О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 262София, 26.05.2020 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: С. К

Г. Г

при секретар

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 658 от 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№11382/11.12.2019г., подадена от К.Ц.К. и Е.В.Г. чрез процесуалния им представител адв.Д. К., срещу решение №370/25.10.2019г., постановено от тричленен въззивен състав на ГК на Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д.№521/2019г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е признато за установено по отношение на Е.В.Г. и К.Ц.К., че В.Ц.Г. и И.Ц.Г. са собственици на втори етаж от двуетажна къща със ЗП от 80 кв.м., съставляваща западна половина от къща двойник и едноетажна сграда гараж със ЗП от 20 кв.м., който е западен гараж от три гаража, които сгради са построени в УПИ ........... в кв........ по плана на [населено място] и Е.В.К. и К.Ц.К. са осъдени за предадат на В.Ц.Г. и И.Ц.Г. владението върху тези два обекта.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2 ГПК, както и по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Според касаторите обжалваното от тях въззивно решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Поддържат, че претендираните имоти не са индивидуализирани нито в обстоятелствената част на исковата молба, нито в нейния петитум – в УПИ .......... в кв.......... по плана на [населено място] има две жилищни сгради на калкан и три гаража, като в исковата молба и в хода на производството не е конкретизирано за втория етаж на коя от сградите на калкан и на кой от трите гаража се иска да се „предадат ключовете и държането“. Според касаторите въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил решение като е индивидуализирал имотите по предположение, тъй като подобна индивидуализация от ищците не е била направена.

Според касаторите обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС /решение №195/29.01.2018г. по гр.д.№5301/2016г. на Първо ГО на ВКС и решение №1303/11.12.2008г. по гр.д.№5260/2007г. на Първо ГО на ВКС/ по въпроса за ролята на съда и дължимите от него действия при индивидуализация на самостоятелните обекти, когато същите не са единствените такива и е нужно да се разграничат от останалите, а това не е сторено от ищеца.

Според касаторите е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по въпроса каква е дължимата дейност на съда при отмяна на решение поради грешно квалифициране на претенцията. Поддържат, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.2, абзац последен на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба В.Ц.Г. и И.Ц.Г. чрез процесуалния си представител адв.И. Х. от АК-П., изразяват становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

В.Ц.Г. и И.Ц.Г. са предявили срещу Е.В.Г. и К.Ц.К. иск, квалифициран в доклада на първоинстанционния съд като такъв по чл.108 ЗС с оглед петитума на исковата молба за предаване на ключовете и освобождаване владението на имота, описан в исковата молба като втори етаж от двуетажна къща, построена върху УПИ ............. /нов план/, а с пл.№............ по стар план, в кв............. по плана на [населено място], [улица], както и дворно място и гараж. Твърдят, че са собственици при равни права /по ид.част/ на втория етаж от къщата, дворното място и гаража, които се ползват от ответниците, както и че с нотариални покани от 20.04.2016г. и от 15.04.2016г. са ги поканили да заявят дали ще освободят имота или ще заплащат наем. С молба вх.№5382/28.10.2016г. уточняват, че притежават правото на собственост върху втория етаж от къщата по силата на дарение /н.а.№...., том..., дело №....../1975г./ от баща им Ц.Г.И., а дворното място и гаража им е наследство от баща им Ц.Г.И. и майка им М.Г.И.. Твърдят също така, че В.Ц.Г. е собственик на 4/6 ид.части от първия етаж от западната половина на къщата, придобити по договор за гледане и издръжка от майка му М.Г.И. /н.а.№........., том...., рег.№........, н.д.№......./18.07.2010г./, а ответникът Е.В.Г. е собственик на 1/3 ид.част от първия етаж по силата на договор за дарение /н.а.№........., том ..., рег.№......, дело №......./2016г./, но държи без основание втория етаж, а К.Ц.К. няма никаква собственост и правно основание.

В писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК Е.В.Г. е оспорил така предявения иск с твърдението, че е собственик на 1/3 от имота, че го ползва от 46 години откакто се е родил и живее в къщата, като след навършване на 18 годишна възраст продължил да ползва имота с намерение като добросъвестен владелец. Твърди също така, че В.Ц.Г., който е негов баща, живее и ползва неговата 1/3 идеална част от имота, а той ползва две стаи от неговия дял, провеждали са разговори да се разменят и всеки да ползва неговия дял, но не се стигнало до разбиране.

Тези факти и обстоятелства първоинстанционният съд е възпроизвел в проекта за доклад /определение №952/16.12.2016г. по гр.д.№968/2016г./.

В първото открито съдебно заседание по гр.д.№968/2016г. по описа на Велинградския районен съд, проведено на 09.03.2017г., процесуалният представител на ответниците по иска адв.К. е навела довод за нередовност на исковата молба по съображения, че в имота има две жилищни сгради и три гаража. С оглед уточнението от 28.10.2016г. и представените писмени доказателства по делото първоинстанционният съд е приел този довод за неоснователен.

В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответниците е представил нотариален акт за собственост по давностно владение от 07.03.2017г. / н.а.№..., том ..., рег.№......., дело №......... от 07.03.2017г./, с който Е.В.Г. е признат за собственик на втория жилищен етаж от западната половина на къща-калкан и на източния гараж в УПИ ..........., кв..........по плана на [населено място], който е бил оспорен от предявилите иска лица като „издаден върху чужда собственост“.

Освен така направеното оспорване В.Ц.Г. и И.Ц.Г. са предявили срещу Е.В.Г. отрицателен установителен иск – да се признае за установено, че Е.В.Г. не е собственик на имотите, описани в н.а.№..., том ..., рег.№..., дело №... от 07.03.2017г., а именно втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда-западен калкан с административен адрес: [населено място], [улица] на застроена площ от 80 кв.м., ведно с гараж със застроена площ от 20 кв.м., построени в УПИ ........ в кв......... по плана на [населено място], за разглеждането на който е образувано гр.д.№688/2017г. по описа на РС-Велинград. До приключването на гр.д.№688/2017г. по описа на РС-Велинград производството по гр.д.№968/2016г. по описа на същия съд е спряно. Производството по гр.д.№968/2016г. е възобновено, след като с решение №8, постановено на 05.01.2018г. по гр.д.№688/2017г. по описа на РС-Велинград, влязло в сила на 07.01.2019г., предявеният отрицателен установителен иск е уважен и по реда на чл.537, ал.2 ГПК е отменен съставеният по обстоятелствена проверка н.а.№..., том..., рег.№......., дело №......... от 07.03.2017г.

Предявяването на отрицателния установителен иск, както и искането за спиране на производството по гр.д.№968/2016г., са обосновани от процесуалния представител на предявилите иска лица в открито съдебно заседание, проведено на 06.07.2017г., с твърдението, че към момента на предявяването на иска имотът е бил държан без никакво основание, но впоследствие е представен н.а.№..., том ..., рег.№......, дело №...... от 07.03.2017г. Наведени са също така доводи, че следва да се допусне изменение на иска от чл.108 ЗС и да се премине към чл.109 ЗС, като вместо осъждане на ответниците да предадат владението на втори жилищен етаж да бъдат осъдени ответниците да предадат ключовете и държането на втория жилищен етаж и гаража. В същия смисъл пръвоинстанционният съд е изменил направения по делото доклад.

След възобновяване на производството по гр.д.№968/2016г. процесуалният представител на ответниците е предложил спогодба, заявявайки, че Е. Г. и К. К. са готови да напуснат втория етаж и да заемат първия, от който майката на Е. Г. притежава 1/3 идеална част, а ищците да заемат втория етаж, като се направят уговорки как да стане разместването. Така направеното предложение не е прието от предявилите иска лица.

При тези данни първоинстанционният съд, приемайки иска за основателен, е осъдил на основание чл.109 ЗС Е.В.Г. и К. К. да предадат ключовете и държането на втори етаж от двуетажна къща, построена в УПИ .......... от кв........ по плана на [населено място] и гаража, построен в същото дворно място, на В.Ц.Г. и И.Ц.Г..

Постановявайки обжалваното решение и при съобразяване на посочените по-горе данни, въззивният съд е приел, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск е неправилна, което обаче не води до недопустимост на решението, а до неговата неправилност. Изложени са съображения, че ако при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба въззивният съд възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора по същество в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция, като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателността или неоснователността на иска.

Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която правната квалификация на иска е дейност на съда, при която се изхожда от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, но не и от дадената от ищеца квалификация на спорното право / решение №132/21.03.2011г. по гр.д.№1725/2009г. на І ГО на ВКС/. В настоящия случай действително процесуалният представител на предявилите иска лица в проведеното на 06.07.2017г. открито съдебно заседание е посочил, че искът е предявен по реда на чл.109 ЗС, но без да променя фактическите твърдения, на които се основава исковата претенция. Именно поради това въззивният съд, преценявайки съотношението между наведените в исковата молба и уточненията към нея фактически твърдения и отправеното до съда искане /за предаване на владението, а впоследствие държането на имота/ е квалифицирал претенцията като предявена по реда на чл.108 ЗС.

Трайно и непротиворечиво в практиката си ВКС приема, че предметът на спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и от отправеното до съда искане. Квалифицирането на спорното право не е задължение на ищеца, а на съда, към който е отправено искането за защита. Квалификацията се дава въз основа на изложените от ищеца факти, от които той извлича възникването на правото / определение №783/08.12.2015г. по ч.гр.д.№5808/2015г., Четвърто ГО на ВКС; решение №199/23.10.2015г. по гр.д.№369/2015г., Трето ГО на ВКС и др. /. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон / решения по чл.290 ГПК по т.д. №623/08 г. на Второ ТО и по т.д. №516/09 г. на Второ ТО на ВКС/. Правната квалификация / юридическата формулировка/ включва цифрова и словесна част, извлечена от нормата от закона, като съдът не е обвързан от предложената от ищеца правна квалификация, а следва сам да я определи, въз основа на обстоятелствата, релевирани в исковата молба /решение №199/23.10.2015г. по гр.д.№369/2015г. на Трето ГО на ВКС/. В съответствие с тази практика в настоящия случай въззивният съд е променил цифровата, но не и словесната част на правната квалификация, постановявайки при това допустимо съдебно решение.

И доколкото при произнасянето си въззивният съд е взел предвид всички наведени от спорещите страни доводи, касаещи осъществяването на посочените от тях и релевантни за спора факти без това да налага промяна в разпределението на доказателствената тежест, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване по въпроса каква е дължимата дейност на съда при отмяна на решение поради грешно квалифициране на претенцията. Даденото в т.2, абзац последен на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС тълкуване касае само хипотеза, при която въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, каквато в настоящия случай не е налице – постановявайки обжалваното решение в съответствие с данните по делото въззивният съд е приел, че ищците на практика твърдят, че са собственици на процесните имоти, като се иска предаването им от ответниците, които на практика ги владеят без да имат основание за това и не се сочат неоснователни действия, накърняващи правото на собственост на ищците по смисъла на чл.109 ЗС.

При постановяване на решението си въззивният съд е взел предвид и съдържащото се във въззивната жалба оплакване за нередовност на исковата молба по причина липсата на надлежно описание на самостоятелните обекти. Въпреки тези оплаквания постановеното от първоинстанционния съд решение е прието за допустимо при съобразяване на становищата на спорещите страни и представените по делото доказателства, вкл. позоваването на Е. Г. на н.а.№.../07.03.2017г. за собственост по давностно владение на втори етаж от двуетажна къща със ЗП от 80 кв.м., съставляващ западната половина от къща-двойник и едноетажна сграда-гараж със ЗП от 20 кв.м., който е западен от три гаража и липсата на спор, че ответниците са във владение на процесните имоти.

Оплакването, че предявилите иска лица не са конкретизирали процесните имоти, с оглед на което предметът и пределите на търсената защита не е изяснен, е прието за неоснователно. Изложени са съображения, че с подаването на исковата молба и последващото уточнение се визира втори етаж и гараж с посочване на тяхното местоположение, като се излагат данни, че това не са единствените обекти в дворното място /“че там те не са единствени“ според изказа на въззивния съд/. С оглед индивидуализацията, дадена в решение №8/05.01.2018г., постановено по гр.д.№688/2017г. въззивният съд е приел, че няма основание да се приеме, че за която и да е от страните липсва яснота за предмета на спора, което да е основание за обезсилване на решението. Взето е предвид също така, че реално не се спори от ответниците, че те владеят въпросните имоти, предмет на делото, както и че реално това е вторият етаж от двуетажната къща със ЗП от 80 кв.м., съставляващ западната половина от къща двойник и едноетажна сграда – гараж със ЗП от 20 кв.м., който е западен гараж от три гаража, които сгради са построени в УПИ ........ /стар ......./, кв.......... по плана на [населено място].

С оглед така изложените от въззивния съд съображения, при което са съобразени всички данни по делото, касаещи очертаването на предмета на правния спор, настоящият състав приема, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, както и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за ролята на съда и дължимите от него действия при индивидуализация на самостоятелните обекти, когато същите не са единствените такива и е нужно да се разграничат от останалите, а това не е сторено от ищеца.

В соченото от касаторите решение №195/29.01.2018г. по гр.д.№5301/2016г. на Първо ГО на ВКС е прието, че в хипотеза, при която в имота съществуват няколко сгради, индивидуализиращите белези на сграда, предмет на спора, следва да бъдат посочени детайлно, ако възникне спор за това, дали всички самостоятелни обекти в това дворно място са съсобствени. Решението е постановено в делбено производство и при отчитане на неговите специфики като особено исково производство, но приложени съответно към настоящия случай, изложените в него съображения не сочат на противоречие със съображенията, изложени от въззивния съд в обжалваното решение. Напротив, в решение №195/29.01.2018г. е прието, че необходимите данни за индивидуализацията на спорния имот могат да бъдат изведени и от представените по делото доказателства, което е сторил и въззивният съд при постановяване на обжалваното по настоящето дело решение, съобразявайки обстоятелството, че при обосноваването на защитната си теза в процеса Е.В.Г. е представил н.а.№.../07.03.2017г. за собственост по давностно владение на втори етаж от двуетажна къща със ЗП от 80 кв.м., съставляващ западната половина от къща-двойник и едноетажна сграда-гараж със ЗП от 20 кв.м., който е западен от три гаража, както и обстоятелството, че именно този нотариален акт и посочените в него права са били оспорени от предявилите иска лица, вкл. чрез предявяването на отрицателен установителен иск.

Фактическата обстановка по настоящето дело не е сходна с тази по представеното с изложението решение №1303/11.12.2008г. по гр.д№5260/2007г. на Първо ГО на ВКС, при постановяването на което е взето предвид, че е предявен иск за делба на втори жилищен етаж и тавански етаж от двуетажна жилищна сграда на калкан в УПИ и на гараж в поземлен имот, в който обаче има две сгради на калкан и три гаража и не е ясно за втория етаж на коя от сградите на калкан и на кой от трите гаража се иска делба. В настоящия случай, както е посочил и въззивният съд, от становищата на страните, поддържаните защитни тези в процеса и от представените доказателства е ясно кои точно са спорните обекти. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване и по този въпрос.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №370/25.10.2019г., постановено от тричленен състав на ГК на Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д.№521/2019г.

Определението е окончателно.

Председател:Членове: