ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218

София, 25.06.2020 г.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдията Бонева ч.гр.д. № 1570 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК.

П.В.К., чрез адв. И.Г.Ц. и адв. К.П.К., е поискала спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 1460/24.02.2020 г., постановено по въззивно гр.д. № 7022/2018 г. от Софийски градски съд в частта относно упражняването на родителските права спрямо децата Р.С.К. и А.Д.К..

С влязо в сила решение на СРС е прекратен бракът между П. в. К. и Д.Д.К. поради дълбоко и непоправимо разстроен, на осн. чл. 49, ал. 1 СК.

Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение само в частта по чл. 59 СК.

Въззивният съд, като изменил частично решението на първостепенния Софийски районен съд, предоставя упражняването на родителските права спрямо детето Р., родено на 31.01.2006 г. и детето А., роден през 2009 г., на бащата Д.Д.К., гражданин на САЩ, при когото ще живеят, като определя режим на лични отношения с майката П.В.К., с постоянен адрес [населено място], [община], [улица], както следва: първите два месеца да ги вижда и взима всяка първа итрета събота и неделя от омесеца, за времето от 09. До 18.00 ч. (без преспиване) – вероятно съдът има предвид, считеано от влизане в сила на решението, но това не е уточнено. Постановил е още след изтичане на „този период“ да вижда и овзема децата всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, след приключване научилищните и извънкладссните занимяния на децата в петък, със задължение да води децата на училище в понеделник, на четна година за ученическата ваканция на децата по време на Великденските пранзици, от 08.30 ч. на първия ден, до 20.00 часа на последнияя ден и за рожденните дни на децата, а на нечетна година – за ученическата ваканция надецата по време на Коледните празници, от 8,30 часа на първия ден, до 20 часа на последния денн. Всяка година майката има право да вижда и взема децата за първата половина на лятната им ученическа ваканция. Майката има право да контактува с зецата по един час дневно чрез технически средства за комуникация, съобразено с оучилищкнана ангажираност надецата и часовата разлика, като задължава бащата да осигури възможност затази куменикация.

Съдът отказал промяна местоживеенето на децата от адреса на майката в [населено място] на адреса на бащата в [населено място], А., САЩ, защото не е налице влязъл в сила съдебен акт, с който местоживеенето нна децата да е определено на адреса на майката, за да е възможна промяна на местоживеенето на децата в друго населено място.

Осъдил майката да плаща месечна издръжка в размер от 130 лв. за всяко дете, считано от влизане в сила на решението „относно местоживеенето на децата“, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

Първостепенният Софийски районен съд, с определение, постановено в открито съдебно заседание на 06.12.2016 г. определил привременни мерки относно родителските пава, както следва: на майката е предоставено упражняването на родителските права спрямо децата Р. и А., при която се определя местоживеенето им. На бащата определя ремжим на лични контакти 10 дни през пролетната ваканция, по време, което съвпада с отпуска на бащата и не съвпада с отпуска на майката, без присъствие на майката и с право на преспиване, като ги взима първия ден от дома на майката и ги връща в последни ден от периода за лични отношения през ваканциите, като през първата пролетна ваканция бащата ще вижда децата в присъствие на психолог, осигурен от майката, през първите 2-3 д ни, а в останалото време – при преценка на психолога. Бащата има право да осъществява контакт с децата по скайп, телефон или имейл всеки ден след 18.00 – 21.00 часа, през седмицата, докато са на училище, а при липса на мобилен телефон на децата – на телефона на майката, като майката е длъжна да обезпечи техническата възможност за осъществяване на тези контакти между децата и бащата. През уикендите, когато децата не сана училище, бащата може да осъществява контакт с тях по всяко време.

Бащата Д.Д.К. е подал на 22.03.2019 г. молба до СГС за изменение на привременните мерки. Въззивният съд отказал да се произнесе, по съображение, че щом привременните мерки могат да се изменят „от съда“, то това е съдът, който ги е определил – в случая СРС. Първостепенният съд повдигнал препирня за подсъдност. С определение № 418/30.09.2019 г. състав на ВКС изпратил делото на въззивния съд по компетентност.

С определение от 04.10.2019 г. съставът на СГС отказал промяна в привременните мерки.

Искането за спиране на въззивното решение в частта относно родителските права, касае целият комплекс от разрешения – на кого е са предоставено упражняването на родителските права, режима на лични отношения, издръжката.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК решението, с което се присъжда издръжка, подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спирано, вкл. по реда на чл. 282 ГПК.

В останалата част решението съставлява акт на спорна съдебна администрация и представлява изпълнително основание по см. чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК. Разбира се, относно невлязлото в сила въззивно решение по чл. 59 СК, по молба за издаване на изпълнителен лист, съдът преценява и евентуалната вреда, която би могла да се причини вследствие предварителното изпълнение според чл. 243 ГПК.

Когато по делото има постановени привременни мерки относно родителските права, те действат, докато спорът бъде разрешен окончателно с влязъл в сила съдебен акт. Могат да се изменят докато спорът е висящ, като съдът изхожда от най-добрия интерес на децата, постоянно следи за промяна в обстоятелствата, възможно е да постанови местоживеене на децата прир трети лица, съдействие на психолози, социални работници и др. при контактите на децата с родителите и т.н,. а и оценява ефективността на мерките с оглед окончателното решение по чл. 59 СК. Недопустимо е по пътя на предварителното изпълнение на невлязло в сила въззивно решение постановените привременни мерки да бъдат отменени. Казаното означава, че принудително изпълнение по невлязло в сила въззивно решение не може да бъде изпълнено, ако то противоречи на определените привременни мерки. Ако бъде издаден изпълнителен лист по чл. 404, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК от въззивния съд, разпореждането му подлежи на обжалване по реда на чл. 407 ГПК, а ако съдия изпълнител предприеме действие по принудително изпълнение, действията му подлежат на обжалване по чл. 435 ГПК.

В заключение, няма основание в случая да се спре предварителното изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение, постановено по чл. 59 СК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТКАЗВА на П.В.К., действаща чрез адв. И.Г.Ц. и адв. К.П.К., да спре изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 1460/24.02.2020 г., постановено по въззивно гр.д. № 7022/2018 г. от Софийски градски съд в частта относно упражняването на родителските права спрямо децата Р.С.К. и А.Д.К..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Препис от определението да се издаде на молителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: