1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№360

гр. София, 26.05.2020 г.

В.К.С НА Р БЪЛГАРИЯ, СЪСТАВ НА В.Т.О в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като взе предвид докладваното от съдия Иванова т.д. 2546 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С.Б.Н. обжалва решение № 68 от от 01.08.2019 г. по т.д. 133/19 г. Апелативен съд Бургас в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска й с правно основание чл. 432 от КЗ за разликата над 36 500 лв до предявения размер от 75 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, причинени й при ПТП на 22.02.2018 г. в [населено място].

Излага съображения, че решението е неправилно. Анализирайки доказателствата по делото сочи основание за необоснованост на съдебното решение. Освен това излага съображения, че въззивният съд не е мотивирал решението си. Не е изложил съображения за трайния характер на уврежданията.

Сочи нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. Определяйки размера на обезщетението, въззивният съд бил нарушил нормата на чл. 52 от ЗЗД, така както е разяснен в ППВС 4/68 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили след решението на първоинстанционния съд, които имат значение за спорното право, относими към приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК? Как следва съдът да цени тези доказателства, в случай, че не са оспорени и представляват официални документи? Въпрос, разрешен в противоречие с решение № 178 /13.5.2011 г. по гр.д. 984/10 г. 3 ГО.Оние по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотезата на предявен иск срещу застраховател? Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалия и настъпилите последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?

Как следва да се отчете необходимостта от извършването на ежегодна рехабилитация с цел възстановяване функциите на „кръста“ и следва ли да се има превид възрастта на пострадалата и отражението на качеството на живот занапред с оглед възрастта и семейното й положение – майка и баба?

Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/68 г. Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката? Длъжен ли е да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания? Налице било разрешение в противоречие с решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. 486/12 г., 2 ТО, решение № 104 от 25.7.2014 г. по т.д. 2998 /13 г. 1 ТО.Оние по чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК.

3.Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий? Разрешен в противоречие с решение № 124 /11.11.2010 г. по т.д. 708/2009 г. 2 ТО?

4. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилстите, които отразяват промените в икономическите условия? Следва ли в решението съдът задължително да посочва, че е отчетен лимитът при застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите при определяне на справедливото обезщетение? Следва ли съдът задължително да посочи към кой момент определя обезщетението? Следва ли съдът да посочи какъв е действащият лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по–нисък лимит. Разрешени в противоречие с решение № 27 от 15.4.2015 г. по т.д. 457/14 г. 2 ТО на ВКС и решение № 28 от 9.4.2014 г. по т.д. 1948 /13 г.2 ТО на ВКС.Оние по чл. 280, ал. 1 т.1 от ГПК.

5. Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити? Разрешен в противоречие с решение № 184 от 8.11.2011 г. по т.д. 217/11 г. 2 ТО на ВКС?

6. Определянето на обезщетения, очевидно несъразмерими с търпените морални вреди и с установения лимит и занижаването им, представлява ли нарушаване на изискването на справедливост? Всички поставени въпроси били разрешени противоречие с решение № 28 от 9.4.2014 г. по т.д. 1948/13 г. 2 ТО на ВКС, решение № 23 от 25.3.2014 г. по т.д. 1154/13 г., 2 ТО.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на касатора на 11.09.2019 г. Касационната жалба е от 08.09.2019 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.

С обжалваното съдебно решение е потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд, с което е уважен искът за сумата от 36 500 лв и е отхвърлен до пълния предявен размер от 75 000 лв. Въззивният съд е разгледал искове с правно основание чл. 432 КЗ вр.. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД. Приел е, че е настъпило ПТП, виновен за което е водач на лек автомобил Пежо 307 рег [рег.номер на МПС], чиято гражданска отговорност е застрахована при „Дженерали застраховане“ АД. Приел е, че са доказани елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника и се дължи обезщетение за причинените на пострадалата вреди. Прието е, че ищцата е преживяла неимуществени вреди от причинените й телесни увреждания, които са установени чрез заключението на вещото лице – мозъчно сътресение лекостепенно 15 точки по Глазгоу и закрито счупване на дясната раменна кост. Пострадалата е хоспитализирана в деня на произшествието на 22.2.2018 г., първоначално в неврохирургично отделение при „УМБАЛ Бургас“ АД, където е проведено консервативно медикаментозно лечение. От 25.2.2018 г. до 2.3.2018 г. е на лечение в отделение по ортопедия и травматология. Направена й е операция, при която е извършена открита репозиция и метална остеосинтеза. Оздравителният процес бил протекъл с усложнения, което е наложило екстракция на металната остеосинтеза с втора операция на 17.10.2018 г. Към момента на прегледа от експерта, движенията в дясната раменна става са частични с болезнена абдукция и ротация, намален обем в мускулатурата на дясна мишница и намалена мускулна сила при захват. Н. страдала от придружаващо заболяване – остеопороза, което оказва влияние върху оздравителния процес. В съдебно заседание експертът е посочил, че пострадалата има хипотрофия на мускулната маса и лакътя, няма активно движение над 45 градуса. Пред въззивната инстанция е представен медицински лист за преглед на 21.5.2019 г., от който се установило обективно състояние: ограничена абдукция в рамото 45 градуса, затруднена флексия 80 градуса и вътрешна ротация 60 градуса, първоначално зараснал цикатрикс. Обсъдени са разпитите на свидетелите. При определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените физически и психически болки и страдания, с оглед обема, вида и характера на уврежданията и конкретното им преживяване от пострадалата, с оглед установеното след разпит на свидетелите съдът е приел, че в един дълъг и болезнен период на възстановяване, което не е приключило до момента и има съмнителна прогноза за пълно излекуване, още повече, при съпътстващо заболяване на костите и нейната възраст 67 г., въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените нематериални вреди от ищцата С. Н. е 55 000 лв. Отчетено е плащане 18 500 лв от застрахователя и е преценено, че 36 500 лв е точен размер на обезщетението.

Допускането касационно обжалване на въззивното съдебно решение се извършва на основание чл. 280 от ГПК. С оглед въведеното задължение на основание чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 от ГПК, касационната инстанция и в производството по чл. 288 от ГПК извършва проверка за наличие на най-тежки пороци, които могат да опорочат съдебно решение– нищожност и недопустимост. В настоящия случай при извършената служебна проверка, не се установи вероятност решението да е нищожно. Не са налице основания сочещи на постановено нещо невъзможно, от незаконен състав или да са налице други основания за нищожност. Не се установява недопустимост на въззивното решение, наличие на процесуални пречки или отсъствие на процесуални предпоставки за разглеждане на иска.

Допускането касационно обжалване на съдебното решение се извършва освен на посочените основания и на основанията, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. А именно, съгласно посочените норми, касаторът следва да обоснове правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и решението му е очевидно неправилно. А също така на основание чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 от ГПК, касаторът следва да обоснове правен въпрос, включен в предмета на спора, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора. Както и да обоснове, че по отношение на този правен въпрос, разрешението на въззивния съд е в противоречие с основанията, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК.

По отношение на първия поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е обсъдил представените пред него при условията на чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК. Поради това липсва разрешаване на поставения правен въпрос и той не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на останалите посочени правни въпроси от 2 - 6 от изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав като взе предвид, че предмет на иска е заплащане на обезщетение, на основание чл. 432 от КЗ за причинени неимуществени вреди на касатора от увреждане, причинено при пътно-транспортно произшествие, намира, че въпросът за приложението на чл. 52 от ЗЗД е включен в предмета на спора. С обжалваното въззивно решение, Апелативен съд – [населено място], се е произнесъл по въпроса за критериите, които са приложими на основание чл. 52 от ЗЗД, за да определи дължимото от застрахователя на основание чл. 432 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди, определяйки размера на следващото се обезщетение. По същество, въпросът следва да се обобщи до критериите, определени съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД, които следва съдът да прецени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Така постановеното от въззивния съд решение разрешава посочените от касатора правни въпроси, обобщени от настоящия състав в съответствие с правомощието му, така както е разяснено в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. 1/2009 г., а именно : относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС 4/68 г., последователно развита в множество решения на ВКС. Това налага извод, че е налице посоченото от законодателя основание по чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

Касационният жалбоподател С. Н., на основание 83, ал.2 от ГПК е освободена от внасяне на държавна такса, поради което не дължи държавна такса на основание чл. 18, ал. 2 от ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България в състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 01.02019 г. по т.д. 133/19 г. Апелативен съд – Бургас в обжалваната от С.Б.Н. част за разликата над присъдения размер от 36 500 лв до отхвърления размер от 75 000 лв.

Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: