. От това изявление обаче не следва, че той владее имотите. Освен това – свидетелят установява свои опити да получи фактическата власт върху имотите, но не и действия на ищците-собственици в такава посока. Съдът е отчел и това, че свидетелят е лично заинтересуван от изхода на спора, тъй като притежава вещно право на ползване, което иска да реализира, без да е изпълнил паричното си задължение към ответника, възникнало със съдебната спогодба в делбеното дело. Съдът е акцентирал на изявленията на самия ответник, че никой не е искал ключ от него; че свидетелят не се е срещал с него, а освен това въз основа на съдебната спогодба има образувано изпълнително производство и пред съдебния изпълнител той е направил възражение, че не му е платена дължимата сума по спогодбата. Съдът е обсъдил изявлението на ответника в съдебно заседание на 02.07.2019 г., че праводателите на ищците искат да влязат в процесните имоти, но имат задължение от 51 000 лв. към него и че ако му платят тази сума, ще ги допусне веднага в имота, иначе няма да им даде ключ. Прието е, че ответникът има причина да откаже съдействие на ищците да им даде ключ. Това изявление обаче не е равнозначно на признание, че той ползва процесните имоти. Законосъобразното поведение на ответника като кредитор да претендира и получи дължимата сума и да декларира гоновност за съдействие за влизане на ищците в къщата след това не представлява владение или държане на процесните имоти. В заключение – ищците, при тяхна доказателствена тежест, не са установили своето твърдение, че ответникът живее в процесните имоти и ги ползва. Затова осъдителната част на иска по чл.108 ЗС е неоснователна и в тази част искът следва да бъде отхвърлен.

Касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част е подадена от ищците Б. Н. и Н. Н..

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според жалбоподателите въззивното решение е очевидно неправилно /очевидно необосновано/, тъй като неправилно били преценени доказателствата по делото за това дали ответникът упражнява фактическа власт върху процесните имоти. Неправилно съдът отказал да кредитира показанията на свидетеля З. К., както и изявленията на самия ответник, от които се установявало, че именно ответникът държи ключовете на процесните имоти и отказва да ги предаде на ищците.

Ответникът в производството Д. К. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол, независимо от цената на иска.

Жалбоподателите са обосновали основанието за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, със съображения за явна необоснованост на съдебния акт. Съставът на ВКС обаче счита, че преди това следва да се провери допустимостта на самото решение. Възможността ВКС служебно да допусне касационно обжалване при съмнение за недопустимост на въззивното решение изрично е предвидена в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не е изяснено по настоящото дело в какво се състои правният интерес от иска по чл.108 ЗС, предявен от собствениците на имота в защита на лицата, които са си запазили вещното ползване върху него и които разполагат с изпълнително основание по чл.404 ГПК за въвод във владение срещу ответника – съдебноспогодителния протокол от 07.06.2017 г. по гр. д. № 839/2016 г. на Кърджалийския районен съд.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194 от 21.11.2019 г. по в. гр. д. № 494/2019 г. на Пловдивския апелативен съд.

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 388 лв. и в същия срок да представят по делото доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: