О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 357София, 26.05.2020 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 2550/2019 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), [населено място] срещу решение № 162 от 05.07.2019 г. по в. т. д. № 9/2019 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Габровски окръжен съд решение № 162 от 12.11.2018 г. по т. д. № 101/2017 г., с което е уважен предявеният от Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р С. Х“ ЕООД, [населено място] срещу НОЗК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 201 330 лв., представляваща стойността на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки за м. април, юни, юли, август, октомври и ноември 2015 г. по договор № 070247 от 20.02.2015 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 17.11.2017г. – и до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че решаващият състав не е съобразил установените в специалните нормативни актове правила, касаещи разходване бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и конкретните уговорки в сключения между страните договор. Оспорва дължимостта на исковата сума по съображения, че същата надвишава установените лимити в Приложение № 2 към договора. Изразява несъгласие с извода на съда, че поради липсата на конкретно определен размер на лимита за процесните месеци, ищецът не е бил в състояние да следи спазването му, като твърди, че лечебното заведение е било информирано ежеседмично за достигнатите стойности от лимита чрез ежеседмичните справки.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, касаторът обосновава допускането на касационното обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Счита, че въпросът „Основателен ли е предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 59, ал. 1 ЗЗО“ е разрешен в противоречие с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на КС на РБ. Освен това, според касатора, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са въпросите за наличието на колизия между правни норми от един и същ порядък – между чл. 22 - 29 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ), чл. 4 ЗБНЗОК за 2015 г., чл.119 от ЗПФ (ЗАКОН ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ) и чл. 35 и чл. 81 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО).

Ответникът по касация – Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р С. Х“ ЕООД, [населено място] – не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че: Между страните е сключен индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 070247 от 20.02.2015 г., неразделна част от който е Приложение № 2 – „Стойности на дейностите на болнична медицинска помощ“, предвиждащо конкретно годишни, тримесечни и месечни стойности на медицинските дейности и медицинските изделия, вложени при оказаната медицинска помощ; Видно от представените по делото 21 допълнителни споразумения, това приложение е било променяно многократно през процесния период; През посочените шест месеца на 2015г. ищцовото лечебно заведение е реализирало медицинска дейност над лимитите по Приложение № 2 на стойност 201 330 лв., която сума Националната здравноосигурителна каса е отказала да му заплати.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от „Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р С. Х“ ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД против НЗОК е уважен изцяло, въззивният състав е приел, че ищецът, в качеството си на изпълнител по договора, е изправна страна, тъй като е изпълнил задължението си да окаже болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица, поради което за него е възникнало правото да получи заплащане стойността на извършената медицинска дейност в пълния й размер.

Решаващият състав е преценил за неоснователно възражението на НЗОК за недължимост на исковата сума поради обстоятелството, че същата надхвърля установените в Приложение № 2 към договора лимити. Приел е, че за изпълнителя на болничната помощ не е било възможно да следи дали надвишава лимита за всеки от месеците за процесния период, тъй като в Приложение № 2 липсват конкретно посочени стойности за месеците от февруари до декември 2015 г. и че такава стойност е фигурирала само за м. януари 2015 г., докато за останалите месеци от годината стойностите са били установявани впоследствие с подписването на допълнителни споразумения, понякога няколко пъти в месеца. Въззивният съд не е споделил становището на НЗОК, че болницата е била информирана ежеседмично за достигнатите месечни стойности чрез изготвяните ежеседмични справки, като е счел, че не е недоказано тази информация да е достигнала до нея. Що се отнася до съдържащите се в заключението на вещото лице данни за начина на уведомяване на ищеца, съдебният състав е посочил, че същото не следва да бъде съобразявано, доколкото подобна задача не е била поставена на експертизата, а искането за поставянето й пред въззивната инстанция е оставено без уважение като преклудирано.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – въпросите да имат обуславящ за изхода на делото характер.

Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В случая тези изисквания не са изпълнени. Очевидно е, че въпросът „Основателен ли е предявеният иск“ е относим към правилността на обжалваното решение. Отговорът на същия предполага произнасяне по всички заявени в касационната жалба оплаквания и извършване на преценка на събраните по делото доказателства и на релевираните от страните доводи и възражения, което обаче е възможно само при вече допуснато касационно обжалване, но не и в производството по допускането му. Отделно от това, не може да се счете за осъществено поддържаното по отношение на този въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.Тото от касатора противоречие с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006г. на КС на РБ не е налице, доколкото в същото е даден отговор на въпроса дали нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закон за бюджета на НОЗК за 2007 г. са противоконституционни, а не на въпроса дали извършените от лечебните заведения медицински дейности, надхвърлящи определения лимит, подлежат на заплащане, който е спорният по делото въпрос.

Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, то е заявено бланкетно – чрез възпроизвеждане на разпоредбата на закона, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки (значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото), в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 4 от цитираното по-горе тълкувателно решение. Следва да се отбележи също, че това основание се поддържа по отношение на въпроси, които не само, че са формулирани твърде абстрактно, но и изобщо не са били предмет на обсъждане в мотивите на обжалвания акт и следователно не биха могли да бъдат преценени като обусловили изхода на спора.

С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 162 от 05.07.2019 г. по в. т. д. № 9/2019 г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: