О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 52гр. София, 23.04.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията П. С гр. д. № 2370/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на В.Н.Б., М.Г.Б., К.В.Г. и Й.Д.Г. за изменение на определение № 521 от 19.12.2019 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските.

Ответникът по молбата В.Г.М. счита молбата за неоснователна поради липса на представен от молителите списък на разноските в касационното производство, както и прави възражение за тяхната прекомерност.

С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване на решение № V-133 от 07.12.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1533/2018 г. на Бургаския окръжен съд. Искането на ответниците по касационната жалба В.Н.Б., М.Г.Б., К.В.Г. и Й.Д.Г. за присъждане на направени от тях разноски в размер на 3000 лв. за адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба е оставено без уважение, поради липсата на доказателства, че същите са реално извършени. Посочено е че съгласно задължителните указания на т. 1 от ТР № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК, а когато в договора за правна защита и съдействие е договорено адвокатско възнаграждение и е посочено, че то ще бъда заплатено впоследствие по банков път, както е в случая, то следва да бъде документално установено със съответния банков документ, удостоверяващи плащането, какъвто не е представен.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна.

Видно от данните по делото с отговора на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие от 12.02.2019г., съгласно който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., което е следвало да бъде заплатено по банков път на 13.02.2019г. С него е било представено платежно нареждане от 13.02.2019г. за превеждане на сумата 3000 лв. по с/ка на пълномощника на ответниците по касация по договора за правна помощ, което погрешно е било пришито преди касационната жалба на стр.3 от делото и това е довело до неприсъждането на разноските. Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците по касация имат право тези разноски да им бъдат заплатени от насрещната страна.

Д. на ответника по молбата, че разноски в полза на молителите не следва да се присъждат, тъй като не е налице представен от тях списък на разноските, както и възражението му за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, не са основателни. Действително, че съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските, като в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, но в случая списък на разноските е налице, инкорпориран в отговора на касационната жалба, в който изрично е посочено, че се претендират разноски в размер на 3000 лв. за адвокатски хонорар. Заплатеното от ответниците по касация адвокатско възнаграждение е малко над минималния размер от 2700 лв., предвиден в чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде намалявано поради прекомерност.

С оглед изложеното подадената молба по чл.248 ГПК следва да се уважи, като касаторът следва да бъде осъден да заплати на молителите сторените от тях в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

И з м е н я на основание чл.248 ГПК определение № 521 от 19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2370/19г. на Върховния касационен съд, II г.о., в частта му за разноските като

О с ъ ж д а В.Г.М. да заплати на В.Н.Б., М.Г.Б., К.В.Г. и Й.Д.Г. сумата 3000 лв. /три хиляди лева/ разноски.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: