О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 409

гр.София, 26.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: БОЙКА СТОИЛОВА

Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Е. В гр.д. № 1151 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Средно училище „Х. Б”,с.Галиче, [. Б. С, чрез адвокат Х. М. от САК и адвокат З. И. от САК срещу решение № 386/06.12.2019 г. по гр.д. № 561/2019 г. на Окръжен съд Враца, с което се потвърждава решение № 130 от 17.05.2019 г. по гр.д. № 1551/2018 г. на Районен съд Б. С и частично е уважен предявения иск на основание чл.200, ал.1 КТ от К.П.Б. против Средно училище „Х. Б”, за присъждане на обезщетение на причинени неимуществени вреди в размер на 100 000 лева от трудова злополука на 19.04.2018 г., ведно със законната лихва от тази дата до изплащане на сумата.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпроса: „Доказва ли наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпила трудова злополука и травматично увреждане издадено решение на органите на медицинската експертиза /ТЕЛК/НЕЛК/ или пряка причинно-следствена връзка между настъпила трудова злополука и травматично увреждане се доказва с акт /разпореждане/ на длъжностно лице на Националния осигурителен институт /НОИ/? Според касатора, въпросът е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в определение № 371/20.04.2018 г. по гр.д. № 276/218 г. на ІV г.о. и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Отделно се поддържа „очевидна неправилност“ на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, поради неправилната преценка на събраните доказателства при установяване на причинно-следствената връзка от злополуката.

К.П.Б. чрез адвокат Й. Д. от САК е подала писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като претендира разноски по чл.38, ал.2 ЗАдв.

За да постанови решението, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките по чл.200, ал.1 КТ, поради което работодателят отговаря за вреди от злополука на 19.04.2018 г., призната за трудова с разпореждане № 18/09.05.2018 г. на НОИ ТП – В.. Съобразявайки заключение на вещо лице за вида и тежестта на увреждането и признатата с ЕР на ТЕЛК трайна нетрудоспособност на пострадалата, съдът възприема крайния извод на първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение от злополуката е в размер на 100 000 лева.

При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността на работодателя по чл.200, ал.1 КТ за всички причинени вреди от злополука, призната за трудова по надлежния ред. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а решението е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържат неговата преценка за установените факти и приложението на закона към тях. Съображенията на касатора за неправилна преценка на доказателствата при установяването на причинно-следствена връзка между травматичното увреждане и трудовата злополука, всъщност, преповтарят оплакванията в касационната жалба и съставляват доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. В този смисъл, липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради „очевидна неправилност“, засягаща вида и обема на търсената от страните защита.

Допускането на обжалваното решение до касация се преценява с оглед на конкретните правни разрешения обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. В случая, обаче, е поставен въпрос, който не обуславя изхода на делото, тъй като въззивният съд е приел, че причинно-следствената връзка между настъпила трудова злополука и травматично увреждане се установява от представеното решение на ТЕЛК, но и от неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза по делото, която посочва като причина за протичане на процесите, довели до ампутация на ляв долен крайник на ниво дистална трета на бедрото „усложнение от луксация /изкълчване/ на лявата колянна става с лезия /увреда/ на артерия“. Формулираният в тази връзка въпрос, доказва ли решението на ТЕЛК пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука не обуславя допускане на касационно обжалване поради противоречие със съдебната практика на ВКС, тъй като според мотивите на решението, наличието на причинна връзка се установява не само въз основа на удостоверителния документ за причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, но и от заключението на вещото лице по делото. Изводите на съда са в съответствие със съдебната практика на ВКС – напр. решение № 185 от 27.05.2010 г. по гр.д. № 5264/2008 г., ІІІ г.о., с което се приема, че експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото. В този смисъл е и цитираното от касатора определение № 371/20.04.2018 г. по гр.д. № 276/2018 г. на ВКС, ІV г.о. - с разпореждането по чл.60 КСО се удостоверява дали злополуката е трудова, както и какви са причините и обстоятелствата за възникването й и вида на уврежданията, а с решението на ТЕЛК се определя характерът на заболяването (професионален или общ) и причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност по повод на трудова злополука или професионално заболяване.

Съобразявайки изводите на медицинския орган, компетентен да се произнесе за причинната връзка между увреждането на ищцата и трудовата злополука, въззивният съд е постановил решение в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, според която установените със стабилен административен акт правнорелевантни обстоятелства не могат да бъдат предмет на повторна проверка в исковото производство по чл.200 КТ.

От ответника по касационната жалба е поискано присъждане на разноски по чл.38, ал.2 ЗАдв., но не е представен писмен договор за оказване на безплатна правна помощ пред настоящата инстанция, с оглед на което искането е неоснователно.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 386 от 06.12.2019 г. по гр.д. № 561/2019 г. на Окръжен съд Враца.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.