О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 357

гр. София, 26.05.2020г.

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№2016 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Пленус“ ООД, чуждестранно търговско дружество, регистрирано в Словения с идент.№ [ЕГН], със седалище в община Марибор, [населено място], [улица], чрез адв.Г. И срещу решение №104 от 25.04.2019г. по т.д.№152 от 2019г. на Апелативен съд- Варна в частта, с която е отменено решение №34/09.01.2019г., т.д.№972/2016г., на Окръжен съд-Варна в частта, с която са отхвърлени исковете за главница за разликата от 10 419.17 евро до 20 381.77 евро и за неустойка за забава за разликата от 520.95 евро до 1 019.09 евро, както и в осъдителната част за присъдени в полза на ответника „Пленус“ ООД – Словения съдебни разноски за разликата от 685.72 лева до 3005.21 лева, като вместо това е осъден ответникът „Пленус“ ООД, Словения да заплати на „Булминерал АД /в несъстоятелност/, [населено място], допълнително сумите: 9 962.60 евро – незаплатена част от цената на доставени метални шкафчета модел Берлин по договор №FOR BRE 043/09.09.2015г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 05.07.2016г. до окончателното й изплащане, 498.14 евро - неустойка за забавено плащане, 2 068.25 лева– съдебни разноски за първата инстанция, и сумата 1 665.89 лева– съдебни разноски за въззивната инстанция.

В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част – за разликата до 23 905.80 евро по иска за главницата и за разликата до 1 195.28 евро по иска за неустойка за забава, решението е влязло в сила. В сила е влязло и първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени за сумите 10 419.17 евро главница и 520.95 евро неустойка за забава.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано, поради което следва да се отмени. Касаторът поддържа, че въззивният съд без да прецени всички доказателства стига до необосновани изводи относно уврежданията на процесните стоки и размера на отбива от цената, на който купувачът има право. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществените правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1. Какво е значението на заключението на чуждестранно вещо лице по поставените въпроси, разпитано от съд на друга държава, когато поради процесуалния ред на ГПК неговото експертно изложение е ценено само като свидетелско показание на свидетел, воден от страната, която го е посочила, и следва ли то да се вземе предвид при определяне на размера на обезценка?; 2. Как следва да се определи от съда отбив от цена по чл.162 ГПК и какви критерии следва да се приложат при остойностяването му, за да бъде съобразен с чл.59 ЗЗД, когато е безспорно установено по делото наличието на множество недостатъци по процесните вещи и надлежно уведомление за тях, но предвид отдалечеността във време и пространство и поправка за собствена сметка, може да бъде определена само като процентно съотношение?; 3. При какви условия съдът следва да използва правото си на преценка относно остойностяване на обезценка съобразно предложението на чл.162 ГПК, когато има изслушани и приети по делото експертни заключения, които дават достатъчно данни да се приеме определен извод и следва ли да отговаря тази преценка на определени критерии?“. Твърди, че първите два от поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №33/01.11.1973г., гр.д.№2/1973г. на ОСГК на ВКС, решение №65/03.07.2014г., т.д.№1656/2013г., II т.о., решение №23/04.08.2014г., т.д.№1938/2013г. I т.о., решение №30/11.08.2014г., т.д.№1017/2012г., II т.о.- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на третия въпрос поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като твърди, че се налага изясняване на съдържанието на нормата на чл.162 ГПК по тълкувателен път. Поддържа и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на обжалваното решение.

Ответникът „Булминерал АД /в несъстоятелност/, оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за главница за разликата от 10 419.17 евро до 20 381.77 евро и за неустойка за забава за разликата от 520.95 евро до 1 019.09 евро и да осъди ответника да заплати сумите: 9 962.60 евро – незаплатена част от цената на доставени метални шкафчета модел Берлин по договор №FOR BRE 043/09.09.2015г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 05.07.2016г. до окончателното й изплащане, 498.14 евро - неустойка за забавено плащане, въззивният съд приема, че между страните е сключен валиден договор за изработка и продажба на метални шкафчета, в изпълнение на който ищецът е доставил изработените продукти, като след рекламационно производство ответното дружество е отказало да плати част от дължимата цена по издадените две фактури с твърдение за недостатъци на изработеното, довели до забавяне и оскъпяване на монтажа и допълнителни разходи, като възражението за отбив от цената е частично основателно. Решаващият съдебен състав намира за неоснователни възраженията във връзка с рекламационното производство, като счита, че с оглед разменената между страните кореспонденция по повод доставката на договорените метални шкафчета модел Регенсбург и модел Берлин, е направена рекламация за лошо качество на изпълнението /неподготвени за монтаж конструкции, липса на окомплектоване с всички необходими крепежни елементи, неподходящи и несъответни на поръчаните такива /пластмасови вместо поцинковани метални панти и алуминиеви вместо стоманени нитове/, непасващи елементи и конструкции поради различни отвори, неразпробити отвори, изкривени при транспорта няколко профила поради недоброто им обезопасяване, остри незагладени ръбове на ъглите, налагащо изрязването им, непочистени и зацапани повърхнини на конструкциите, изкривяващи се и непасващи крепежни планки, закупуване на липсващите и подмяна на неподходящите крепежни елементи – нитове и панти/, като възложителят изрично е заявил, че е направил за сметка на изпълнителя значителни разходи, необходими за поправката на изпълнената с недостатъци работа. Като неоснователни са отхвърлени и възраженията на ответника за приемане на продукцията без възражения, тъй като с оглед спецификите на стоките /шкафчета в разглобен вид/ и начина на доставка /елементи, опаковани в палети/, те не са били и не е било възможно да бъдат проверени при приемането както относно качество, така и в количествено отношение. Въззивният съд стига до извод, че недостатъците на изработката могат да се констатират едва при монтажа на шкафчетата, изпълняван от ответника, като рекламацията е последвала в разумен срок след това.

Решаващият съдебен състав отхвърля и другите възражения на ответника, като приема, че при липса на конкретна уговорка в договора шкафчетата е следвало да бъдат завършени и предадени в разглобен вид, но с монтирани панти, застопоряващи планки, крепежни планки, етикети, с разпробити отвори, с почистени повърхнини и номерирани, така че да не се налагат никакви други действия на монтажната фирма освен сглобяване и монтаж /сглобяване на готовите профили с крепежните елементи и монтирането им върху пода или стените в помещенията, за които са били предназначени/. С оглед събраните доказателства, най-вече заключенията на СТЕ и свидетелските показания, които са кредитирани като непротиворечиви, обективни и достоверни, съдът намира за установено, че шкафчетата са предадени на купувача в разглобен вид, като са били налице част от недостатъците, за които ответникът е направил рекламация.

Доколкото при всяка от доставките констатираните дефекти са различни, съдът приема, че е неправилно да се прилага един и същ размер отбив от цената и да се прави общо за двете доставки и то за всички произведени детайли. Съдът намира, че констатираните недостатъци касаят основно шкафчета модел Регенсбург, като отбивът от цената може да достигне най-много до размера на самата претендирана част от цената за тях, в случая - 2454.30 евро. Като взема предвид, че ответникът не претендира обезщетение за вреди, а прави възражение за отбив от цената, решаващият съдебен състав излага аргументи, че евентуалният по-голям по размер отбив спрямо претендираната част от цената на едната некачествена изработка /за шкафчета Регенсбург/ не би могло да се отнесе за сметка и да се приспадне от дължимата цена на другата некачествена изработка /за шкафчета Берлин/. С оглед констатацията, че основните разходи са направени за поправката на дефектите по шкафчета Регенсбург, съдът счита, че на ответника следва да се признае отбив от цената за целия претендиран от ищеца остатък от възнаграждението – 2 454.30 евро, поради което претенцията на ищеца за тази сума е неоснователна.

Предвид обстоятелствата, че по отношение на шкафчета Берлин основните проблеми са били почистването на петната от масло и бяла ръжда, което е естетически проблем; липсата на няколко рафта и странични конструкции, които обаче са били компенсирани от доставени такива от ищеца в Регенсбург; необходимостта от напасване на мрежите на гърбовете на шкафовете поради несъответствие с крепежните елементи, наложило се поради преработване на място на някои шкафове от единични в двойни и тройни с общ гръб; подмяната на доставените пластмасови със закупени от ответника метални панти, при положение, че самият ответник е приел те да бъдат пластмасови, въззивният съд намира, че отбив от цената за металните панти не се следва, а на ответника следва да се признае на основание чл.162 ГПК отбив от цената в размер на 1 072.73 евро, представляващ 5% от претенцията за последната вноска /21 454.50 евро/. С оглед изложеното за основателна е намерена претенцията на ищеца за сумата 20 381.77 евро - оставаща част от цената за шкафчета Берлин, както и претенцията за неустойка за забава по чл.11.2 от договора в размер от 5% върху забавеното плащане /20 381.77 евро/ или сумата 1 019.09 евро.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното

дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът „за значението на заключението на чуждестранно вещо лице по поставените въпроси, разпитано от съд на друга държава, когато поради процесуалния ред на ГПК неговото експертно изложение е ценено само като свидетелско показание на свидетел, воден от страната, която го е посочила“ не е коректно поставен, не е разрешен от съда и не е значим за изхода на спора. В изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания, с молба от 04.09.2017г. ответникът уточнява имената и адресите на лицата, които иска да бъдат разпитани като свидетели, а по отношение на свидетеля, който следва да бъде разпитан по делегация от съд в Словения- К. Б, представя списък с въпроси. Съдът е допуснал събиране на гласни доказателства по делегация от приемащ съд в страна-членка по реда на Регламент на Съвета /ЕО/ №1206/2001 и съдебната поръчка е изпълнена, като свидетелските показания на К. Б са преценени от решаващия съдебен състав в съвкупност с останалите гласни доказателства. К. Б не е назначен за вещо лице по допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза, нито по делото е прието негово експертно заключение. В този смисъл поставеният въпрос няма връзка с делото и не е обусловил крайните изводи на съда.

По отношение на поставените от касатора въпроси за приложението на чл.162 ГПК, не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са обуславящи за решаващите правни изводи на въззивния съд. Преценката на съда относно стойността на обезценката, респ. на отбива от цената е направена след анализ на доказателствата по делото, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Следва да се има предвид, че за доставката на шкафчета модел Регенсбург, за която е издадена първата фактура №[ЕГН]/25.09.2015г., съдът е уважил изцяло възражението на ответника за отбив от цената, като е отхвърлил претенцията за сумата 2454.30 евро- неплатена част от договорената цена. По отношение на наведеното от ответника възражение за отбив от цената за втората доставка - на шкафчета модел Берлин, за която е издадена втората фактура №[ЕГН]/09.10.2015г., са изложени мотиви, че то е частично основателно, доколкото са доказани само част от твърдените недостатъци. Преценката на съда е направена по реда на чл.162 ГПК, но въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза. Въззивният съд е взел предвид определената от вещото лице обичайна обезценка от 10% на бройка, но е изложил мотиви, че в настоящата хипотеза с оглед вида и обема на доказаните недостатъци на стоките по конкретната доставка този процент подлежи на корекция. В този смисъл поставените въпроси са свързани с преценка на доказателствата по делото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за изхода на спора, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem”, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед изхода на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски за касационното производство, които съдът определя в размер на 857.83 лева адв.възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №104 от 25.04.2019г. по т.д.№152 от 2019г. на Апелативен съд- Варна в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Пленус“ ООД, чуждестранно търговско дружество, регистрирано в Словения с идент.№ [ЕГН], със седалище в община Марибор, [населено място], [улица] да плати на „Булминерал АД /в несъстоятелност/, [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 857.83 лева адв.възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.