О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 248

София, 02.07.2020 г.

В.К.С, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Л. А гр.дело № 1575 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „УМБАЛ-Проф.д-р С. К“ АД, със седалище и адрес на управление : [населено място], представлявано от изпълнителния директор проф.д-р Й. Й., чрез процесуалния представител адв.Х. П. от АК отм. а Загора срещу определение № 358 от 13.4.2020 г по ч.гр.дело № 1151/20 г на Окръжен съд отм. а Загора, Гражданско отделение, Втори състав, с което е потвърдено разпореждане № 780 от 20.1.20 г по гр.дело № 4566/19 г на Районен съд отм. а Загора, с което е върната въззивната жалба на „УМБАЛ-Проф.д-р С. К“ АД, [населено място], вх.№ 36755/18.12.2019 г срещу решение № 1678/2.12.2019 г на Районен съд отм. а Загора.

В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е

неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Сочи, че във връченото до страната съобщение не са посочени трите имена на лицето, което го е получило и не са изпълнени изискванията на чл.9 ал.1 от ЗГР. Иска се допускането на обжалваното определение до касационен контрол, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба.

Ответникът по частната жалба В.А.В. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Л. Н. от АК отм. а Загора.Счита, че не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в настоящото производство.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

От данните по делото се установява следното :

С решение № 1678/2.12.2019 г, постановено по гр.дело № 4566/19 г на РС отм. а Загора, 10-ти граждански състав касаторът е осъден да заплати на В.А.В. на основание чл.224 ал.1 КТ сумата 17819, 96 лв, представляваща обезщетение за неползван редовен платен годишен отпуск, както и сумата 1 442, 55 лв лихва за забава върху присъденото обезщетение, както и разноски по делото.Решението е обжалвано от „УМБАЛ-Проф.д-р С. К“ АД с въззивна жалба вх.№ 36755/18.12.19 г, която е оставена без движение с разпореждане от 19.12.19 г по гр.дело № 4566/19 г на РС отм. а Загора, като на жалбоподателя е указано да внесе държавна такса в размер на 385, 25 лв в едноседмичен срок, както и да представи по делото доказателства за внасянето й.Разпореждането е връчено на 6.1.2020 г на В.Г.-деловодител в болницата.С разпореждане № 1780 от 20.1.2010 г, първоинстанционният съд, констатирайки, че до тази дата не е изпълнено указанието за отстраняване нередовността на въззивната жалба е върнал същата на основание чл.262 ал.2 т.2 и ал.3 ГПК.Разпореждането е потвърдено с определение № 358/13.4.2020 г по ч.гр.дело № 1151/20 г на Окръжен съд отм. а Загора, Гражданско отделение, 2 състав.С въззивното определение е прието, че срокът за изпълнение на указанията от страна на жалбоподателя е изтекъл на 13.1.20 г и в този срок не е постъпил вносен документ.Приел е, че съгласно разпоредбата на чл.50 ал.3 ГПК връчването на търговци и юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, като при удостоверяване на връчването са посочват имената и длъжността на получателя.Приел е, че в случая всички изисквания на закона са спазени.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 В изложението към частната касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на спора правен въпрос за приложението на чл.50, ал.3 ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото във връзка с дефиниране на термина „канцелария”.

Върховният касационен съд, състав на Ч. Г отделение намира следното :

По процесуалноправният въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл.50,ал.3, изр.второ ГПК и обема на дължимата от съда преценка за редовността на връчването е налице задължителна съдебна практика, обективирана в определение № 22/17.1.12 г по ч.т.д.№ 886/11 та ВКС, Първо ТО и решение № 56/17.6.2014 г по т.дело № 2705/13 г на ВКС, Първо ГО.

С първия от посочените съдебни актове ВКС е приел, че за връчителя, законът е въвел задължението за посочи на кой находящ се в канцеларията (по смисъла на чл.50 ал.3 предл.1) ГПК работник или служител е връчил съобщението, като посочи имената и длъжността му. Не са му възложени функции по проверка на твърдението относно заеманата от лицето длъжността – съдържание на щатното разписание, гласни доказателства и пр. Това е така, поради обстоятелството, че страната е тази, която трябва да установи/докаже при евентуално оспорване, че призоваването и е нередовно т.е., че находящото се в канцеларията и на адреса на управление лице, което се е съгласило да приеме съобщението, не е неин работник или служител

С решение № 56/17.6.2014 г по т.дело № 2705/13 г на ВКС, Първо ГО е допуснато касационно обжалване по процесуалноправния въпрос свързан с приложението на разпоредбата на чл.50,ал.3, изр.второ ГПК и обема на дължимата от съда преценка за редовността на връчването.Прието е, че разпоредбата на чл.50, ал.1 и ал.2 ГПК предвижда специфичен, приложим само по отношение на адресати - търговци и юридически лица, начин за връчване на съдебни книжа, като регламентира мястото на връчване- в канцеларията на последния посочен в съответния регистър адрес /седалище и адрес на управление/ и лицата, чрез които може да стане -всеки служител или работник, който изрази съгласие да ги приеме.Разширяването на кръга на лицата, които могат да приемат съдебните книжа от името на адресата-търговец или юридическо лице цели рационализирането на режима на връчване, като удостоверяването на изпълнението е чрез отразяване в документа по чл.44,ал.4 ГПК на „имената и длъжността на получателя“.Спазването на последното правило е доказателство за валидното извършване на процесуалното действие, чиято цел е достигане на съобщението до адресата с цел обезпечаване правото му на защита и от значение за началото на процесуалните срокове. Законът не съдържа като императивно изискване посочването на трите имена на получателя.Такъв извод не би могъл да бъде обоснован и с образеца на призовката по Наредба № 7/22.02.2008г., издадена на основание чл.55 ГПК, тъй като утвърдената форма няма императивен, а препоръчителен характер, а надлежното връчване е налице, ако съобщението е достигнало до адресата, в който смисъл е и постановеното по реда на чл.274,ал.3 ГПК и представляващо задължителна за съдилищата практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК определение № 229 от 04.04.2012г. по ч.т.д.№ 163/2012г. на ВКС, І т.о. Като гаранция за редовността на връчването е достатъчно вписване на имената и длъжността - т.е. информация, съобразно която съдът да може да извърши преценка за надлежното извършване на процесуалното действие - че личността на получателя е установена и индивидуализирана по посочения начин, като са обезпечени и интересите на адресата, който въз основа на вписаните данни, би могъл да оспори, че получателят е негов служител/работник. Изискването за установимост на получателя не би било нарушено, ако длъжността му е изписана със съкращение, стига то да е разбираемо и недвусмислено.

Обжалваният акт е постановен в съответствие с посочената практика и не са налице промени в законодателството или обществените отношения, налагащи промяна на тълкуването на разпоредбата на чл.50, ал.3 ГПК.Това прави и ненужно дефинирането на понятието „канцелария“ по реда на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.С цитираната съдебна практика е посочено, че като място за връчване на съобщението на търговеца или ЮЛ следва да се счита в канцеларията на последния, посочен в съответния регистър адрес /седалище и адрес на управление, а лице, заемащо длъжност в деловодството на юридическото лице се явява част от канцеларията на юридическото лице.

Предвид горното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на Закон за достъп до касационен контрол. Връчването е извършено в съответствие с изискванията на чл.50 ал.3 ГПК- вписани са имената и длъжността на получилото лице, следователно същото е достатъчно индивидуализирано.Още повече страната не се е позовала в производството по делото на нередовност на връчването, изразяваща се в това, че в деловодството на юридическото лице не съществува такъв служител, което да наложи съдът да изследва този въпрос.Жалбоподателят единствено е твърдял, че съдът е направил разширително тълкуване на нормата на чл.50 ал.3 ГПК, като е приел, че връчването чрез деловодителя е редовно.Отделно от това следва да се отбележи, че същият служител на ответника е получил и съобщението за връщане на въззивната жалба, както и съобщенията по други дела на страната, което е установено от данните по ч.т.д.№ 886/11 на ВКС, Първо ТО/ определение № 22/17.1.12 г/.Това обосновава извода, че лицето В.Г. е натоварено от самия касатор да получава съобщения в канцеларията, където се намира седалището на дружеството.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 358 от 13.4.2020 г по ч.гр.дело № 1151/20 г на Окръжен съд отм. а Загора, Гражданско отделение, Втори състав.

ОСЪЖДА „УМБАЛ-Проф.д-р С. К“ АД, със седалище и адрес на управление : [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор проф.д-р Й. Й. да заплати на В.А.В. със съдебен адрес : [населено място], [улица], офис 8а на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски, сторени пред ВКС в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.