О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 355София, 26.05.2020 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 2176/2019 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса, [населено място] срещу решение № 184 от 05.06.2019 г. по в. т. д. № 213/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 71 от 05.02.2019 г. по т. д. № 176/2018 г., с което са уважени предявените от Многопрофилна болница за активно лечение – Медицински комплекс „С.И.Р“ ЕООД, [населено място] срещу касатора обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите: 146 376 лв. – главница по дебитно известие № [ЕГН]/08.06.2015 г. към фактура № 2[ЕИК]/08.06.2015 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.06.2018 г. до окончателното й изплащане; 44 504 лв. – законна лихва върху първата сума за периода от 01.07.2015 г. до датата на исковата молба 28.06.2018 г.; 8 840 лв. – главница по дебитно известие № [ЕГН]/08.06.2015 г. към фактура № [ЕГН]/08.06.2015 г. за вложени медицински изделия, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.06.2018 г. до окончателното й изплащане; 2 687 – законна лихва върху тази сума за периода от 01.07.2015 г. до датата на исковата молба 28.06.2018 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че решаващият състав не е съобразил установените в специалните нормативни актове правила, касаещи разходване бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Оспорва извода за дължимост на исковите суми по съображения, че същият противоречи на уговореното между страните заплащането на осъществената медицинска дейност да се извърши в рамките на установените лимити в Приложение № 2 към договора. Подробно аргументира застъпваната пред инстанциите по същество своя теза, че заплащането от НЗОК на различните видове медицинска помощ в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори, е в съответствие с разпоредбите на ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО), на Наредба за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ и на ПМС №57/06.03.2015г. за приемане на методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ, както и че не противоречи на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и за допуснато процесуално нарушение от страна на въззивния съд, изразяващо се в липсата на обсъждане на заявените във въззивната жалба доводи и възражения.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Противоречат ли клаузите на сключения през 2015 г., на основание чл. 59 от ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се определят стойности /лимити/ на дейностите към договора, разпределени по месеци, на разпоредбата на чл. 52 от Конституцията на РБ; 2. Подлежат ли на заплащане извършени дейности по сключен през 2015 г., на основание чл. 59 от ЗЗО, договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ, чиято стойност е над определените в Приложение № 2 към този договор, стойности /лимити/ за дейностите за съответен месец; 3. Клаузите на сключен през 2015 г., на основание чл. 59 от ЗЗО, договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се лимитира стойността на извършваните от болницата медицински дейности за съответните месеци в рамките на определения от НЗОК бюджет, нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и конкретно чл. 52 от Конституцията на РБ и чл. 35 от ЗЗО, чл. 25 и чл. 26, ал. 2 от ЗЗО, чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК за 2015 г.; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди изложените във въззивната жалба възражения и доводи на жалбоподателя, както и да обоснове фактическите и правните си изводи“.

По отношение на първия въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с решение № 2 от 22.07.2007 г. по Конституционно дело № 12 от 2006 г. по описа на КС на РБ; по отношение на втория и третия въпроси – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по отношение на последния въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с доводи за разрешаването му в противоречие със задължителната съдебна практика по т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което води и до очевидна неправилност на акта.

Ответникът по касация – Многопрофилна болница за активно лечение – Медицински комплекс „С.И.Р“ ЕООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 05.08.2019 г. Претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че: Между страните е сключен индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 241469 от 24.02.2015 г., неразделна част от който е Приложение № 2 – „Стойности на дейностите на болнична медицинска помощ“, предвиждащо конкретно годишни, тримесечни и месечни стойности на медицинските дейности и медицинските изделия, вложени при оказаната медицинска помощ; Процесният договор е изменен с множество анекси и допълнителни споразумения; През месец май 2015 г. ищцовото лечебно заведение е реализирало медицинска дейност над лимитите по Приложение № 2 на стойност 146 376 лв. и е вложило медицински изделия над определения за месеца лимит на стойност 8 840 лв., за които суми е налице отказ от страна на НОЗК за плащането им.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените искове от „МБАЛ - Медицински комплекс С.И.Р“ ЕООД с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД против НЗОК са уважени изцяло, въззивният състав е приел, че: Съгласно чл. 52 от Конституцията на РБ гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон; Съгласно чл. 2, чл. 4 и чл. 35 ЗЗО на задължително здравноосигурените лица, които не са страна по договорите, сключени между НЗОК и съответното лечебно заведение, е предоставен не само пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, но и свободен избор на изпълнител на тези дейности, като НЗОК е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравно осигуреното лице изпълнител; Съгласно чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО в бюджета за съответната година е задължително да има резерв за непредвидени и неотложни разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства, в който смисъл е и чл. 4 ЗБ на НЗОК за 2015г., като решенията за корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в компетенциите на НЗОК и се вземат от Надзорния съвет съобразно приети от него правила.

Според решаващия състав, посочените разпоредби са императивни и изпълнителите на болнична медицинска помощ – и по закон, и съгласно договора, нямат право да откажат предоставянето й в рамките на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица, на каквото и да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети, като разходването на бюджета в един по-ранен момент не лишава зравноосигурените лица от правото им да ползват гарантирания от закона, чрез бюджета на НЗОК, пакет болнична медицинска дейност чрез обявен свободен избор на болница-изпълнител, нито е основание, освобождаващо изпълнителя от задължението му да оказва тази помощ.

Въззивният състав е приел, че в случая ищецът е изпълнил индивидуалния договор относно оказаната медицинска помощ в превишение на установените стойности, но с превишението на тези стойности болницата не е надхвърлила обема на възложената й работа, доколкото не НЗОК, а здравноосигуреното лице е с безусловно признато му от закона право на свободен избор на изпълнител. Според съда, превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено да останат неразплатени, като се има предвид, че за заплащането й са били предвидени средства (общо в размер 301 898 000лв.) от резерва по бюджета на НЗОК, включително за „непредвидени и неотложни разходи“ (чл. 1, ал. 2, т. 1.4. ЗБ на НЗОК за 2015 г.), за което НС на НЗОК е следвало да вземе съответните решения по чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2015г., като при доказана невъзможност е нямало пречка, това да стане в рамките на бюджета на НЗОК и за следващи години. Апелативният състав е акцентирал върху обстоятелството, че оказаната от ищеца медицинска дейност е от категорията на гарантираните и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за плащане в рамките на финансовата 2015 г. В тази връзка съдът е посочил, че невключването на пациентите в листата на чакащите по смисъла на чл. 21, т. 4 от Методиката, не обосновава извод за недължимост на плащането въобще, защото дори ако бяха включени в листата на чакащите, нуждаещите се здравноосигурени лица, на които болничната помощ е била престирана, биха я получили през същия месец, ако изберат друго болнично заведение, ненадхвърлило лимита за хоспитализации, или в съответния по-късен момент, но отново в рамките на същата 2015 г. Според съдебния състав, в случая НЗОК дължи плащане на незаплатените болнични услуги и вложени материали, тъй като извършените от изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, а възложителят НЗОК е разполагал с възможността по чл. 26, ал. 2 ЗЗО и чл. 4, ал .4 ЗБ на НЗОК за 2015 г.

Като допълнителен аргумент за уважаване на исковете въззивният състав е посочил факта, че в договора не е предвидена възможност, след изчерпване на предварително определените стойности на лечебните дейности, финансирани от НЗОК, болницата да прекрати или да откаже извършването на възложените й дейности, а напротив – изрично е въведено изискване ищецът, в качеството му на изпълнител, постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица при непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност при забрана според т.10 да се иска допълнително заплащане от посочените лица, независимо от това, дали предоставеният от НЗОК месечен лимит е бил изчерпан или не.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – въпросите да имат обуславящ за изхода на делото характер.

Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В случая тези изисквания не са изпълнени. По отношение на първия и третия от поставените в изложението въпроси отсъствието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване произтича от обстоятелството, че тези два въпроса предпоставят формиран извод за нищожност на клаузи от процесния договор, какъвто извод обаче в мотивите на акта липсва. Въззивният съд е приел дължимост на претендираните от болничното заведение суми, с оглед констатацията, че същото е изпълнило поетите с договора свои задължения, без да преценява дали клаузите за лимитиране стойността на извършените дейности са нищожни поради противоречие с императивни правни норми. Вторият въпрос не може да бъде определен като обуславящ тъй като е относим към правилността на атакуваното решение. Дали подлежат на заплащане извършените от лечебното заведение надлимитни дейности, представлява всъщност въпрос за основателността на предявения иск и отговорът му предполага проверка на правилността на направените от въззивния съд правни изводи. Що се отнася до последния въпрос, по своето естество същият е оплакване за допуснато процесуално нарушение, което е предмет на самия касационен контрол, но е и основание за допускането му, като не може да се счете, че решаването на този въпрос е довело до очевидна неправилност на акта в смисъла, изяснен в съдебната практика.

С оглед отсъствието на общата законова предпоставка за допускане на касационно обжалване, не подлежат на обсъждане допълнителните предпоставки на заявените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски не следва да бъде уважено предвид липсата на доказателства за извършването на такива.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 184 от 05.06.2019 г. по в. т. д. № 213/2019 г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: