О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 358

гр. София, 02.07.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и пети март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 3989/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 7674/12.08.2019 г. на М.Г.С., чрез процесуалния представител адвокат Ж. З., и Р.А.Т., чрез процесуалния представител адвокат М. С., срещу въззивно решение № 215/05.06.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 255/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на въззивното решение по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по следните въпроси: 1./ Допустимо ли е въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение относно акцесорния иск по чл. 73 ЗС за пропуснати ползи, без да изложи съображения, че от естеството на задължението не следва, че се касае за периодично плащане, а е налице еднократно дължима сума; 2./ Допустимо ли е въззивният съд, сезиран със съединени искове с различна подсъдност, единият от които е вещен, главен и подсъден на районен съд, да изключи правното действие на чл. 104, т. 3 и т. 4 ГПК и да приеме като императивна и приложима единствено разпоредбата на чл. 104, т. 6 ГПК; 3./ Може ли въззивният съд, на основание чл. 104, т. 6 ГПК, да наруши родовата подсъдност на главния вещен иск в районен съд, да обезсили първоинстанционното решение и да изпрати делото за решаване на окръжен съд по подсъдността на акцесорния иск, ако връзката на обусловеност между акцесорния иск и главния вещен иск не е от такова естество, че разделянето им да е недопустимо, тъй като от решението по акцесорния иск не зависи решението по главния вещен иск и решението по акцесорния иск не е в такава степен свързано с главния, че то да определя изхода на спора по главния вещен иск; 4./ Длъжен ли е въззивният съд да прецени правото си да обезсили първоинстанционното решение, прилагайки чл. 104, т. 6 ГПК, след като анализира налице ли е обусловеност между исковете с различна подсъдност в посочената степен по т. 1 или е достатъчно само един от исковете /независимо какъв/ с подсъдност на окръжен съд да е свързан с предмета на делото, за да може съдът да приеме, че процесуалните му действия по обезсилване на решението и по двата иска са законосъобразни; 5./ Може ли въззивният съд, в изпълнение на чл. 104, т. 6 ГПК, да наруши целта на законодателя да създаде тази норма за процесуална икономия и бързина на процеса в интерес на страните, като извърши процесуални действия в тяхна вреда и с обратен резултат, а именно ново разглеждане на валиден и допустим иск, при спазена родова подсъдност, с назначаване на нови експертизи, нов разпит на свидетели и пр. Поддържа се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, изразена в определение № 549/21.06.2017 г. на ВКС, III г.о., решение № 62/08.05.2014 г. по гр. д. № 7786/2013 г. на ВКС, II г.о. и решение № 49/09.03.2012 г. по гр. д. № 891/2011 г. на ВКС, II г.о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа и по въпрос 6./ Може ли въззивният съд да наруши родовата подсъдност на районен съд, когато основният вещен иск, подсъден на районен съд, и акцесорните искове, подсъдни на окръжен съд, могат да не се разглеждат заедно и вместо да ги раздели съобразно подсъдността на всеки от тях, може ли да ги изпрати на окръжен съд. С обезсилването на решението и по двата иска нарушава ли се изискването за процесуална икономия и бързина на процеса във вреда на страните. Касаторите поддържат наличие и на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба – „Металик“ АД, представлявано от председателя на Съвета на директорите инж. Д. К., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, подаден чрез адвокат Ц. С., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е обезсилено като недопустимо решение № 442/18.12.2018 г., постановено по гр. д. № 1146/2017 г. по описа на Районен съд – Димитровград, и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на „Металик“ АД, с ЕИК 833067427, че ищците М.Г.С. и Р.А.Т. са собственици на недвижим имот с площ от 612 кв. м. от дворно място на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-43/25.05.2009 г. на ИД на АГКК /подробно описан/, и на основание чл. 108 ЗС ответникът е осъден да предаде на ищците владението върху посочения имот. Със същото решение първоинстанционният съд частично е уважил предявеният от М.Г.С. и Р.А.Т. против „Металик“ АД, с ЕИК 833067427, иск по чл. 73, ал. 1 ЗС, като е осъдил ответника да заплати на ищците сумата 26 551.50 лева – обезщетение за ползите, от които ги е лишил с ползването на процесния недвижим имот, както и сумата 4 648.23 лева – мораторна лихва за периода от 17.06.2015 г. до 06.03.2017 г., ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. В останалата част до пълния предявен размер от 29 640 лева искът е отхвърлен като недоказан.

Въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 73, ал. 1 ЗС и чл. 86 ЗС. С предявения иск по чл. 73, ал. 1 ЗС ищците М.Г.С. и Р.А.Т. са претендирали заплащане на сумата 29 640 лева – обезщетение за ползите, от които ответникът „Металик“ АД ги е лишил с ползването на собствения им недвижим имот, и на сумата 4 914 лева – мораторна лихва за периода от 17.06.2015 г. до 06.03.2017 г., ведно със законната лихва за забава от момента на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Като е приел, че искът по чл. 73, ал. 1 ЗС, е с цена над 25 000 лева, съдът е счел, че същият е родово подсъден на съответния окръжен съд като първа инстанция при съобразяване разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК. Посочил е, че родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Заключил е, че при наличие на обективно съединени искове, единият от които е родово подсъден на окръжен съд, родовата подсъдност по делото следва да се определя според правилото на чл. 104, т. 6 ГПК, съгласно което на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство. Първоинстанционното решение като постановено при нарушаване правилата за родовата подсъдност по делото е обезсилено.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В случая обжалването следва да се допусне поради съмнения за очевидна неправилност на решението, с оглед преценката за правилност на извода на въззивния съд за приложимост на разпоредбата на чл. 104, т. 6 ГПК.Пстанционният съд е сезиран със субективно и обективно съединени искове, предявени от ищците М.Г.С. и Р.А.Т. против ответника „Металик“ АД по чл.108 ЗС – за предаване владението върху недвижим имот, по чл.73,ал.1 ЗС - за заплащане на сумата 29 640 лева – обезщетение за ползите, от които ищците са лишени с ползването на собствения им недвижим имот от насрещната страна и по чл.86 ЗЗД. Искът с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС е облигационен иск с предмет парично вземане, чиято цена се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – стойността на търсената сума. Доколкото при обективно съединяване на искове за парични вземания (каквото съединяване е налице по делото), от значение при преценката на родовата подсъдност е цената на всеки един от паричните искове, а не сборът от цената на всеки от обективно и субективно съединените искове, то в настоящия случай цената на предявените искове с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС следва да се определи с оглед правата на всяка от ищците в съсобствения им недвижим имот.

Останалите въпроси не могат самостоятелно да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение и следва да бъдат обсъдени при разглеждането на спора по същество.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 215/05.06.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 255/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

УКАЗВА на М.Г.С. и Р.А.Т., да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на общо 818,26 лева за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: