О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 450

София, 02.07.2020 година

Върховният касационен съд на Р. Б, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2730/2019 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Лев корпорация „АД,гр. София против решение № 2009 от 02.08.2019 г. по гр.д. № 1884/2019г. на Софийски апелативен съд

Ответникът по касация- „ЕСТ”,АД,гр. София, чрез пълномощника си – адв. С Гергьовски е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.

С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът,чрез пълномощниците си –адв. Б. Р. и адв. Й. Т. са възпроизвели текстово основанията по чл.280, ал.1,т. 1 и 3 ГПК. Поставили са въпросите – „Следва ли съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл.12 и чл.235 ГПК”. Лаконично е направено оплакване, че съдът не бил обсъдил всички доводи и възражения на страната във връзка с характера на сделката / неуточнена/, като е изброена практика на ВКС, за която се твърди общо, че изводите в постановеното решение са в противоречие. Поставен като „ процесуалноправен” е въпросът „ – Трябва ли да се доказва правен интерес при конститутивен иск по чл.71 от ТЗ „ Общо се твърди, че този въпрос бил решен в противоречие с ТРОСТК № 1 / 2020 г. Поставени са и два материалноправни въпроса във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – „ Управителните органи на търговското дружество длъжни ли са да спазват ТЗ и собствения си устав при вземане на решенията си и представляват ли незаконосъобразните решения на тези органи здравата основа на накърняване интересите на отделни съдружници за сметка на други. „ и „Достатъчно ли е съдружник и акционер, предявяващ иск по чл.71 ТЗ да докаже качеството си на такъв при твърдяните нарушения при вземане на обжалваното решение или е необходимо да доказва реални вреди от в правната си сфера от това решение…”Касаторът лаконично е заявил, възпроизвеждайки текста на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, че ако се „приеме тезата на СГС и САС”, то всеки иск по чл.71 ТЗ бил неоснователен при липса на реални вреди. Касаторът отново е обосновавал отговора на поставени процесуалноправен въпрос относно доказване на правния интерес от иска по чл.71 ТЗ. В заключение лаконично е посочил, че поддържа и основанието по чл.280, ал.2 предл.3-то. ГПК. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване.

Поставеният първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТР ОСГТК № 1 /09г. т.1, тъй като е общ и относим към всяко съдебно производство, поради което за да осъществи общо основание, същият следва да бъде подкрепен с конкретно обосноваване на довод, който съдът не е обсъдил и който ако бе обсъден би променил изхода на спора, като относим пряко към решаващите изводи на състава. В случая общото твърдение, че съдът не обсъдил възражения „ свързани с характера на сделката, доказани с мотивите на приложения към делото ревизионен акт” е изявление несвързано с мотивите на състава въобще а не само с решаващите мотиви, тъй като страната нито е уточнила коя от сделките сочени в хода на производството визира, нито е уточнила ревизионния акт за какъвто фактически по делото липсват данни. Следователно, така поставен въпросът не обосновава извод за наличие на общо основание. Не е релевантен и вторият поставен въпрос, тъй като съдът изрично е приел допустимост на иска по чл.71 ТЗ т.е. приел че за ищеца – сега касатор е налице правен интерес от завеждане на иска.

Поставените материалноправни въпроси не обосновават извод за въведено релевантно общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Те също са общи и също така не е обоснована връзка с решаващите мотиви на състава, а са изведени изцяло от защитната позиция на страната. Решаващите мотиви на съда са насочени към това, че с конкретно взетото решение, предмет на иска, не са нарушени изброените членствени права на страната, като този извод е подробно мотивиран и спрямо него въпросите са по-скоро фактически отколкото правни. Извън това, дори и да се изведе релевантен въпрос от формулираните материалноправни въпроси, касаторът не е обосновал и допълнителен критерий, съобразно приетата със задължителна практика дефинитивност на поддържаното основание – арг. т.4 ТРОСГТК № 1 / 09г., като лаконичното твърдение, че страната не може да възприеме разбирането на съдилищата не е аргумент за наличие на това основание.

Във връзка с липса на релевантно общо основание за допускане на касационно обжалване, следва да се приеме, че страната не установява наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Касаторът е поддържал общо и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК.Дитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, като в изложението е направила оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.

Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК, както и с оглед приложените доказателства установяващи заплащането им в размер на 720лв.,

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2009 от 02.08.2019 г. по гр.д. № 1884/2019г. на Софийски апелативен съд

ОСЪЖДА „Лев корпорация „АД,гр. София да заплати на „ЕСТ”, АД, [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 720 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: