О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 247

София, 02.07.2020 година

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли пред две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВАЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдия Л. А частно гражданско дело № 1577 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц.Б.Ц. срещу определение № 242/2.4.2020 г, постановено по гр.дело № 4210/2019 г на ВКС, Трето ГО, с което : 1/ не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4947 от 3.7.2019 г на СГС по гр.дело №16022/2018 г, в частта относно иска по чл.128 КТ ; 2/ както и в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената касационна жалба срещу въззивното решение № 4947/3.7.2019 г на СГС, по гр.дело №16022/18 г в частта, с която е потвърдено решение № 373133 от 28.3.2018 г по гр.дело № 25341/2017 г на СРС, с което е отхвърлена претенцията по чл.224 ал.1 КТ за заплащане на сумата в общ размер на 1000 лв- обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от 1.1.2003 г до 31.12.2016 г, като в тази част производството по делото е прекратено.

В подадената частна жалба Ц. подържа, че определението на ВКС е недопустимо, нищожно и неправилно.“ВКС е пренебрегнал правомощията на председателя на този съд и на Градска прокуратура при наличие на съставомерни деяния, административни нарушения и злоупотреба с финансови средства и е недопустимо се произнася преди констатациите на компетентните органи.“Относно частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба-подържа, че искът по чл.224 ал.1 КТ е предявен за сумата 8600 лв, а не за под 1000 лв, поради което е процесуално допустима и е следвало да бъде разгледана от състава на съда по същество.

Ответникът по частната жалба Комисия за защита на конкуренцията не взема становище по същата.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :

Относно твърдението за нищожност и недопустимост на обжалвания акт.

С Решение № 27 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2018 г., IV г. о., ГК е прието, че конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебния акт, са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика – най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., както и в решения на състави на ВС и ВКС и определения по конкретни хипотези.Така, нищожност е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл. 251 ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК. Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводствено правило - чл. 236, ал. 2 ГПК.В разглеждания случай волята на съда е ясно изразена и липсва каквото и да било вътрешно противоречие.

Допустимостта на съдебния акт подлежи на служебна проверка от ВКС съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК.Недопустимостта се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за упражняване на процесуални права.Съдебният акт е недопустим и когато има произнасяне извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита.В случая нито една от тези хипотези не е налице, поради което доводът за евентуална недопустимост по смисъла на чл.280 ал.2 неоснователен.

Следователно обжалваното определение е действително е допустимо.

Относно правилността му.

По частната жалба, в частта, с която се обжалва определението по чл.288 ГПК за недопускане до касационен контрол на въззивното решение, с което е разгледан иска по чл.128 т.2 КТ.

В тази част подадената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството- следва да бъде прекратено.

Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Обжалваното определение не е от тези две категории, поради което е необжалваемо и подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

С определението по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд се произнася по допустимостта на касационното обжалване или извършва преценка за наличието на установените в процесуалния закон предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване. Проверката за съществуването на основанията за допускане на касационно обжалване представлява специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационния съд, която не дава разрешение на процесуален или материалноправен спор на страните, а осъществява селекция на касационните жалби по посочени в закона – чл. 280 ГПК критерии с оглед уредбата на касационната инстанция по действащия ГПК (Г.П.К) като факултативна. С оглед тези особености на определението по чл. 288 ГПК отказът да се допусне касационно обжалване не подлежи на обжалване, тъй като това не е изрично предвидено от закона и определението не е с преграждащо значение от гледна точка развитието на исковия процес. Допълнителен аргумент за необжалваемостта на определението по чл. 288 ГПК може да бъде изведен от разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща момента на влизане в сила на решенията. Съгласно т. 2 от цитираната разпоредба при прекратяване на касационното производство решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а съобразно т. 3 - решението влиза в сила, когато не е допуснато касационно обжалване, или касационната жалба не е уважена, съответно са приравнени правните последици на недопускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК и на неуважаването на касационната жалба. В процесуалния закон не е предвидено като условие за влизане в сила на решението влизането в сила на определението, с което не се допуска касационно обжалване, от което следва извод, че актът по чл. 288 ГПК се третира от законодателя като окончателен – неподлежащ на обжалване./Определение № 135/19.3.2018 г по т.д.№ 680/18 г на ,ВКС, ТК, Първо ГО/.

Досежно определението, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба относно иска по чл.224 ал.1 ГПК.

С обжалваното определение съставът на ВКС е изложил подробни съображения за това, че в частта относно иска по чл.224 ал.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационен контрол.Предявеният иск е за сума в общ размер на 1000 лв, която не е обусловена от изхода по другата претенция.Съгласно изричната разпоредба на чл.280 ал.3 т.3 ГПК, съдебният акт не подлежи на касационен контрол когато претенцията е с цена на иска под 5 000 лв.-чл.280 ал.3 ГПК.Видно от л.3 на подадената на 12.4.2017 г искова молба претенцията по чл.224 ал.1 ГПК е предявена за сумата 1000 лв и не е поискано и допуснато увеличение на същата в хода на производството, поради което в този размер е разгледана от съдилищата.Твърдението на жалбоподателя, че претенцията е 8 600 лв не се подкрепя от данните по делото, тъй като такава сума не е била посочена от ищеца като цена на този иск.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима подадената от Ц.Б.Ц. частна жалба вх.№ 4194/3.6.2020 г срещу определение № 242 от 2.4.2020 г, постановено по гр.дело № 4210/2019 г на ВКС, Трето ГО, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 4947 от 3.7.2019 г на СГС, по в.гр.дело № 16022/2018 г в частта относно иска с правно основание чл.128 КТ и ПРЕКРАТЯВА производството по нея.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 242 от 2.4.2020 г, постановено по гр.дело № 4210/2019 г на ВКС, Трето ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената касационна жалба срещу въззивното решение № 4947 от 3.7.2019 г на СГС, по в.гр.дело № 16022/2018 г, с което е потвърдено решение № 373133 от 28.3.2018 г по гр.дело № 25341/2017 г на СРС, в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл.224 ал.1 КТ за заплащане на сумата в общ размер на 1000 лв, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от 1.1.2003 г до 31.12.2016 г.

Определението, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Ц.Б.Ц. частна жалба вх.№ 4194/3.6.2020 г срещу определение № 242 от 2.4.2020 г, постановено по гр.дело № 4210/2019 г на ВКС, Трето ГО, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 4947 от 3.7.2019 г на СГС, по в.гр.дело № 16022/2018 г в частта относно иска с правно основание чл.128 КТ подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред друг състав на ВКС.

В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.