№ 263 София, 26.05. 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:М. С

Членове:С. К

Г. Г

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 103/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.288 вр. чл.280 ГПК.

С решение № 149/15.10.2019 г. по в. гр. д. № 36/2019 г. на Търговищкия окръжен съд е отменено изцяло решение № 585/23.11.2018 г. по гр. д. № 1258/2018 г. на Търговищкия районен съд и са отхвърлени предявените от Н.Д.Н. и М.Д.Т. против М.Д.М. искове с правна квалификация чл. 108 ЗС и чл. 576 вр. чл. 578, ал. 4, чл. 579, ал. 1 и чл. 580, т.т. 3 и 6 ГПК за нищожност на нотариално действие, както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт.

Касационната жалба с вх. № 4251/29.11.2019 г. в срока по чл. 283 ГПК е подадена от ищците Н. Н. и М. Т. чрез адв.. Н В.. Изложени са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В срок е постъпил отговор от ответника М. М. чрез адв. Р. М.. По отношение на основанията за допускане на касационно обжалване са изложени доводи за съответствие на обжалваното въззивно решение с утвърдената практика на ВКС, както и за липса на предпоставките за твърдяната очевидна неправилност.

По наличието на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира следното:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите твърдят наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, както и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, поради липса на мотиви към постановения диспозитив, с който са отхвърлени искът за нищожност и искането за отмяна на нотариален акт за поправка на констативен нотариален акт. Поставени са следните въпроси:

1. в кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за придобивна давност - с изтичане на срока за отговор на исковата молба или възражението за придобивна давност може да се направи за пръв път пред въззивната инстанция - твърди се противоречие с т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с решение № 53/19.02.2014 г. по гр. д. № 4041/2013 г. на ВКС, I-во г. о.;

2. добросъвестен ли е владелецът, когато владее вещта на основание прехвърлителна сделка под формата на нотариален акт за покупко-продажба, в който е допусната грешка в описанието на имота, като е описан имот, напълно различен от владения имот - твърди се противоречие с Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС и с решение № 97/29.03.2011 г. по гр. д. № 431/2010 г. на II-ро г. о. на ВКС;

3. погрешното описание на имота, предмет на прехвърлителната сделка, представлява ли очевидна фактическа грешка и следва ли да бъде поправена с нотариален акт за поправка на предходния нотариален акт по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК - твърди се противоречие с решение № 443/31.10.2012 г. по гр. д. № 445/2012 г. на IV-то г. о. на ВКС;

4. какви са необходимите предпоставки за настъпване на вещноправния ефект на придобивната давност в хипотеза на владение, основано на сделка, оформена с нотариален акт, признат за нищожно нотариално удостоверяване - твърди се противоречие с решение № 147/06.02.2017 г. по гр. д. № 499/2016 г. на II-ро г. о. на ВКС, решение № 39/20.01.1999 г. по гр. д. № 841/1998 г. на V-то г. о. на ВКС, решение № 65/18.02.2011 г. по гр. д. № 652/2010 г. на III-то г. о. на ВКС, решение № 1293/16.07.2009 г. по гр. д. № 4712/2007 г. на IV-то г. о. на ВКС и решение № 170/11.04.2012 г. по гр. д. № 961/2011 г. на I-во г. о. на ВКС; в касационната жалба се прави позоваване и на решение № 42/10.02.2011 г. по гр. д. № 423/2010 г. на ВКС, ІІІ-то г. о.;

5. ако допуснатата в прехвърлителната сделка грешка в описанието на недвижимия имот следва да се поправи с нотариален акт за поправка и при неговото изготвяне са допуснати множество нарушения, които водят до нищожност на нотариалното действие, ще породят ли тези два акта прехвърлителен ефект и ако не - ще представляват ли в своята съвкупност сгрешеният нотариален акт и нищожният нотариален акт за поправка годно правно основание по смисъла на чл. 70 ЗС за придобиване на имота чрез кратката 5-годишна давност;

6. от кого трябва да изхожда молбата за поправка на констативен нотариален акт за собственост, издаден по реда чл. 587 ГПК - от лицето, признато за собственик, или от всяко трето лице - твърди се, че пети и шести въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; прави се позоваване и на решение № 129/14.02.2019 г. по гр. д. № 3314/2017 г. на ВКС, І-во г. о.

Търговищкият районен съд е приел, че ищците са наследници на Д.Н.Д., който с н. а. № ..., том..., рег. № .., дело № ... от 29.03.2011 г. е признат за собственик на основание давностно владение и наследство на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Търговище, представляващ дворно място с площ от 1 970 кв. м., за което е отреден УПИ ......... от кв. ... по плана на селото, заедно с построените жилищна сграда и стопански постройки. Легитимирайки се с този нотариален акт, Д. Д. продал правото си на собственост си с н. а. № .., том..., рег. № ......., дело № ...... от 01.04.2011 г. на А.И.Б., като си запазил правото на ползване пожизнено и безвъзмездно.

Д.Н.Д. е починал на 26.02.2013 г. и е оставил за наследници по закон ищците по делото - негови деца.

С нотариален акт за поправка № ..., том ........, рег. № ........., дело № ....... от 22.12.2015 г. въз основа на приложените документи към молбата на А.И.Б. е извършена поправка на горепосочения констативен нотариален акт за собственост, като вместо описания в него имот да се чете: дворно място с площ 1 780 кв. м., за което е отреден УПИ ...... с площ от 1 750 кв. м. от кв. ... по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки. Нотариалният акт за поправка е подписан от нотариуса и в него е посочено, че е допусната фактическа грешка при издаване на документи за наследствен имот на Н.Д.Т. - наследодател на Д. Д., и описанието на имота в нотариалния акт, който се поправя. По молба на А. Б. е извършена и втора поправка чрез нотариален акт № ..., том ..., рег. № ...., дело № ... от 19.04.2016 г. на н. а. № ...., том ..., рег. № ......, дело № ..... от 01.04.2011 г., с който А. Б. придобил правото на собственост, относно имота, предмет на сделката.

С н. а. № ...., том ......., рег. № ........, дело № .......... от 26.11.2015 г. ищците са признати за собственици по наследство и давностно владение от Д.Н.Д. на процесния имот.

С н. а. № ......, том......., рег. № ........, дело № .... от 20.07.2017 г. А. Б. продал процесния имот на ответника по делото М. М..

Въз основа на тези фактически констатации районният съд заключил, че се касае за допусната фактическа грешка при обозначаването на имота и това не е сред пороците, водещи до нищожност на нотариалното удостоверение. Посочил, че нотариалният акт за поправка на нотариален акт за сделка следва да отговаря на същите особени правила като основния нотариален акт, поради което намерил иска за прогласяване нищожност на нотариален акт № ..., том....., рег. № ......, дело № .... от 19.04.2016 г. за основателно и го уважил. Щом като нотариалният акт за покупко-продажба не е бил поправен, то А. Б. не е станал собственик на процесния имот и тъй като не може да прехвърли права, които няма, то ответникът М. М. не е придобил правото на собственост върху процесния имот. Съдът заключил, че ищците се легитимират като собственици съгласно н. а. № .../26.11.2015 г., поради което и искът по чл. 108 ЗС е намерен за основателен, а на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариалният акт за поправка №.../22.12.2015 г.

Въззивният съд приел, съобразявайки назначената по делото съдебно-техническа експертиза, че процесният имот е описан погрешно и в двата нотариални акта - този, с който е признато правото на Д. Д., и този, с който Д. Д. е продал имота на А. Б.. Продавайки имота, наследодателят на ищците си е запазил правото на ползване, продължил е да живее в имота до смъртта си през 2013 г., като праводателят на ответника - А. Б., е ползвал двора до момента на продажбата му на ответника /видно от свидетелските показания/, който след този момент ползва целия имот, т. е. ищците не са били във владение на имота след смъртта на баща си. Ищците черпят правата си по наследство и давност от покойния им баща. Към момента на смъртта му през 2013 г. той е бил признат за собственик на парцел ....... от кв. ..., заедно с постройките в него, който през 2011 г. е продал на праводателя на ответника, така че към този момент ищците не биха могли да наследят от баща си собствеността върху парцел .......... от кв. ..., а самите те оспорват нотариалния акт за поправка на констативния нотариален акт за собственост на баща им. Наред с това от смъртта му до издаването на н. а. № .... от 26.11.2015 г., с който ищците са признати за собственици по наследство и давност от баща си, е изтекъл период само от 2 години.

Въззивният съд посочил, че спрямо А. Б. - праводател на ответника, към момента на продажбата с н. а. №........ от 20.07.2017 г. е изтекъл 5-годишният период, предвиден в чл. 79, ал. 2 ЗС за придобиването на имота по давност. Приложението на тази разпоредба съдът обосновал с позоваването на нея във въззивната жалба, както и с обстоятелството, че е безспорно, че волята на наследодателя Д. Д. е била да продаде и е продал имота на А. Б., запазвайки си правото на ползване на къщата пожизнено и предавайки собствеността й на купувача, считано от 01.04.2011 г., при което към 01.04.2016 г. А. Б. е придобил имота по давност и не е било необходимо да извършва поправка на допуснатата явна фактическа грешка в нотариалните актове. С тези мотиви въззивният съд счел, че не са налице предпоставките за уважаване на предявените искове, поради което отменил първоинстанционното решение и отхвърлил иска по чл. 108 ЗС и обусловените искове по чл. 576 и чл. 537, ал. 2 ГПК.

С оглед изложените мотиви зададените четвърти, пети и шести въпроси не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд, поради което липсва общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд нито е обсъждал какви са предпоставките за настъпване на вещноправния ефект на придобивната давност в хипотезата на владение, основано на сделка, оформена с нотариален акт, признат за нищожно нотариално удостоверяване, нито дали при съставен акт за поправка на нотариален акт за сделка допуснатите множество нарушения водят до нищожност на нотариалното действие и въобще дали двата акта, взети заедно - актът за поправка и поправеният нотариален акт, представляват годно правно основание по смисъла на чл. 70 ЗС. В обжалваното решение също така не се съдържат изводи, касаещи процесуалната легитимация в производството за поправка на констативен нотариален акт за собственост, издаден по реда чл. 587, ал. 2 ГПК.

По втория и третия въпроси е налице произнасяне от въззивния съд, който е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС спрямо А. Б. и след като имотът е придобит по давност от него, то не е било нужно да се извършва поправка на допуснатата явна фактическа грешка, т. е. съдът е приел, че се касае за явна фактическа грешка, а не за нищожност на нотариалното удостоверяване. По втория въпрос обаче не е налице допълнителната предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като такъв въпрос не е разрешен в т. ІІІ от Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС, нито в решение № 97/29.03.2011 г. по гр. д. № 431/2010 г. на ВКС, II-ро г. о. /то е по въпроса възможно ли е договор за приватизация да постави начало на добросъвестно владение по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС/. Не е налице противоречие със съдебната практика по третия въпрос, даже напротив, поставеното от въззивния съд е в съответствие с възприетото от състава на ВКС в решение № 443/31.10.2012 г. по гр. д. № 445/2012 г. на IV-то г. о., а именно, че грешката в описанието на имота попада в категорията очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена с нотариален акт за поправка на предходния нотариален акт по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК, тъй като това не би довело до изменение съдържанието на акта и промяна на волята на страните по него.

Поставеният от касаторите първи въпрос не е обусловил решаваща воля на въззивния съд, обективирана в обжалваното решение. Макар да си е запазил правото на ползване, наследодателят на ищците е предал на купувача по н. а. № .../01.04.2011 г. владението на спорния имот - обстоятелство, установено от гласните доказателства. Наследството представлява съвкупност от права и задължения. То включва и фактически отношения, каквото представлява владението. Владението е елемент от наследствената маса. В разглеждания случай обаче владението не е било включено в наследствената маса и не е било елемент от наследството на наследодателя на ищците, тъй като към момента на смъртта на същия то е било упражнявано от другиго - от праводателя на ответника, комуто е било предадено след сключения договор за покупко-продажба. При това положение ищците не са могли да се позоват на придобивна давност и да претендират за право на собственост върху спорния имот като придобит чрез посочения придобивен способ по наследство от техния баща и наследодател Д. Д.. Това е и решаващото съображение на въззивния съд, за да отрече претендираното от ищците право, но във връзка с него касаторите не са поставили правен въпрос, по който да се допусне касационно обжалване. Съображението, че праводателят на ответника е придобил собствеността въз основа на изтекла в негова полза кратка придобивна давност, е изложено като допълнително и дори по него да се допусне касационно обжалване, това не би довело до промяна в решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на иска за ревандикация.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В разглеждания случай такива предпоставки не са налице.

Касаторите считат обжалваното решение за очевидно неправилно, тъй като въззивният съд не е мотивирал защо отхвърля иска за прогласяване нищожност на нотариалното действие, обективирано в н. а. № .../19.04.2016 г. за поправка на н. а. № .../01.04.2011 г. за покупко-продажба, както и искането за отмяна на н. а. № .../22.12.2015 г. за поправка на констативния н. а. № .../29.03.2011 г., като считат иска за нищожност за обуславящ, а не за обусловен, както неправилно е приел въззивният съд.

Така изложените доводи не покриват критериите на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. От поредността, в която са заявени, следва, че обуславящ е искът за собственост на УПИ............ от кв.... по плана на [населено място], произхождаща от наследствено правоприемство и давност, уважаването на който поражда правния интерес на ищците да отрекат правата на ответника, като поискат обявяване нищожността на нотариалното удостоверяване за поправка на договора за покупко-продажба, с който техният наследодател се е разпоредил с УПИ .......... от кв........ по плана на с. с. в полза на праводателя на ответника по иска за ревандикация. Именно в тази поредност исковете са и разгледани от въззивния съд. Поради отхвърлянето на обуславящия иск не е било необходимо да се излагат допълнителни мотиви по обусловения иск, тъй като дори нотариалното удостоверяване да бъде прието за нищожно, това ще има за последица само отпадане правата на ответника, но не и уважаване на иска за собственост. Такива мотиви не са необходими и по искането за отмяна на нотариалния акт за поправка на констативния нотариален акт, тъй като според трайната съдебна практика отмяната е последица от уважаването на иск за защита на собствеността, а в случая такъв не е уважен. Ето защо не може да се приеме, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

Ответникът по касация не е представил доказателства за сторени по водене на делото във Върховния касационен съд разноски и не е направил искане за присъждане на такива.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 149/15.10.2019 г. по в. гр. д. № 36/2019 г. на Търговищкия окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: