О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 75

София, 23.04.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.Ч: З.П.Р ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията П. С ч. гр. д. № 593 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „П. Ф“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 247/05.02.2020 г. по ч. гр. д. № 57/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 17.12.2019 г. на съдия по вписванията при Пловдивския районен съд за отказ от заличаването на вписана възбрана на недвижим имот.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и иска неговата отмяна.

В приложеното към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Трябва ли да браним правата на взискател наложил възбрана, който е можел, но не се е присъединил с удостоверение по изпълнително дело, по което по-рано от него е наложена възбрана върху същия имот и по която успешно е проведена публична продан и 2. Въз основа на какви документи може да се направи обоснован извод дали възбраната брани права и трябва ли в случай, че някой има интереси и права, те да са заявени в Агенция по вписванията, съответно в какъв срок тези права трябва да бъдат предявени.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд.

С определение от 17.12.2019 г. на съдията по вписванията при Пловдивския районен съд е отказано заличаване на вписана на 06.10.2015г. възбрана, наложена от ЧСИ В. А., тъй като не са представени доказателства за изпълнение на изискванията на чл.31, ал.1 ПВ, съгласно който вписаната възбрана се заличава по писмено нареждане на съдебния изпълнител, който е наложил възбраната.

С обжалваното въззивно определение е констатирано, че производството пред Служба по вписванията е образувано по молба на частния жалбоподател с искане да бъде заличена възбрана, която е вписана по искане на ЧСИ В. А. с акт № 4, том 7/2015 г. С постановление за възлагане на недвижим имот от 27.09.2019 г. по изп. д. № 20147580400491 на ЧСИ М. О. молителят е обявен за купувач по публична продан на недвижим имот – обект 4 - офис, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] представляващ имот с идентификатор ***** Съгласно постановлението имотът е принадлежал на „Импулс-МС“ АД, а възбраната, чието заличаване се иска, е вписана по искане на ЧСИ В. А. за обезпечаване на вземането на взискатели - държавата и Мебелни къщи „РАЛИЦА“ АД по друго изпълнително дело № 20148270400369, по което „П. Ф“ ЕООД не е страна.

При тези фактически констатации, въззивният съд е приел, че съгласно задължителните указания, дадени в т. 3 от ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези чл.402 ГПК, 433 ГПК и чл. 31 от Правилник за вписванията, които в случая не са налице.

Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт /ТР № 1/2009 г., на ОСГТК на ВКС/.

В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационно обжалване не са налице, тъй като дадените от въззивния съд разрешения във връзка с поставените от жалбоподателя въпроси са в съответствие с практиката на ВКС. С ТР № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че вписаните възбрани по реда на чл.397, ал.1, т.1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 и чл.452, ал.2 ГПК, не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Хипотезите, в които законът предвижда заличаване на вписаните възбрани /чл.402 ГПК, чл.433 ГПК и чл.31, ал.1 ПВ/ са обсъдени в обжалваното определение и е прието, че не са налице. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публичната продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако същата не му е противопоставима и не брани права. Отделните състави на ВКС последователно приемат, че значението на обстоятелството дали след вписването на възбраната са били извършени разпоредителни сделки с имота, които биха били противопоставими на придобилия собствеността от публичната продан купувач ако възбраната бъде заличена, се преценява от самия купувач въз основа на справка по партидата на собственика и в тази хипотеза възбраната се заличава на негов риск. Обстоятелството дали наложената възбрана не брани права и на други лица обаче следва да бъде установено в производството по подадената молба за заличаване на вписването. В тежест на молителя е да установи дали изпълнителното производство е приключило без да са останали неудовлетворени взискатели, ползващи се от вписаната възбрана, тъй като ако такива са налице, до пълното удовлетворяване на вземанията им възбраната брани правата им и следва да бъде запазена, доколкото дори след изчерпване на получените суми от проданта на имота и приключване на извършеното разпределение, е възможно същият имот да се върне отново в патримониума на длъжника и по отношение на него да се проведе нова публична продан /опр. № 86 от 17.05.2019г. по ч.гр.д.№ 1590/2019г., I г.о.; опр. №177 от 12.10.2018г. по ч.гр.д.№ 1418/2018г., ІІ г.о. и др./. И доколкото в настоящия случай наложилият възбраната ЧСИ В.А., респ. правоприемника на архива му ЧСИ К.П. не са поискали нейното заличаване, същата брани правата на взискателите, по чието искане е наложена в другото изпълнително производство и за чиито права няма данни по делото да са удовлетворени, поради което и с оглед неприложимостта на чл. 175, ал. 1 ЗЗД не подлежи на заличаване. С посочената от жалбоподателя практика на ВКС са разгледани различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не е налице, а и дори такова да съществува, то не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, след като обжалваното определение е постановено в съответствие с посоченото тълкувателно решение.

Разрешаването на поставените въпроси в съответствие с практиката на ВКС, в т.ч. задължителна, изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито жалбоподателят се позовава на тях.

С оглед изложеното касационно обжалване на обжалваното определение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 247 от 05.02.2020 г. по ч. гр. д. № 57/2020 г. на Пловдивския окръжен съд.

т о не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: