О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 354

гр. София, 26.05.2020 г.

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: В. Н

К. Г

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2869 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Техеко енерджи“ АД, [населено място], срещу решение № 1174/17.05.2019г. и решение № 2220/09.10.2019г. по чл.247 ГПК, постановени по т.д.№ 5146/2018г. от Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 1595/26.07.2018г. по т.д.№ 733/2017г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на „Пещостроене и изолации – Свищов“ ЕООД, [населено място], по искове с правно основание чл.266, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, сума в общ размер от 67477,33 лв., представляваща дължимо възнаграждение по възложена работа с договор от 10.02.2011г., приета с двустранни протоколи № 533/07.06.2012г., № 534/07.06.2012г. и № 535/07.06.2012г., от която: сумата от 58220,86 лв., представляваща 100 % от извършени пещостроителни и топло изолационни работи на обект: цех „Паропроизводство“ – Котлоагрегат № 2, по рамков договор от 10.02.2011г., за които е издадена фактура № 0000000533 от 07.06.2012г.; сумата от 4245,77 лв., представляваща 100 % от извършени пещостроителни и топло изолационни работи на обект: цех „Паропроизводство“ – Котлоагрегат № 2, по рамков договор от 10.02.2011г., за които е издадена фактура № 0000000534 от 07.06.2012г.; сумата от 5010,70 лв., представляваща 100 % от извършени пещостроителни и топло изолационни работи на обект: цех „Паропроизводство“ – Котлоагрегат № 2, по рамков договор от 10.02.2011г., за които е издадена фактура № 0000000535 от 07.06.2012г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба – 15.02.2017г. до окончателното им изплащане, както и по исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати сума в общ размер от 20591,56 лв., представляваща законна лихва за забава при плащане на дължимото възнаграждение за периода от 15.02.2014г. до 15.02.2017г., от която: сумата от 17766,83 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за заплащане на сумата от 58220,86 лв. по фактура № 0000000533 от 07.06.2012г.; сумата от 1295,65 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за заплащане на сумата от 4245,77 лв. по фактура № 0000000534 от 07.06.2012г. и сумата от 1529,08 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за заплащане на сумата от 5010,70 лв. по фактура № 0000000535 от 07.06.2012г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира заплащането на разноските за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните са сключени два договора. С рамков договор от 10.02.2011г. изпълнителят – ищец по исковете и настоящ ответник по касационната жалба се е задължил да извършва СМР /пещостроителни и изолационни/ при уговорени цени, като работата се изпълнява след уведомяване от възложителя и представяне на протокол, съставен от представители на възложителя с уточнени обеми и видове работи. С договор от 11.04.2011г. са възложени СМР с определена обща стойност при ориентировъчен обем на работата, като споровете по този договор следва да бъдат разрешавани от АС при БТПП. Страните са съставили три протокола от 07.06.2012г. за приемане на извършени работи и въз основа на тях са издадени процесните три броя фактури с посочено основание – договор от 10.02.2011г., които са осчетоводени от ответника – настоящ касатор и същият е ползвал данъчен кредит за тях. В протоколите за приемане на работата е посочено, че същите са „невключени в обемната ведомост за ОР на К2“, необходима по договора от 10.02.2011г. Въззивният съд е изложил съображения, че претендираните суми са за извършени СМР по договора от 10.02.2011г., като е посочил, че изводът му не се разколебава от съдържанието на исковата молба по т.д.№ 34/2015г. на Великотърновския окръжен съд, с която ищецът е претендирал процесните суми като дължими от договора от 11.04.2011г. и от постановеното определение № 34/24.06.2015г. по т.д.№ 34/2015г. на ВтОС, потвърдено с определение № 149/05.10.2015г. по ч.гр.д.№ 248/2015г. на ВтАС, предвид разпоредбата на чл.175 ГПК, че извънсъдебното признание на страната, се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Изводите на съда са направени с оглед на поддържаното от ответника в първоинстанционното производство възражение, че с исковата молба по т.д.№ 34/2015г. ищецът изрично е заявил, че трите фактури са издадени на основание на договора от 11.04.2011г., в който е включена арбитражна клауза и по делото е било направено възражение за неподведомственост на спора. С определение № 34/24.06.2015г. по т.д.№ 34/2015г. на ВтОС е прекратено производството по предявен иск за заплащане на възнаграждение поради неподведомственост на спора, включително за вземанията по процесните три фактури. С арбитражно решение от 27.06.32017г. по арб.д.№ 209/2015г. на АС при БТПП са уважени искове за заплащане на възнаграждение за извършени СМР с описани протоколи за приемане на работата и издадени фактури, сред които не са процесните. С решение № 260/06.02.2016г. по т.д.№ 1533/2016г. на СГС са уважени искове по рамков договор от 10.02.2011г., като са посочени издадените фактури за вземанията, в които не са включени тези, предмет на настоящото производство. Заявеното възражение за прихващане е счетено за неоснователно.

Касаторът се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, като едновременно с това заявява, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. За такъв въпрос касаторът счита въпросът „относно възможността друг съд да се произнася и да пререшава претенции за парични задължения по облигационно отношение, произтичащо от договорно основание, в случай, че първоначално предявеният иск не е бил предявен за цялото субективно материално право, т.е. не е предявен като частичен иск“. Касаторът се позовава на разрешенията по ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС.Оидната неправилност, основана на съществени нарушения на процесуалните правила, се свързва от касатора с твърдение за липса на произнасяне по направеното възражение за прихващане.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Очевидната неправилност, представляваща основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, не е тъждествена с касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая изброените по-горе пороци не са налице. Доводът за допуснато съществено нарушение е основан на твърдение за липса на произнасяне по въведено в процеса възражение за прихващане, което е невярно. В мотивите на въззивния съд възражението е обсъдено подробно на стр.6 и касаторът не е заявил конкретни оплаквания в тази връзка в касационната жалба.

Твърдяното нарушение на материалния закон е свързано от касатора и с въведения въпрос по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Пвайки се на противоречие на обжалваното решение с ТР № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, касаторът застъпва тезата, че предявените искове за заплащане на възнаграждение, които са уважени с решенията на СГС и на АС при БТПП, се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на всички вземания, които произтичат от сключените между страните договори. Аргументацията на касатора следва да се свърже с евентуално въведен довод за недопустимост на обжалваното решение, а не с допуснато нарушение на материалния закон. Както бе констатирано, в предмета на двете дела не са били включени вземанията за заплащане на възнаграждение за приетите работи по процесните три фактури, които са издадени на основание на конкретни приемателни протоколи. Предметът на делата е различен и само обстоятелството, че вземанията произтичат от един и същи договор, но за възнаграждение за различни изпълнени работи, не формира сила на пресъдено нещо, която да преклудира предявяването на вземания за възнаграждение за други СМР, извършени по конкретен договор с трайно изпълнение.

По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.

По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски в касационното производство в размер на 2200 лв. по договор от 07.10.2019г. и платежно нареждане от 08.10.2019г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1174/17.05.2019г., постановено по т.д.№ 5146/2018г. от Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Техеко енерджи“ АД, [населено място], бул.“П. Е“ № 112, вх.В да заплати на „Пещостроене и изолации – Свищов“ ЕООД, [населено място], „Западна промишлена зона“, площадка на „Свилоза“ АД – сграда ЦЗЛ, ет.3, сумата от 2200 лв. (две хиляди и двеста лева) – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.