О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 175гр. София, 23.04.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията П. С гр.д. № 3618/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И.Г.Н. от [населено място] против въззивно решение № 490 от 15.07.2019г., постановено по в.гр.д.№ 1188/2019г. на Старозагорския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

С посоченото решение окръжният съд е потвърдил решение № 260 от 25.02.2019г. по гр.д. № 1262/2018г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против [община] иск за делба на подробно описаните в решението шест недвижими имота с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и *** по КККР на [населено място].

По делото е установено, че ищецът в първоинстанционното производство И.Г.Н. е придобил по силата на договор за доброволна делба от 22.03.2001г. празно дворно място от 1140 кв.м., представляващо имот с пл.№ *, кв.1 “Индустриален” и празно дворно място от 625 кв.м., с пл.№ *, кв.1, Индустриален” по регулационния план на [населено място] от 1987г. Правото на собственост върху имотите е било възстановено през 2000г. по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Р.Х.М. и И.И.Х.. Със заповед № 230 от 22.02.2000г. на кмета на общината е одобрено частично изменение на регулационния план за парцел * “Зеленина” и имот пл.№ *, кв.1 “Индустриален”, изразяващо се в образуване на парцел * за имот пл.№ *, промяна на уличната регулация между осови точки 11 и 12, и е одобрена частична квартално-застроителна разработка за парцел *-*. Новообразуваният парцел І* за имот пл.№ * е с квадратура 680 кв.м, образувана след отчуждаване на 420 кв.м. за озеленяване, 70 кв.м. за улица, 20 кв.м. за парцел *-* и след придаване на 40 кв.м от ПИ * и 10 кв.м от улица. УПИ *-* е идентичен с имот с идентификатор *** по КККР. Със заповед № 980 от 13.08.2001г. е одобрен план за регулация за имот пл.№ * и УПИ * “Зеленина”, както и план за застрояване на новообразувания УПИ *-*, кв.1 “Индустриален”, като от УПИ * се образуват УПИ * “Зеленина” и УПИ *-* с площ от 545 кв.м, образувана след отчуждаване на 40 кв.м за УПИ *-*, 5 кв.м за улица, 65 кв.м за сервитут и след придаване на 20 кв.м от ПИ * и 10 кв.м от улица. УПИ *-* е идентичен с имот с идентификатор ***, а отчуждените площи са включени към имоти с идентификатор ***, ***, ***, ***.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че не е налице съсобственост между страните по отношение на процесните имоти, възникнала според твърденията на ищеца с извършеното с посочените заповеди изменение на регулационния план и образуването на УПИ *-* и УПИ *-*, при което части от имоти пл.№№ * и * са придадени към имоти на общината, а части от имоти на общината са придадени към имотите на ищеца. Изложени са съображения, че частите от имотите, които по силата на влязъл в сила регулационен план се придават от един имот към друг при действието на ЗТСУ отм. не представляват самостоятелен обект на собственост, а принадлежност към главната вещ по смисъла на чл.97 ЗС и съсобственост не би могла да възникне. Ако регулацията е приложена, каквито са твърденията на ищеца, придаваните части стават част от имота, към който се придават, а ако не е приложена те са част от имота, от който се е предвиждало да се отнемат. Парцел *-* е образуван при действието на ЗТСУ отм. , при което уличнорегулационните и дворищнорегулационните планове имат отчуждително действие и са основание за придобиване правото на собственост от държавата/общината върху имотите, отредени за нейни мероприятия, респ. от собственика на парцела, към който се придават части от съседен имот. Регулационният план има значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложен, а това става или със заплащане на придадените към парцела части или със завладяването им и упражняване на владение върху тях в продължение на 10 години. Посочено е, че втората заповед е издадена на основание чл.134, ал.2, т.4 ЗУТ и образуваният УПИ *-* не е създаден при условията на чл.17 и не е съсобствен. Ако до изтичането на сроковете по §6, ал.2 и ал.4 ПР ЗУТ дворищната регулация е приложена, тези части остават собственост на собственика на парцела, към който са придадени, а ако до изтичането на тези срокове дворищната регулация не е приложена, отчуждителното действие отпада по силата на закона и тези части стават част от имота, от който са били отчуждени.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. Възможно ли е да съществува имуществена общност – съсобственост между физическо лице и община (юридическо лице), при положение, че физическото лице се легитимира с документи за собственик на идеални части от конкретен недвижим имот, а за останалите части на същия имот общината няма документи поради това, че не актувала своите идеални части с акт за общинска собственост и това ли само обосновава наличието на съсобственост или съсобствеността следва да се извлече не само с документи, но и с други доказателствени средства по смисъла на чл.19 ЗС; 2. След като актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, а не се съставят актове за общинска собственост на за временни постройки, улици, площади, общински пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура (чл.56, ал.2 ЗОбС), може ли според разпоредбата на чл.19 от ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА) общината да удостоверява правото си на собственост и с друг документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за този имот – в частност скици, разписни списъци към планове, извлечения от сметни и др.; 3. Следва ли и може ли да се приеме, че за една община прилагането на влязъл в сила регулационен план следва да стане със завземането на реални части, представляващи придаваеми се идеални части от недвижими имоти на физически и юридически лица и извършване на реални действия по реализирането на плана, без преди това да е провела отчуждителна процедура и не им е заплатила обезщетение (чл.21 ЗОС) и 4. С влизане в сила на ЗУТ през 2001г. какво става със собствеността на имотите, части от които са били предвидени да са придаваеми към други имоти, но са били предмет на план и заповед на общината по реда на ЗТСУ отм. , Поддържа се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а също така, че решението е очевидно неправилно.

Ответникът по жалбата [община] е подал писмен отговор, в които е изразил становище за недопустимост на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая посочените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. Поставените от касатора въпроси нямат отношение към решаващите съображения на въззивния съд, посочени по-горе, поради които същият е приел, че по отношение на процесните имоти не е налице съсобственост между страните, възникнала на посоченото в исковата молба основание, поради което тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Не са изложени и релевантни доводи за обосноваване значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването съгласно дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение задължителни разяснения, които предпоставки в случая не са налице.

Въззивното решение е валидно и допустимо. То не е и очевидно неправилно, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора негови евентуални пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 490 от 15.07.2019г., постановено по в.гр.д.№ 1188/2019г. на Старозагорския окръжен съд.

О с ъ ж д а И.Г.Н. от [населено място] да заплати на [община] сумата 100 лв./сто лева/ разноски.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: