О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 355

гр. София, 26.05.2020 г.

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: В. Н

К. Г

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2832 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С.Г.К., [населено място], срещу решение № 2015/02.08.2019г., постановено по гр.д.№ 1104/2019г. от Софийски апелативен съд, в частта с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 63/04.01.2019г. по гр.д. № 15407/2017г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ иск против Гаранционен фонд, [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 100000 лв. до сумата от 250000 лв., настъпили в резултат на ПТП от 19.04.2016г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд за причинените на ищеца – настоящ касатор телесни увреждания, настъпили вследствие на ПТП на 19.04.2016г. по вина на водач на МПС, който не е имал застраховка „Гражданска отговорност“. Спорът пред Софийския апелативен съд е бил само досежно определеното обезщетение за неимуществени вреди и наличието или липсата на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е съобразил множество обстоятелства, посочени конкретно в решението, като е преценил, че сумата от 200000 лв. би представлявала справедливо възмездяване на претърпените неимуществени вреди. Въззивната инстанция е споделила извода на първоинстанционния съд относно определеното съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 50% предвид на пътуването му на мотоциклет без поставена предпазна каска и при знание за алкохолна повлияност на водача. От определения размер на обезщетението съдът е приспаднал платената доброволно сума от ответника в размер на 80000 лв. и определеното съпричиняване, поради което е присъдил сумата от 20000 лв. Във въззивната жалба ищецът е посочил, че справедливият според него размер на обезщетението е 250000 лв. и съответно 20 % съпричиняване, като след приспадане на платените му 80000 лв. претендира заплащане на обезщетение в размер на 170000 лв.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроса: „Следва ли въззивният съд при определяне на размера на обезщетението да разгледа въпроса за възможността ищецът да се издържа самостоятелно и дали същият може да обезпечи лечението си при условие, че по делото е установено, че по отношение на ищеца има определена инвалидност от 95 %?“. Едновременно с позоваване на посоченото основание за допускане на касационно обжалване, касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968г. Въведено е и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с посочена практика на ВКС относно преценката за съпричиняване на пострадалия, без да е формулиран конкретен правен въпрос, като доводите са, че по делото не е доказано категорично, че той е бил без поставена каска, както и че според вещото лице теоретично при по-голяма сила на удара каската е можела да се счупи, което отново да доведе до настъпване на процесната черепно-мозъчна травма.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице въведените основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелствата, като създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия.

В случая по поставения правен въпрос съществува задължителна за съдилищата практика на ВКС по ППВС № 4/1968г. Прието, че по силата на чл.45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В случаите на увреждане пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него право да търси неимуществени вреди. Той понася и имуществени вреди, изразяващи се най-напред в лишаването му от възможността да полага труд и да получава трудово възнаграждение, а след това и в извършването на необходими разходи за възстановяване на здравето. В постановлението подробно са дадени насоки на съдилищата за определяне на имуществените вреди. В този смисъл по поставения правен въпрос относно това дали преценката за възможностите на увредения да се издържа самостоятелно и да обезпечи лечението следва да се включват в критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съществува съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. С формулирания въпрос касаторът цели обстоятелствата, относими към определяне на обезщетението за имуществени вреди, да се счетат за релевантни и при неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на телесните увреждания. Задължителната и непротиворечива практика на съдилищата разграничава имуществените от неимуществените вреди с оглед засегнатите от увреждането блага на пострадалия и съответно при определяне на обезщетенията се отчитат различни факти и обстоятелства, относими към размера и вида на конкретните вреди. По тези съображения не е налице както основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, така и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, а от друга страна, в исковото производство е била разгледана претенция за заплащане на имуществени вреди, в която част не е подадена касационна жалба.

По отношение на приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т.7 от ППВС № 18/18.11.1963г., цитираните от касатора решения, както и известните на състава на ВКС решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, като например: решение № 21/03.02.2017г. по т.д. № 437/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 169/28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 54/22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 198/03.02.2017г. по т.д. № 3252/2015г. на ВКС, II т.о. и други. По смисъла на тези решения принос по чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. Прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, като релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането. За да приложи чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът трябва да аргументира в какво точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия за настъпване на увреждащото събитие, както и каква е конкретната степен на такова съпричиняване. При произнасяне по надлежно релевираното възражение за съпричиняване, въззивният съд е взел предвид заключението на изслушаната медицинска експертиза относно липсата на предпазна каска на пътувалия на мотоциклет пострадал и значението й за получените травматични увреждания в областта на главата. Решаващият състав е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК, в които е възпроизведена констатацията на вещото лице, че ако ищецът е бил с каска, трябва да се касае за удар с много по-голяма сила, който да е довел до разрушаване на каската, както и че няма как да се получи конкретната черепно-мозъчна травма без да има разрушаване на каската. Посочените обстоятелства касаят правилността на изводите на въззивния съд, което е от значение за обосноваността на въззивния акт, неподлежаща на самостоятелна преценка в производството по чл.288 ГПК.

По тези съображения касационното обжалване не се допуска.

По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, което съдът определя в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2015/02.08.2019г., постановено по гр.д.№ 1104/2019г. от Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА С.Г.К., [населено място], [улица], да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], [улица], сумата от 100 лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.