О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 329

гр. София, 23.04.2020 година

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 4378 по описа за 2019 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М.З.З. срещу решение № 5102 от 08.07.2019 г. по гр. дело № 3111/2019 г. на СГС /Софийски градски съд/.

Ответникът по касация – „АЙ ПИ АКТ“ ООД, гр. София е на становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

По допускането на касационното обжалване, ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол поради следните съображения:

С цитираното въззивно решение, състав на СГС е потвърдил решение от 13.11.2018 г. по гр. дело № 86082/2017 г. на СРС/Софийски районен съд/ в обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от М. З. срещу „АЙ ПИ АКТ“ ООД, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, както и в частта, с която е отхвърлен частично иск по чл. 224, ал. 1 КТ, а също така е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която СРС се е произнесъл по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, в която част исковата молба е върната, а производството прекратено.

Касаторът е поддържал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Поставил е следните въпроси:

„1. Ако е налице неплащане на дължимо трудово възнаграждение преди извършване на дисциплинарно нарушение, то :

1.1.налице ли е злоупотреба с право ако служителят прекрати трудовият договор по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в хода на образувано дисциплинарно производство, но преди да му бъде връчена заповедта за дисциплинарно наказание ?

1.2. Налице ли е злоупотреба с права /от страна на работодателя/, ако същият прекрати едностранно трудовото правоотношение, при условие, че, същият е неизправна страна по трудовия договор, респ. пръв е изпаднал в забава?

2. Поражда ли действие изявление на работника за прекратяване на трудовия договор на осн. чл.327, ал.1, т. 2 КТ, ако работодателят е заплащал дължимо възнаграждение?

3. Приложими ли са нормите уреждащи режима на забава на кредитора по ЗЗД в производства по спор относно изпълнение или неизпълнение на задължение по трудово правоотношение, вкл. и наплащане на работната заплата /нехарактерна престация/?

4. Когато по делото е налице спор относно това дали са заплатени трудови възнаграждения или не, а по делото не са представени доказателства относно това дали е извършено плащане /а е налице само твърдение в тази насока ОИМ/ може ли да се приеме, че не е било извършено плащане от страна на работодателя?

5. Когато работодателят твърди, че е изплащал трудово възнаграждение, то може ли да се приеме, че по този начин признава, че работникът е полагал труд.“.

По първия въпрос, страната е поддържала основание по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, като е сочила, че тъй като в своето решение СГС бил приел, че ищецът е злоупотребил с права, позовавайки се на решение на СГС, същевременно е решил този въпрос в противоречие с практика на ВКС. Страната е изложила оплаквания за неправилност на акта, така квалифицирани от нея. По въпроси от № 3 - 5, касаторът е поддържал основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел, заявил е, че по тези въпроси, СГС е приел, че работодателят е изправна страна, тъй като работникът не бил полагал труд, който извод накратко е разгледан като неправилен. Касаторът лаконично е отбелязъл, че решението на СГС е постановено в противоречие със събраните доказателства и процесуално поведение на страните, като по този начин било „на самостоятелно основание и явно несправедливо“, което е подвел под основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Първият поставен от него въпрос /с двата подвъпроса/ не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е фактически, по правилността на съдебния акт във връзка с конкретните установени по спора факти и тяхното оспорване в контекста на защитната теза на жалбоподателя. Освен това, макар че липсата на общо основание е достатъчна, за да не бъде допуснато касационно обжалване по този въпрос, касаторът не е обосновал извод и за наличие на валидно въведен допълнителен критерий. Този извод се налага не само поради това, че касаторът е поддържал две взаимно изключващи се основания, но и поради факта, че приложените съдебни актове са изцяло в съответствие с изводите на въззивния съд. Първите приложени две решения, третират разглежданата в настоящия случай хипотеза, като изрично е приетото, че е налице злоупотреба с право по чл. 327 КТ, когато работникът упражни своето право, за да избегне налагане на дисциплинарно наказание, извършено за нарушение, осъществено преди отправянето на едностранно волеизявление. В тази връзка обратната хипотеза разгледана в решение № 145 по гр. дело № 1247/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. само потвърждава този извод, тъй като установява, че правото по чл.327 КТ има за правна последица валидно прекратяване на трудовото правоотношение, само ако работодателят е упражнил правото си да наложи дисциплинарно наказание за нарушения, осъществени след волеизявлението на работника. С оглед на това се налага извода, че разрешенията, дадени от въззивния съд не само не влизат в противоречие с тази практика, но и изцяло са съобразени с нея. Останалите въпроси не са релевантни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като са общи, вътрешно противоречиви, както и неотносими към правните изводи на състава, с оглед на това, че съдът е приел недоказаност, затова че работникът е полагал труд, а доказването на тези факти е въпрос по съществото на спора. Но дори и от тези въпроси да бъде изведен релевантен въпрос, то касаторът не е развил, каквито и да е било съображения по допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени правни разпоредби, когато същите съдържат правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде практика по приложението им. В тази връзка следва да се отбележи, че изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е съобразено с разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.

Жалбоподателят е поддържал и основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.Фят състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от жалбоподателя, а и не се констатират от настоящата инстанция. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава на ВКС дефинитивност на посочения фактическия състав липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че не са установени основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5102 от 08.07.2019 г. по гр. дело № 3111/2019 г. на Софийски градски съд в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: