О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 326

гр. София 23.04.2020 година

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело N 4482 по описа за 2019 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т.Ц.Ц. срещу решение № 221 от 13.08.2019 г. по гр. дело № 49/2019 г. на ВТАС /Великотърновски апелативен съд/.

Ответникът по касация – О.В.Т е на становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

По допускането на касационното обжалване, ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол поради следните съображения:

С цитираното въззивно решение, състав на ВТАС е потвърдил решение № 479 от 12.12.2018 г. по гр. дело № 517/2018 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Т.Ц.Ц. против О.В.Т иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата 34500 лв., депозит по проведен търг, обявен със заповед № РД – 22 – 2436/05.12.2016 г. на кмета на О.В.Т, както и за заплащане на сумата 100 лв., лихва за периода от 28.12.2016 г. до 03.07.2018 г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Страната е заявила, че съдът е разрешил „материално – правен въпрос“ /неуточнен/ в противоречие със задължителна практика на ВКС, която е обобщил по следния начин – „относно прилагане на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД и принципа за отговорност само при вина“. Изброени са решения на ВКС. „Относно прилагането на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ)“ – също са изброени решения. „Относно неявяването на търга на участник, като невиновно поведение, представляващо липса на основания за задържане на депозита му, според нормативните актове от по – висока степен“ - отново са изброени съдебни актове. С оглед така изложеното, касаторът е поставил въпроса: „Отговаря ли нормата на чл. 98.1 от НРПУРОИ на О.В.Т на императивните изисквания на чл. 8 и чл. 15, ал. 1 от ЗНА, да съответства на нормативните актове от по – висока степен /в случая чл.81 ал.1 от ЗЗД и чл. 14 и 15 на Наредба за Търговете и конкурсите на МС /об. д.в.бр. 85/2003 г./, и ако не съответства, може ли да бъде годно правно основание за задържане на депозита внесен от ищеца в размер на исковата сума, ако същия не се е явил на търга поради обективни пречки“. По – нататък в изложението касаторът пространно дава отговор на така поставения въпрос в контекста на защитната си теза. Страната е заявила, че обжалваното решение било и очевидно неправилно с доводи за неправилност на решението, поради неприлагане на разпоредбите на чл. 8 и чл. 15 ЗНА, така както ги разбира жалбоподателя, както и относно прилагането на чл. 81, ал. 3 ЗЗД, Разгледани са нормите на чл. 14 и чл. 15 НТК, като е изброена практика на ВАС и ВКС, подкрепяща разбирането на страната, че тази практика приемала прилагането на норми с по- висока степен от тези на общинските наредби. Други доводи във връзка с това основание не са развити.

Касаторът не обосновава извод за допускане на акта до касационно обжалване. Поставеният от него въпрос, като несъответстващ на изискването за общо основание, с оглед разяснената му със задължителна тълкувателна практика дефинитивност – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, не е релевантен. Този извод се налага не само поради това, че същият не съответства на решаващите изводи на състава, но и поради това, че въпросът е изцяло неотносим към предмета на правния спор. Предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предполагала установяване на начална липса на основание за размяната на имуществени блага, като така очертания предмет на спора се извежда и от обстоятелствата, изложени в исковата молба, в която изрично са изброени фактите, а именно участие в търг, внасяне на депозит, неявяване на търговеца на този търг и съответно несключване на договор във връзка със спечелване на същия търг. С оглед тези факти съотношението между нормативния акт, издаден от О.В.Т и другите нормативни актовете, така както са смесени във въпроса са и напълно извън предмета на настоящия правен спор. Нещо повече, извън това, че между два нормативни акта, регламентиращи различна правна материя, без изричен бланкет на единия към другия и без каквато и да е била установена в тях правна връзка, въпросът за съотношението им е правно несъстоятелен. Освен това разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД третира отговорност при неизпълнение на договор и не съставлява принцип в правото, относим към всички отношения, както неправилно счита касаторът и също така е неотносима към правоотношение, възникнало с оглед участие в търг за закупуване на общинско имущество. Не променят този извод и изброените актове на ВКС, третиращи различни правоотношения, по различна правна уредба, при липса на какъвто и да е фактически идентитет в разглежданите хипотези.

Жалбоподателят е поддържал и основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.Фят състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от жалбоподателя, а и не се констатират от настоящата инстанция. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава на ВКС дефинитивност на посочения фактическия състав липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Доводите на страната отново преповтарящи изложените й оплаквания, разгледани във връзка със соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както вече бе отбелязано поради своята неотносимост към спора, не могат да обосноват и съображения за неправилност, а още по – малко за очевидна неправилност. Твърдяното обстоятелство, че НРПУРОИ е отменена с влязло в сила решение на Върховния административен съд е ирелевантно за селектиране на касационната жалба, т.е. не съставлява довод, относим към настоящата фаза на касационното производство.

При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че не са установени основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП, касаторът следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 лв.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221 от 13.08.2019 г. по гр. дело № 49/2019 г. на Великотърновски апелативен съд.

ОСЪЖДА Т.Ц.Ц. да заплати на О.В.Т сумата 300 лв., юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: