О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 266София, 26.05.2020 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: С. К

Г. Г

при секретар

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 634 от 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№130497/24.10.2019г., подадена от Л.И.М. от [населено място] срещу решение №6225/22.08.2019г., постановено от III-В състав на ГО на Софийски градски съд по в.гр.д.№11979/2017г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.30, ал.1 ЗН е намалено дарението, извършено от И.П.М., починала на 13.02.2016г., в полза на Л.И.М., обективирано в н.а.№........, том .., дело №......../14.12.1992г. на нотариус В.А., с което дарителката се е разпоредила с идеална част от апартамент №1, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] като е възстановена запазената част на В.И.С. от наследството на И.П.М. в размер на 1/6 идеална част.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Според касатора въззивният съд е формирал изводите си по спора без да извърши анализ на доказателствата по делото и без да изложи съображения по доводите и възраженията, развити подробно във въззивната жалба; че мотивите на решението се състоят от крайните решаващи изводи на съда без последният да е изложил каквито и да са фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на правните му изводи, въпреки релевираните във въззивната жалба оплаквания; че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е отказал да допусне разпит на свидетели във връзка с направеното възражение за придобиване правото на собственост върху имота по давност; че неправилно е приел за неоснователно възражението за придобиване правото на собственост върху имота, предмет на дарствено разпореждане, по давност.

Поддържа, че при постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС са разрешени следните процесуално-правни въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд да съобрази научните, логическите и опитните правила при преценка на събраните по делото доказателства и как следва да формира вътрешното си убеждение /поддържа се противоречие с решение №554/08.02.2012г. по гр.д.№1163/2010г. на Четвърто ГО на ВКС/;

2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните в рамките на предмета на спора и в рамките на оплакванията във въззивната жалба /поддържа се противоречие с решение №283/14.11.2014г. по гр.д.№1609/2014г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №134/30.12.2013г. по т.д.№34/2013г. на Второ ТО на ВКС; решение №536/19.12.2012г. по гр.д.№89/2012г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №37/29.03.2012г. по гр.д.№241/2011г. на Първо ГО на ВКС; решение №244/04.01.2016г. по гр.д.№4363/2015г. на Първо ГО на ВКС/;

3.Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля /поддържа се противоречие с решение №164/04.06.2014г., постановено по гр.д.№196/2014г. на Трето ГО на ВКС.

Касаторът поддържа също така, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е очевидно неправилно. За неправилен и противоречащ на практиката на ВКС счита извода на въззивния съд, че когато юридическото основание, с което е придобита собствеността, не е опорочено, се осъществява владение върху собствена вещ и поради това е недопустимо собствеността да се придобие отново на друго правно основание, тъй като за придобиване по давност на правото на собственост върху дадена вещ може да се говори, когато това право не е придобито вече по друг начин.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В.И.С. чрез процесуалния си представител адв.И. Д. от САК, изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

По реда на чл.30, ал.1 ЗН В.И.С. е предявила срещу Л.И.М. иск за възстановяване на запазената си част от наследството на И. М., починала на 13.02.2016г., чрез намаляване на извършеното от наследодателката на 14.12.1992г. дарение на идеална част от апартамент №1, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес].

В писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК Л.И.М. е оспорил така предявения иск с твърдението, че е придобил правото на собственост върху апартамента по силата на изтекла в негова полза 5-годишна, респ. 10-годишна придобивна давност, която е започнала да тече още от момента на извършване на дарението /14.12.1992г./, тъй като още към този момент В.И.С. е знаела за дарението.

Като е взел предвид, че пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и с оглед доводите на страните, въззивният съд е приел, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд.

За безспорно е прието, че по силата на договор за дарение на недвижим имот от 14.12.1992г., обективиран в н.а.№......., том .., дело №......../14.12.1992г. на нотариус В.А., И.П.М. и И.В.М. /наследодатели на страните по делото – майка и баща/ са дарили на сина си Л.И.М. собствения си недвижим имот – апартамент №1, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес].

За безспорно е прието също така, че В.И.С. и Л.И.М. са наследници по закон /деца/ на И.П.М..

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че В.И.С. има качеството наследник по закон с право на запазена част на общата на страните наследодателка и тяхна майка И.П.М..

С оглед доводите, че В.И.С. е знаела за дарението още към момента на извършването му /14.12.1992г./ въззивният съд е изложил съображения, че възстановяването на запазена част, накърнена с дарение на имот, може да се иска след откриване на наследството, като такова право имат законните наследници със запазена част към момента на откриване на наследството, а не към момента на извършването на дарствения акт. По реда на чл.271, ал.1 ГПК изводите на първоинстанционния съд за основателността на предявения иск с оглед посочените по-горе обстоятелства са споделени.

И доколкото по делото не са представени други доказателства, които да установяват релевантни за спора факти и обстоятелства с оглед очертания с исковата молба и отговора предмет на спора, настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора въпрос може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля.

За да достигне до извода, че предявеният по реда на чл.30 ЗН иск е основателен, въззивният съд е взел предвид доказателствата, удостоверяващи факта на извършване на дарственото разпореждане, доказателствата, удостоверяващи качеството на В.И.С. на наследник с право на запазена част, както и качеството на Л.И.М. на лице, призовано към наследяване, на което претенцията може да бъде противопоставена, и липсата на твърдения за наличието на други имущества, които следва да бъдат включени в наследствената маса. Така извършеният анализ съответства изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС при разрешаването на спорове, касаещи възстановяване на запазена част от наследството. Във въззивната жалба не са били наведени оплаквания, касаещи необсъждането на конкретни доказателства, поради което тезата на касатора, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е обсъдил доказателствата в тяхната пълнота и е основал изводите си само на избрани доказателства не съответства на данните по делото.

Не съответстват на данните по делото и твърденията на касатора, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е съобразил научните и логически, както и опитните правила при преценка на събраните по делото доказателства и при формиране на вътрешното си убеждение. Подобен извод от мотивите към обжалваното решение не може да бъде направен, доколкото използването на научни, логически и опитни правила при преценка на качеството „наследник“, както и на качеството „наследник с право на запазена част“ и на факта на извършване на дарение на определена дата, не се налага.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения от касатора въпрос дали въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи на страните в рамките на предмета на спора и в рамките на оплакванията във въззивната жалба.

При постановяване на решението си въззивният съд е взел предвид направеното от Л.И.М. възражение за придобиване правото на собственост върху апартамента, предмет на дарението, по давност и подробно е обсъдил същото, като го е приел за неоснователно.

Изложени са съображения, че когато юридическото основание, с което е придобита собствеността /в случая сключеният на 14.12.1992г. договор за дарение/ не е опорочено, се осъществява владение върху собствена вещ и поради това е недопустимо собствеността да се придобива отново на друго правно основание, вкл. и по давност. Прието е, че за придобиване по давност на правото на собственост върху дадена вещ може да се говори когато това право не е придобито вече по друг начин. В случая е прието, че Л. М. е придобил правото на собственост върху имота още с извършването на сделката през 1992г. и дарението, направено при спазване на предписаната от закона нотариална форма е действително, поради което след този момент /1992г./ не е владял имота като добросъвестен владелец, а като собственик. Взето е предвид също така, че до предявяването на иска за възстановяване на запазената част от наследството дарението не е обявено за недействително, нито е било отменено. Поради това е прието, че не може да се говори за добросъвестно владение в полза на надарения, а по същите съображения е прието, че той не е бил и недобросъвестен владелец, доколкото при иск за намаляване на дарението и възстановяване на запазената част надареният не може да се позовава, че е придобил правото на собственост по давност. Поради това искането на надарения Л. М. за допускане на свидетелски показания за установяване на факта на осъществявано владение върху имота е било отхвърлено както от първоинстанционния, така и от въззивния съд при произнасянето му по това искане в проведеното по в.гр.д.№10979/2017г. открито съдебно заседание на 22.05.2019г. - изложени са съображения, че с оглед предмета на правния спор и искът, който е предявен, е неотносимо допускането до разпит на свидетели за обстоятелството, че правото на собственост е придобито по давност след придобиване на собствеността на основание договор за дарение от общата на страните наследодателка.

Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС / решение №3/20.05.2011г. по гр.д.№1911/2009г. на І ГО на ВКС/, според която ако дарението на недвижим имот е извършено при спазване на предписаната от закона форма и дарителят е бил собственик, надареният владее имота като собственик, придобил това право въз основа на дарението. Той не е добросъвестен или недобросъвестен владелец. Затова при иск за намаляване на дарението и възстановяване на запазената част надареният не може да се позовава, че е придобил собствеността по давност. Недопустимо е собственикът да може да придобие правото на собственост на друго основание, след като вече го е придобил.

В същия смисъл е и решение №150/25.11.2016г., гр.д.№1818/2016г., Второ ГО на ВКС, в което е прието, че при дарение на недвижим имот собствеността преминава по силата на гражданскоправната сделка от дарителя към надарения. Ако с това дарение е накърнена запазената част на наследник със запазена част, за последния в момента на откриване на наследството на дарителя възниква правото да поиска възстановяването й чрез намаляване на дарението. До влизане в сила на съдебното решение по чл.30 ЗН собственик на подарения имот е надарения.

Правото по чл.30 ЗН е потестативно и правата на облагодетелствания от дарението или завещанието отпадат за в бъдеще от момента на постановяване на съдебното решение, от който момент се възстановява запазената част на ищеца.

Поради това не може да бъде споделена и тезата на касатора, че поради неправилно приложение на материалния закон /чл.79 ЗС/ обжалваното решение е очевидно неправилно. При произнасянето по възражението за придобивна давност въззивният съд е приложил закона в точния му смисъл и в съответствие с трайно установената практика на съдилищата по неговото приложение.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №6225/22.08.2019г., постановено от III-В въззивен състав на ГО на Софийски градски съд по в.гр.д.№11979/2017г.

ОСЪЖДА Л.И.М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], [жилищен адрес] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на В.И.С., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 750лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Определението е окончателно.

Председател:Членове: