О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 328

гр. София, 23.04.2020 година

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 4355 по описа за 2019 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т.Г.Д. и П.И.Ж. срещу решение № 878 от 12.07.2019 г. по гр. дело № 852/2019 г. на ВОС /Варненски окръжен съд/.

Ответницата по касация – В.М.Ш. е на становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

По допускането на касационното обжалване, ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол поради следните съображения:

С цитираното въззивно решение, състав на ВОС е потвърдил решение № 430 от 06.02.2019 г. по гр. дело № 3681/2018 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлена молбата на настоящите касатори за изменение на постановените с решение № 1273 от 26.06.2015 г. по гр. дело № 1400/2015 г. на ВОС мерки за лични контакти с техния внук Т. Г..

Касаторите с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поддържали основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, чиито текст са възпроизвели. Посочили са първото основание като са заявили, че въззивният съд се е произнесъл по следните съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси:

„1. Следва ли да бъде събирана принудително издръжка от родител, на когото не е Следва ли сезираният съд с иск по чл.128 от СК във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК и с оглед охрана на „интереса на детето“ сам и по свой почин да събира доказателства в частност да назначи допълнителен въпрос към допусната и назначена комплексна съдебно – психиатрична психологична експертиза на малолетно дете, в която е констатирано наличие на лека към умерена форма на синдром на родителско отчуждение по отношение на неговите дядо и баба по бащина линия с цел определяне на давността на констатирания синдром?

2. Следва ли след като, съдът служебно следи и защитава „интереса на детето“, същият да пренебрегва направени изследвания в допусната и назначена КСППЕ на малолетно дете и приета и приобщена без възражения от страните по делото, с която вещите лица са достигнали до извод за наличие на лека към умерена форма на синдром на родителско отчуждение от внуче към неговите баба и дядо и след като е установено, че факторите довели до развитие на СРО са действията на отчуждаващия родител – майката и нейния нов партньор?

3. Какви действия следва да предприеме съдът след като се констатира синдром на родителско отношение в случая от лека към умерена форма на малолетно дете към своите прародители, следва ли да разшили режимът на лични контакти на бабата и дядото с тяхното внуче, след като това би довело до преодоляване на СРО ?“.

По тези въпроси, страната е поддържала противоречие с изводите, направени в решение по гр. дело № 187/2018 г. на ВКС, ІV г.о. Поставен е и въпросът – „4. Какво се включва в понятието „изменение на обстоятелствата“ по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, в частност представлява ли констатиран синдром на родителско отчуждение у малолетно дете спрямо неговите баба и дядо от лека към умерена форма, както и фактът, че действащия режим на лични контакти на прародителите с тяхното внуче е на 99 % възпрепятстван да се изпълнява поради действия от страна на майката?“. Поддържано е противоречие с решение по гр. дело № 2640/2015 г. на ВКС, ІV г.о. Страната лаконично е заявила, че намира, че са налице общи основания по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Касаторите не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване. Съгласно разясненията дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, за да установи общо основание, поставеният въпрос следва да е правен, пряко относим към правните изводи на състав на въззивния съд, обусловили обжалвания резултат. С оглед тези разяснения, първите три въпроса не са релевантни, тъй като са фактически, а не правни, относими към твърденията на касаторите, а не към правните изводи на състава на ВОС, който за да отхвърли иска е приел недоказаност на промяна в обстоятелствата, налагаща изменение на вече определените от съд лични контакти между ищците и детето, техен внук. В тази връзка, страната, формулирайки въпросите, ги е обосновала като неправилност на направените фактически изводи от състава на въззивната инстанция, като освен това е възложила в негова тежест доказване на обстоятелства, относими към твърденията по основателност на иска, които следва пълно и главно да бъдат доказани от ищцовата страна. Липсват доводи, свързани с тези въпроси в контекста на приетото от състава на ВОС, относно интереса на детето от разширяване на мерките за лични контакти, както и в чисто правен аспект относно направените правни изводи за невъзприемане на определени части от експертното заключение. Освен липса на валидно въведено общо основание, касаторите не обосновават и допълнителен критерий, тъй като решението по гр. дело № 187/2018 г. на ВКС, ІV г.о. третира хипотеза, в която е било налице висящо наказателно производство срещу бащата на малолетното дете, което е било прекратено, с оглед установено продължително разстройство на съзнанието на същият, изключващо вменяемостта. В тази връзка са били определени и мерките по отношение на режима на лични контакти между дядо, баба и внуче, т.е. не се третира въпрос за изменение на тези лични контакти, с оглед изменение на обстоятелствата. Следва да се отбележи също така, че и въпросът, засягащ неизпълнение на вече определените мерки е ирелевантен към случая въобще, предвид установените механизми за принудителното им осъществяване. Въз основа на изложеното и при липса на фактически идентитет между разглежданите хипотези се налага извод и за липса на идентитет в направените правни изводи, т.е. страната не обосновава поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Четвъртият въпрос е изцяло съдържателно обусловен от оплакванията на касаторите за неправилност на крайния резултат, поради което е фактически, а не правен. Липсва относимост и на приложеното решение на ВКС по гр. дело № 2640/2015 г., което разглежда хипотеза на промяна в упражняването на родителските права по иск на майката, поради отсъствие на бащата от страната за период от време и отглеждането за същия период на малолетното дете от неговите родители /на бащата/. Следва още да се отбележи, че касаторите въобще не са въвели доводи, свързани с противоречие на конкретен правен извод в обжалваното решение със сочената практика, който да обосновава поддържаното основание. Поради това и същите не установяват наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателите не установяват и наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като в изложението липсва мотивиране на предпоставки по тази разпоредба, които страната съгласно разрешенията по т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС следва да обоснове, когато предявява искане за допускане на касационно обжалване на същото основание.

Касаторите общо са посочили и нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Същата обаче съдържа три отделни самостоятелни основания, по които липсват каквито и да са доводи, липсва разграничаването им, липсват и твърдения относно нищожност и недопустимост на съдебния акт. Доколкото съдът служебно следи за първите две предпоставки и с оглед данните по делото, следва да се приеме, че решението е валиден и допустим съдебен акт. По третата предпоставка, касаторите не са мотивирали доводи за очевидна неправилност на въззивното решение. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от касаторите, а и не се констатират от настоящата инстанция. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава на ВКС дефинитивност на посочения фактическия състав липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че не са установени основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 878 от 12.07.2019 г. по гр. дело № 852/2019 г. на Варненски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: