О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 406

гр.София, 26.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети май, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: БОЙКА СТОИЛОВА

Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Е. В гр.д. № 518 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на В.Н.П. чрез адвокат К.В от АК-София срещу решение № 7302 от 30.10.2019 г. по в.гр.д. № 11833/2018 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 08.07.2018 г. по гр.д. № 36690/2017 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени исковете на В.Н.П. против Института по роботика при Българска академия на науките, на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 30/02.05.2017 г. за налагане на дисциплинарно уволнение на В.Н.П., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Доцент в ИР-БАН”, както и за присъждане на обезщетение поради незаконното уволнение в размер на 3192,62лева, за периода 24.04.2017 г. до 24.10.2017 г. и 11,56 лева лихви до 05.06.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. В жалбата се твърди, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, като се поддържа и очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с установените по делото обстоятелства за отсъствието на служителя от работното му място през целия работен ден, в който е бил търсен; във връзка със законосъобразността на процедурата за даване на обяснения по чл.193 КТ, както и преценката за събраните доказателства, вкл. свидетелските показания, установяващи присъствието на служителя на работното му място.

От Института по роботика при Българска академия на науките, чрез адвокат С. Г. от АК-София, е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба и считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради липса на изложение към жалбата, като претендират направените в настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „Доцент в ИР-БАН“ при ответника по трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № 30/02.05.2017 г. на директора на ИР-БАН за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ - поради неявяване на работа от 11.04.2017 г. до 13.04.2017 г. Съдът е установил, че нарушението на трудовата дисциплина се констатира в доклад от 20.04.2017 г., подписан от пом.директор на ИР-БАН, зав.служба „Човешки ресурси“ и технически сътрудник, секретар, в който е посочено, че по нареждане на директора, ищецът е бил търсен многократно, но той не е намерен на работното му място на 11, 12 и 13 април 2017 г. Преди налагане на дисциплинарно наказание, работодателят е изискал на 24.04.2017 г. обяснения по реда на чл.193 КТ, което е връчена на същата дата, а ищецът собственоръчно е изразил мнение, че е бил на работното си място, поради което според съда са изпълнени законовите изисквания при налагане на дисциплинарното наказание. Въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че въз основа на събрания по делото доказателствен материал се доказва соченото в заповедта нарушение по чл.190, ал.1, т.2 КТ, което е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, с оглед на което предявените искове са неоснователни.

При тези фактически и правни изводи, не е налице поддържаното от касатора основание за „очевидна неправилност“ на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с упражняване правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание при констатирани тежко нарушение на трудовата дисциплина от негови работници или служители в хипотезата на чл.190, ал.1, т.2 КТ. Липсва явна необоснованост на мотивите на съдебния акт, който изразява волята на съда при решаването на конкретния правен спор и съдържа неговата преценката за установените по делото факти и приложението на закона към тях, в съответствие с основните начала на гражданския исков процес. Изводите на съда за установените по делото факти и обстоятелства са съобразени изцяло със съдебната практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 747/18.02.2011 г. по гр.д. № 735/2009 г. на ІV г.о., в което се приема, че когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени, а е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. В случая, въззивния съд е приел, че работодателят е спазил процедурата по чл.193, ал.1 КТ, тъй като на ищеца са поискани обяснения и той е изложил твърдения за нарушението - че е бил на работното си място. Както е изяснено в съдебната практика на Върховния касационен съд /напр. решение № 544/06.01.2012 г. по гр.д. № 1811/2010 г. и решение № 493/21.01.2013 г. по гр.д. № 1771/2011 г. на ІV г.о./, достатъчно е работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша за извършеното от него дисциплинарно нарушение или ще приеме в разумен срок писмените му обяснения, т.е. работникът да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина са му поискани обяснения и те да са дадени преди връчването на заповедта за дисциплинарно наказание, както е приел и въззивният съд. В този смисъл, постановеното въззивно решение е израз на предоставената от закона правораздавателна власт на съда, при решаването на конкретния правен спор, в съответствие с трайно установената практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 372/01.07.2010 г. по гр.д. № 1040/2009 г. на IV г.о. и решение № 516/28.06.2010г. по гр.д. № 94/2009 г. на ІІІ г.о., с които се приема, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието, съобразяването с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол.

С обжалваното решение, въззивният съд е установил всички релевантни за изхода на делото фактически обстоятелства и въз основа на тях е формирал извод за неоснователност на оплакванията за преценка достоверността на свидетелските показания, установяващи физическото отсъствие на служителя от работното му място в течение на два последователни работни дни. Тези мотиви са направени въз основа на конкретните доказателства по делото в съответствие с дадените разяснения в ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т.19, в което се приема, че при разглеждане на делото във въззивната инстанция, съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Крайните изводи на въззивния съд, в случая, не могат да бъдат проверявани за необоснованост преди да бъде допуснато касационно обжалване по обуславящ изхода на делото конкретно поставен правен въпрос, който в случая липсва. Всъщност, изложените от касатора доводи в касационната жалба формулирани в контекста на собственото му разбиране за установените правнорелевантни факти, което се различава от възприетото от въззивният съд. По своята същност тези доводи са повторение на оплакванията по същество в касационната жалба поради нарушаване на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което не може да се приеме, че е налице основанието „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща търсената от страните защита и съдействие.

От Института по роботика при Българска академия на науките чрез адвокат С. Г. от АК-София са поискани сторените разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 10.01.2020 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7302 от 30.10.2019 г. по в.гр.д. № 11833/2018 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА В.Н.П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ж.к.. І, [жилищен адрес], етаж 2, ап.127 да заплати на Института по роботика при Българска академия на науките, представляван от акад. Ч.С.Р., БУЛСТАТ[ЕИК], чрез адвокат С. Г. от Адвокатска колегия-София, разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Ключови думи