О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 259

гр.София, 23.04.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

първи април две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр.д.№ 191/ 2020 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Динкел” ООД, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1098 от 03.10.2019 г. по гр.д.№ 1553/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 4730/ 2019 г. и по този начин по предявения от Т.В.Д. против касатора иск, квалифициран по чл.344 ал.1 т.1 КТ, е отменено уволнението, извършено със заповед № 014/ 21.02.2019 г. на управителя на дружеството – касатор и последното е осъдено да заплати дължимите такси и разноски по делото.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол правни въпроси, който касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: за задължението на съда да вземе предвид дадените във влязъл в сила съдебен акт указания за съществуването на предпоставките по чл.71 ал.1 КТ, без да изследва други изложени от страните доводи за наличие на основания за прекратяване на трудово правоотношение; за задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства досежно факт, който страните са твърдели като спорен; за задължението на съда при преценка на събраните доказателства да съобрази изпълнението от една от страните на влязло в сила съдебно решение. Според касатора в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това излага твърдения за постановяване на обжалваното решение в противоречие с Правото на ЕС и с практиката на ЕСПЧ, както и за неговата очевидна неправилност.

Ответната страна Т. Д. не взема становище по жалбата.

Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.

Въззивният съд приел за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 025/ 25.04.2018 г., по който ищцата е приела да изпълнява длъжността „продавач-консултант“ при ответното дружество. Договорът бил сключен със срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Въз основа на свидетелски показания съдът приел за установено, че освен задълженията на продавач – консултант работодателят изисквал от ищцата да изпълнява и други задачи - да изпича закуски в пекарната, доставяни като полуфабрикати и да чисти работното помещение след края на работното време. На 21.05.2018 г. ищцата отправила до работодателя волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.327 ал.1 т.3 КТ, получено от представителя на ответното дружество на 22.05.2018 г. Същият впоследствие издал заповед № 009/ 23.05.2018 г., в която изявил воля за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.326 ал.1 и ал.2 КТ. С решение на Варненски районен съд № 377/ 31.01.2019 г. по гр.д. № 15499/ 2018 г., влязло в сила на 21.02.2019 г., това уволнение било признато за незаконно и отменено. На 21.02.2019 г. управителят на ответното дружество издал следваща заповед № 014, с която трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл.71 КТ, в срока за изпитване. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че законосъобразното прекратяване от работодателя на трудов договор на основание чл.71 ал.1 КТ изисква да е налице действителен трудов договор със срок на изпитване и прекратяването да е извършено до изтичане този срок, от страната, в чиято полза последният е уговорен. В конкретния случай ищцата изпратила на работодателя уведомително писмо, с което го уведомява, че прекратява трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.3 КТ, като същото било получено на 22.05.2018 г. Съдът посочил, че съгласно установената от ВКС практика с достигане на изявлението на работника до работодателя то произвежда действие и трудовото правоотношение се прекратява, без значение дали са били налице предпоставките за едностранно прекратяване. Щом от 22.05.2018 г. между страните не съществува трудово правоотношение, последващото уволнение е незаконосъобразно и като такова подлежащо на отмяна.

С оглед тези мотиви на въззивния съд, повдигнатите правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно задължителното тълкуване в горепосоченото Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, значение по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК имат тези въпроси, по чието разрешаване няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони – за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по формулираните от касатора въпроси има установена безпротиворечива практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Според нея въззивният съд е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени (решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и цитираните в него). Всеки съд е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо, формирана в представено пред него съдебно решение, но предмет на тази сила е материалното право, което е било предмет на делото. Поради това и обективните й предели са определени по същия начин, по който е индивидуализирано спорното право в чл.127 ал.1 т.4 и 5 ГПК.Ествените изключения от това правило са установени с чл.298 ал.4 ГПК. Относно резултата от обсъдени в решението въпроси, извън констатациите относно спорното право и възраженията по чл.298 ал.4 ГПК, решението не се ползва със сила на пресъдено нещо, независимо от частта на акта, където е обективиран този резултат - мотивите или диспозитива (решение № 4/ 06.02.2019 г. по гр.д.№ 340/ 2018 г., ІІ г.о., ВКС). Затова мотивите на съдебно решение между същите страни, в които е прието, че работодателят е разполагал с право да прекрати трудово правоотношение на определено основание (но което право не е било предмет на делото), не обвързват съда, сезиран със спор за законността на уволнението, извършено на същото основание.

Във връзка с твърденията на касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за постановяване на обжалваното решение в противоречие с Правото на ЕС и с практиката на ЕСПЧ не са поставени конкретни правни въпроси. Такива не могат да бъдат повдигнати служебно (съгласно задължителното тълкуване, обективирано в цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС), затова по тези твърдения няма основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Такъв не може да бъде допуснат и по доводите за очевидна неправилност на обжалвания акт. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд не може да проверява действително съществуващите пороци на въззивното решение, той може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност изхождайки от самия акт и въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В случая жалбоподателят не формулира в изложението си доводи за такива тежки пороци на обжалваното решение, които могат да бъдат изведени от съдържанието на самия акт, без подлагането му на допълнителен контрол, поради което не може да се приеме наличие на предпоставките по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1098 от 03.10.2019 г. по гр.д.№ 1553/ 2019 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: