Р Е Ш Е Н И Е

№ 46

гр. София, 2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

при участието на секретаря С. С, като разгледа докладваното от съдия К. Н т. дело N 982 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД срещу решение № 432 от 22.02.2019г. по в.т.д. № 3955/2018г. на Апелативен съд - София в частта, в която е потвърдено решение № 1064 от 30.05.2018г. по т.д. № 8139/2016г. на Софийски градски съд за уважаване на предявените от „ХАРТЦВЕТ” ООД осъдителни искове срещу ЗАД „АРМЕЕЦ” АД за заплащане, на основание чл.208, ал.1 КЗ отм. и чл.86, ал.1 ЗЗД, на сумата от 11 433,28 лева, представляваща застрахователно обезщетение за увредена „продукция” от настъпило в периода 27.09.2015г. - 29.09.2015г. застрахователно събитие – проливен дъжд и наводнение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 09.11.2016г. до окончателното изплащане, както и лихва от 08.01.2016г. до 08.11.2016г. в размер на 949,88 лева, ведно с разноски за въззивното производство за разликата над 2625,50 лева до 3000 лева и разноски за пръвоинстанционното производство за разликата от 6799,79 лева до 7768,82 лева, присъдени в полза на „ХАРТЦВЕТ” ООД,

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковата претенция за 11 433,28 лева да бъде отхвърлена. Жалбоподателят твърди, че съдът е приел наличие на застрахователно покритие по отношение на „продукция“- велпапе, за която застрахованият не е търсил застрахователна закрила със застрахователния договор. Сочи се, че ищецът не е доказал количеството и вида на увредените вещи. Претендират се направените разноски в трите инстанции, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна по жалбата и ищец по делото, „ХАРТЦВЕТ” ООД, [населено място], поддържа, че постановеното решение е правилно, поради което иска да бъде потвърдено. Претендира направените за касационното производство разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Съдът е приел за установено по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по сключен на 12.05.2015г. договор за имуществено застраховане за защитено имущество, като са застраховани групи имущества – „стоки” и „материали и суровини”, със срок на застрахователно покритие от 17.05.2015г. до 16.05.2016г., съгласно правилото на чл.184, ал.1 и ал.3 КЗ отм. , Въз основа на справка на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, изготвените описи от страните, и изслушаните свидетелски показания, е установено, че в периода 27.09.2015г. – 29.09.2015г., е настъпило застрахователно събитие – падане на проливен дъжд и наводнение, което е покрит риск от застрахователния договор, съгласно Общите условия към него.

Апелативният състав е счел, че е налице застрахователно покритие и за „продукция – велпапе, третирайки я като „стока”. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗДДС, „стока” по смисъла на ЗДДС е всяка движима и недвижима вещ. В Национален счетоводен стандарт 2 са използвани определения със следното значение: В една обща група от стоково-материални запаси се включват – а) суровини и материали; б) продукция - създадена в резултат на производствен процес и предназначена за продажба; в) стоки - придобити главно, чрез покупка и предназначени за продажба; г) незавършено производство – представляващо съвкупност от разходи, от които се очаква да се произведе готова продукция и д) инвестиция в материален запас. Същевременно е посочено, че в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че в НСС 2 има дефиниция на понятието „стока”, но не и на „продукция”. Въззивният съд се е мотивирал със спецификата на производствената дейност на ответника - производство на изделия от велпапе, поради което е счел, че понятията „стока” и „продукция” съвпадат, защото само произведената продукция е стоката, която ищецът продава. Преди да бъде произведена продукцията, няма стока, която ищецът да може да продаде. Посочил е, че предвиденото от счетоводната наука разграничение между „стока” и „продукция” е само, за да се отграничи „стоката”, която е закупена с цел препродажба, от „готова продукция”, предназначена за продажба. Според въззивната инстанция, направеното във въпросника и в застрахователната полица разграничение между „стока” и „продукция” е крайно недостатъчно, за да се обоснове извод, че страните са постигнали съгласие да застраховат „стока”, която ищецът няма, вместо „готовата си продукция”. Аргументирано е, че ако страните са искали да вложат различно съдържание от общоприетото, за да ги разграничат като отделни видови понятия, е следвало да уговорят и уточнят това изрично в застрахователния договор. В подкрепа на горния извод съдът се е позовал и на несъответствие между застрахователната полица и въпросника, от една страна, където са изброени отделните видове - стоки, материали и суровини, незавършено производство и готова продукция, и разпоредбата на чл.17.3 от Общите условия, където изрично е предвидено, че при застраховане на стоково-материални запаси, са включени всеки един от отделните видове - стоки, материали и суровини, незавършено производство и готова продукция. Посоченото е, че с оглед тълкуването на действителната воля на страните по застрахователния договор, се налага изводът, че страните са уговорили покритие за „стоката”, представляваща произведената „продукция” на ищеца.

С определение по чл.288 ГПК по настоящето дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса: „за приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на клаузи от застрахователен договор и общите условия към него”.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

По материалноправния въпрос, обусловил допускането на касационния контрол, е налице формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав. Тя е материализирана в: решение № 81 от 07.07.2009г. по т.д.№ 761/2008г. на І т.о.; решение № 89 от 17.07.2009г. по т. д. № 523/2008г. на II т.о., решение № 502 от 26.07.2010г. по гр. д. № 222/2009г. на ІV г.о.; решение № 546 от 23.07.2010г. по гр. д. № 856/2009г. на ІV г.о.; решение № 504 от 26.07.2010г. по гр. д. № 420/2009г. на ІV г.о.; решение № 115 от 01.11.2010г. по т. д. № 939/2009г. на I т. о; решение № 54 от 23.07.2010г. по гр. д. № 856/2009г. на IV гр. о.; решение № 16/ 28.02.2013г. по т.д. № 218/ 2012г. на II т.о.; решение № 67 от 30.07.2014г. по т. д. № 1843/2013г. на II т. о.; решение № 220 от 31. 07. 2014г. по гр. д. № 6126/2013г. на ІV г.о.; решение № 134 от 25. 06. 2014г. по гр. д. № 6886/2013г. на ІІІ г.о.; решение № 430 от 20. 01. 2015г. по гр. д. № 1673/2014г. на ІV г.о.; решение № 150 от 22.12.2016г. по т, д. №1704/2015г. на I т.о. ; решение № 106 от 16.07.2018г. по гр. д. № 4088/2017г. на III г. о.; решение № 50 от 30.07.2019г. по т. д. № 1883/2018г. на I т.о. и др. В посочените решения е прието, че на тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД подлежи само неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, като съдът при тази своя дейност, която е обективна, се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание.Тълкуването се извършва съобразно критериите на чл.20 ЗЗД- отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността без да се подменя формираната при сключването на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите.

По основателността на жалбата:

Въззивната инстанция е извършила тълкуване на клаузите на застрахователния договор и Общите условия към него в нарушение на правилата на чл.20 ЗЗД и практиката на ВКС по приложение на посочената разпоредба. В предложението - въпросник, попълнен от ищеца във връзка със сключване на застрахователната полица, отделните видове стоково материални запаси /СМЗ/ – „стоки“, „материали и суровини“, „незавършено производство“ и „готова продукция“, са посочени в отделни редове като самостоятелни обекти на застраховане. В него застрахованият е отбелязал като предмет на застраховане единствено „стоки“ и „материали и суровини“, без „готова продукция“. В съответствие с отбелязаното във въпросника е и съдържанието на застрахователния договор, в който също е изявена воля застрахователното покритие да обхваща само два вида СМЗ – „стоки“ и „материали и суровини“. Както в полицата, така и във въпросника, в отделни редове са изброени в колоната „групи имущества“ осем вида дълготрайни материални активи /ДМА/ и четири вида СМЗ - „стоки“, „материали и суровини“, „незавършено производство“ и „продукция“, като графи „покрити рискове“ и „застрахователна сума“ са попълнени единствено за „стоки“ и „материали и суровини“. Неправилен е изводът на решаващия състав за наличие на несъответствие между застрахователната полица и въпросника, от една страна, и разпоредбата на чл.17.3 от Общите условия, от друга страна. Не съответства на действителното съдържание на клаузата на чл.17.3 от ОУ приетото от въвззивния съд, че в нея изрично е предвидено, че при застраховане на СМЗ, са включени всеки един от отделните видове СМЗ - стоки, материали и суровини, незавършено производство и готова продукция. В чл.17.3 от ОУ се съдържа единствено правило по коя стойност се определя застрахователната сума при застраховане на СМЗ. В нея след „СМЗ“ в скоби са изброени видовете СМЗ, но клаузата не съдържа правило, че ако се застрахова определен вид СМЗ се считат застраховани всички видове СМЗ. В случая във въпросника и застрахователната полица са посочени като предмет на застраховане само два конкретни вида СМЗ, поради което не може да се направи заключение, че и останалите видове СМЗ се обхващат от застрахователното покритие. Дори да се приеме за вярно твърдението, че е налице соченото от въззивната инстанция несъответствие, при наличието му приложение ще намери постигнатото съгласие от страните в застрахователната полица, а не посоченото в Общите условия към нея, ако то й противоречи. Нещо повече, уговореното в чл.17.3 от ОУ сочи, че страните са били наясно, че са налице отделни видове СМЗ, които съответстват на посочените в НСС 2, от което е видно, че страните третират „стоката“ и „продукцията“ като отделни самостоятелни видове СМЗ, Освен това, ищецът се явява търговец по см. на чл.1, ал.2 ТЗ и „предприятие“ по см. на чл.1, ал.2 ЗСч, и като такъв - е субект, подлежащ на задължително двустранно счетоводно отчитане, прилагащ Националните счетоводните стандарти, регулирани с императивни подзаконови правни норми, като представляващият търговското дружество утвърждава формата на счетоводството /чл.12 ЗСч/ и отговаря за съставянето и съдържанието на ГФО /чл.24 ЗСч/. Следователно, ищецът, в качеството си на търговец по см. на чл.1, ал.2 ТЗ и на „предприятие“ по см. на чл.1, ал.2 ЗСч, е запознат с използваните във въпросника и застрахователната полица счетоводни понятия, с които са обозначени видовете СМЗ и е бил наясно с вложеното в тях нормативно установено съдържание, поради което несъстоятелен е изводът на съда, че в тези понятия следва да се вложи друго - т. нар. от него „общоприето“ съдържание. При използване на отделни понятия - „стоки“ и „готова продукция“, намиращи се в самостоятелни пунктове във въпросника и полицата, застрахованото дружество е било наясно, че те представляват различни обекти на застраховане, които не се препокриват, и доколкото във въпросника, полицата и ОУ не е обозначено да е вложено съдържание, различно от нормативно установеното, се счита, че последното е меродавно. Следва да се има предвид, че тълкуването и приложението на разпоредбите на НСС, като подзаконов нормативен акт, е от компетентността на съда, а не на вещото лице по ССЕ, поради което без значение е поддържаното от вещото лице в открито съдебно заседание, че в НСС 2 няма легално определение на „продукция“, в противовес на съдържащата се в НСС 2 дефиниция на понятието „продукция“ като СМЗ, „създаден в резултат на производствен процес и предназначен за продажба“, цитирана и от самото вещо лице в заключението му. „Стоката“ и „готовата продукция“, видно от легалните определения, дадени в НСС 2, са два отделни вида СМЗ, различаващи се по това, че стоката не е резултат от производствения процес на предприятието /пълна или частична преработка на материалите и суровините/, независимо, че стоката, както и продукцията, е предназначена за продажба. Стоката е вещ, която предприятието придобива с цел да я препродаде, без да я преработва.

Видно от заключението на вещото лице по СИЕ, необоснован е и изводът на съда, че ищецът няма „стоки“ велпапе. От заключението на СИЕ се установява, че търговското дружество – ищец счетоводно води отделно „стоки“ /със салдо към 27.09.2015г. - 20 317,38 лева/ и „продукция“ /със салдо към 27.09.2015г. – 12 721,79 лева/ велпапе, каквито е имало и към датата на настъпване на застрахователното покритие - 27.09.2015г., съобразно посочените салда по сметките. Съгласно показанията на свидетелката Й., служителка на ищеца - „отчетник на материали велпапе“, може да се направи извод, че в предприятието е имало „материали“ велпапе /“незакроено“ велпапе/, „продукция“ от листовете велпапе, от които чрез машинна обработка се правят кашони от работниците на ищеца, и „стока“ - велпапе, която „идва в готов размер и се продава директно на клиента“. Съдът не кредитира казаното от свидетелката, че продукцията и стоката са наричани в предприятието „стока за продаване“, тъй като самото предприятие в съответствие с НСС 2 счетоводно е отчитало поотделно стоката и продукцията като два самостоятелни вида СМЗ, съобразно използвания от него индивидуален сметкоплан – чл.5 и чл.9, ал.1, т.6 ЗСч. Ето защо, неправилно въззивният съд се е позовал на спецификата на производствената дейност на ответника - производство на изделия от велпапе, въз основа на която е счел, че понятията „стока” и „продукция” съвпадат, изхождайки от невярното заключение, че предприятието е продавало само произведената от него продукция, но не е закупувало велпапе с цел препродажба без преработка. Приравнявайки „стока“ на произведена от ищеца „продукция“, съдът неправилно е приложил критериите по чл.20 ЗЗД при тълкуване на застрахователния договор, като не се е съобразил с изявената воля на страните и е подменил нейното съдържание, достигайки до погрешното заключение, че страните са уговорили „покритие за стоката, представляваща произведената продукция на ищеца“.

Видно от изложеното, с оглед съдържанието на въпросника, застрахователния договор и ОУ към него, „продукцията“ на ищеца от велпапе не е „стока“ и не се обхваща от застрахователното покритие по застрахователната полица, поради което за погиването й касаторът не дължи заплащане на обезщетение.

Ето защо, въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно и искът по чл.208 КЗ отм. отхвърлен за сумата 11433,28 лева – обезщетение за погинала „продукция“ на ищеца, ведно с претенцията за лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, като предвид изхода на спора, решението подлежи на отмяна и за присъдените в полза на ищеца разноски за въззивното производство за разликата над 2625,50 лева до 3000 лева и за разноските за пръвоинстанционното производство за разликата от 6799,79 лева до 7768,82 лева.

Предвид изхода на делото, на касатора се дължат направените от него разноски за всички инстанции, съобразно отхвърлената част на исковете, а именно: за първата инстанция - 62,49 лева /при направени разноски от 200 лева – хонорар на вещото лице по СИЕ, 0,70 лева – за препис от протокол и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение/; за въззивната инстанция - 285,09 лева /при направени разноски от 1984,17 лева – държавна такса и 300 лева- юрисконсултско възнаграждение/ и за касационната инстанция - 72,10 лева /при направени разноски от 30 лева – държавна такса, 247,66 лева – държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение/.

Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 432 от 22.02.2019г. по в.т.д. № 3955/2018г. на Апелативен съд – София в частта, в която е потвърдено решение № 1064 от 30.05.2018г. по т.д. № 8139/2016г. на Софийски градски съд за уважаване на предявените от „ХАРТЦВЕТ” ООД осъдителни искове срещу ЗАД „АРМЕЕЦ” АД за заплащане, на основание чл.208, ал.1 КЗ отм. и чл.86, ал.1 ЗЗД, на сумата от 11 433,28 лева, представляваща застрахователно обезщетение за увредена продукция от настъпило в периода 27.09.2015г. - 29.09.2015г. застрахователно събитие – проливен дъжд и наводнение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 09.11.2016г. до окончателното изплащане, както и лихва от 08.01.2016г. до 08.11.2016г. в размер на 949,88 лева, ведно с разноски за въззивното производство за разликата над 2625,50 лева до 3000 лева и разноски за пръвоинстанционното производство за разликата от 6799,79 лева до 7768,82 лева, присъдени в полза на „ХАРТЦВЕТ” ООД, като ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ХАРТЦВЕТ” ООД, ЕИК[ЕИК], осъдителни искове срещу ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК[ЕИК], за заплащане, на основание чл.208, ал.1 КЗ отм. и чл.86, ал.1 ЗЗД, на сумата от 11 433,28 лева, представляваща застрахователно обезщетение за увредена продукция от настъпило в периода 27.09.2015г. - 29.09.2015г. застрахователно събитие – проливен дъжд и наводнение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 09.11.2016г. до окончателното изплащане, както и лихва от 08.01.2016г. до 08.11.2016г. в размер на 949,88 лева.

ОСЪЖДА „ХАРТЦВЕТ” ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК[ЕИК], разноски в размер на: 62,49 лева за първа инстанция; 285,09 лева за въззивното производство и 72,10 лева за касационното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.