О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 76

София, 23.04. 2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и двадесета година състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията П. С ч. гр. д. № 460 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н.Й.Б. срещу определение № 23662/11.10.2019 г. по в.ч. гр. д. № 9467/2019 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба срещу разпореждане № 28192 от 31.01.2019 г. по гр.д. № 3984/2016 г. на Софийския районен съд за връщане на исковата му молба.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

В частната касационна жалба е инкорпорирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. При прилагането на фикцията по чл.41, ал.2 ГПК следва ли лицето по призоваване да е събрало реални данни дали търсеното лице за връчване на съдебните книжа е напуснало и/или сменило адреса си, или е достатъчно само връчителят да не е намерил търсеното лице на адреса му и 2. Ако се прилага чл.41, ал.2 ГПК за страна по делото, следва ли тази страна да бъде уведомяване по реда на чл.47 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Н.Й.Б. против Л.И.Б. и ЖСК”Български художник” искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на идеални части от описания в исковата молба недвижим имот. С разпореждане от 21.07.2017 г. районният съд е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност и оставил същата без движение, като е указал на ищеца да представи актуална скица на процесния имот, удостоверение за актуална данъчна оценка, и доказателства за платена държавна такса, както и че при неизпълнение на дадените указания исковата молба ще бъде върната. Това разпореждане е връчено на жалбоподателя по реда на чл.41, ал.2 ГПК на 31.01.2019г., на която дата изпратеното до него съобщение е приложено по делото съгласно разпореждане на съда.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е констатирал, че съобщенията до ищеца с указанията на съда са изпратени на адреса, посочен в исковата молба, който е бил посещаван многократно в различно часово време за периода 18.09.2017 г. – 08.03.2018 г., но ищецът не е бил намерен. С оглед на това съдът е приел, че ищецът е напуснал посочения от него адрес за период повече от един месец, без да уведоми за това съда, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК, за което не е необходимо ищецът да е бил предварително предупреден за последиците, предвидени в закона (съгласно изискването на чл.41, ал.2, изр.2 ГПК), тъй като на този етап от производството не е възможно да бъде му бъде връчено предходно съобщение, а и се предполага, че той има интерес от по-нататъшното развитие на делото и да следи за дадените указания от съда. Прието е също, че посоченият в чл.47 ГПК ред за връчване на съобщения е приложим само за ответника по делото.

Допускането на касационното обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице.

Първият поставен въпрос не е решен в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС – решение № 40 от 30.03.2015г. по гр.д.04679/2014г., ІІ г.о., според което предвидената в чл.41, ал.2 ГПК за призоваване може да намери приложение единствено в случай, че по делото е надлежно удостоверено обстоятелството, че страната отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който е получила съдебни книжа, тъй като въззвният съд не е взел друго становище по този въпрос, а е приел, че посоченото обстоятелство е удостоверено по съответния ред. Според установената практика хипотезата на чл.41, ал.1 ГПК няма предвид напускане или смяна на посочения от страната адрес, а временно отсъствие от него за повече от един месец, което обстоятелство се удостоверява именно от връчителя при посещенията му на адреса. Отсъствието на ищеца от посочения в исковата молба адрес, както и отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си и констатираните обстоятелства при всяко посещение /не по-малко от три/ в продължение на повече от един месец. В този смисъл е определение № 376 от 22.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2942/2014г. на ВКС, IV г.о. и др.

Вторият поставен въпрос също е решен в съответствие с практиката на ВКС -определение № 284 от 21.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2273/2016 г., IV г.о.; определение № 376 от 22.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2942/2014г., IV г.о. и др., според която съобщението до ищеца, който има посочен адрес по делото не може да бъде връчено чрез залепване на уведомление при условията на чл.47 ГПК, а при отсъствие от адреса за повече от един месец е приложим чл.42, ал.2 ГПК. В този случай не е необходимо ищецът да бъде предупреден за последиците от неизпълнение на задължението му по чл.41, ал.1 ГПК, тъй като това предупреждение се прави при връчване на първото съобщение, но именно неговото извършване е невъзможно поради отсъствието на адресата от посочения от него адрес. С определение № 293 от 21.06.2013г. по ч.гр.д.№ 3633/2013г. на ВКС, І г.о., на което касаторът се позовава във връзка с този въпрос, е разгледана различна от настоящата хипотеза на върната касационна жалба поради неизпълнение на дадени от въззивния съд указания за отстраняване на констатирани нередовности, поради което не би могло да се приеме наличието на противоречие с него, нито съществува такова с останалата приложена към жалбата практика на ВКС. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито жалбоподателят се позовава на тях.

С оглед изложеното касационно обжалване на обжалваното определение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 23662/11.10.2019 г. по в.ч. гр. д. № 9467/2019 г. на Софийски градски съд.

т о не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: