О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 249

гр. София, 02.07.2020 г.

В.К.С, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Л. А ч. гр. дело № 1303 по описа за 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Савимекс“ ООД със седалище и управление в [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв.К. К. от АК-Добрич срещу определение № 16 от 13.1.2020 г по в.ч.гр.дело № 193/2019 г, с което е потвърдено разпореждане от 28.12.2018 г, по гр.дело № 527/2018 г по описа на Районен съд-В. Т, като е върната подадената от дружеството въззивна жалба вх.№ 20007/17.10.2018 г срещу решение № 939 от 2.10.2018 г по гр.дело № 527/2018 г на РС-В. Т.

В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като съдът не е събрал „достатъчни доказателства за това кой е физическия съставител на товарителницата“ и кой е изписал датата на приемане на пратката, с цел установяване, че страната е внесла в срок указаната от съда държавна такса.Твърди се също, че съдът следва по собствен почин да събере всички възможни и допустими доказателства от значение за законосъобразното постановяване на съдебен акт по делото. Пропускът на съда, постановил обжалваното определение да събере горните „достатъчни доказателства“, обосновава изводът, че не са изпълнени задължителните указания, дадени с определение от 16.9.2019 г на ВКС, Четвърто ГО по ч.гр.дело № 2783/2019 г на ВКС, Четвърто ГО.Поради изложеното моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, след което същото да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената от дружеството въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.

Ответникът по частната жалба М.И.Д. я оспорва по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.А. Ч..Счита, че не са налице за допускане на определението до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

От данните по делото се установява следното :

С решение № 939 от 2.10.2018 г по гр.дело № 527/18 г по описа на РС-В. Т са уважени предявените от М.И.Д. срещу „Савимекс“ ООД обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнение, по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на работа и по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение в размер на 3977, 70 лв.Срещу това решение ответникът е подал въззивна жалба вх.№ 20007/17.10.2018 г, която е оставена без движение с разпореждане № 4418/22.10.2018 г,като са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 144, 56 лв по сметка на ОС-В. Т и за представяне по делото на доказателства за внасянето й.Страната е предупредена за неблагоприятните последици от неизпълнение в срок на това задължение. Разпореждането е връчено на ответника на 7.11.2018 г, като срокът за изпълнение на указанията изтича на 14.11.2018 г.Видно от представената по делото товарителница, ответникът е предал на куриерската фирма доказателствата за внесена такса на следващия ден-15.11.2018 г, поради което първоинстанционният съд е счел нередовностите за неотстранени. Разпореждането за връщане, постановено от първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 147 от 15.4.2019 г по в.ч.гр.дело № 193/19 г на ОС-В. Т, което е допуснато до касационно обжалване с определение от 16.9.2019 г по ч.гр.дело № 2783/19 г на ВКС, Четвърто ГО, който отменяйки въззивното определение е дал указания да се прецени наличието на противоречиви доказателства относно датата на която пратката е била предадена на куриерската фирма, като бъде указано на жалбоподателя да представи надлежно оформен екземпляр от товарителницата или служебно за се изиска такъв от куриерската служба относно действителната дата на изпращане на пратката.

В изпълнение на указанията, куриерската служба е удостоверила, че съставянето и попълването на товарителницата на 15.11.2018 г е направено от адвокатското дружество, обслужващо ответника, на което, като клиент на куриера е разрешен достъп до системата, а самата пратка е приета в офиса на същата дата в 16,19 ч, от служител на име А.Д.И..При тези данни въззивният съд е приел, че липсват ангажирани от жалбоподателя доказателства оборващи горните факти, поради което е потвърдил разпореждането за връщане, постановено от РС-В.Т.П е, че не е установено от кого изхожда нанесеното саморъчно отбелязване на датата 14.11.18 г, а събраните доказателства сочат, че пратката е предадена на куриера на 15.11.18 г.

В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като е формулиран въпроса „следва ли въззивния съд, в изпълнение на указанията на ВКС по собствен почин да назначи съдебна експертиза, с цел спазване на принципа за разкриване на обективната истина и следва ли да проведе публично заседание с цел адекватна проверка на твърдения на страните и съставлява ли оправдателна причина за съда да не проведе такова производство, тъй като страната не е направила такова искане.Подържа освен това, че обжалваното определение е очевидно неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния закон.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното :

Съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на когото е върнал делото за ново разглеждане. Това задължава въззвния съд да процедира по посочения начин.Във връза с нормата на чл.294 ал.1 изр.2 ГПК е създадена безпротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна, нито поради това тя да е създадена при неточно тълкуване на закона, нито поради законодателни промени или поради изменения на обществените условия.Ето защо в тази част формулирания от касатора процесуалноправен правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г

В разглеждания случай указанията на ВКС са изпълнени точно и в цялост.При връщане на делото за ново разглеждане процесуална активност е проявена не от жалбоподателя, който има интерес от установяване на твърденията си, а противната страна по спора. В резултат на направеното от последния доказателствено искане са постъпили писмени доказателства, изходящи от куриерската фирма, видно от които датата на съставяне на товарителницата от самото адвокатско дружество е 15.11.18 г и няма никакви данни за това ден по-рано да са извършени действия по предоставяне на банковото бордеро за внесена държавна такса на куриера.В тежест на жалбоподателя по делото е било да установи собствените си твърдения, респ. да заяви несъгласие/да оспори новопостъпилите доказателства, за което му е предоставена възможност да депозира писмено становище.Ответникът е представил такова,но не е оспорил новопредставеното доказателство, нито е поискал да ангажирането на други доказателства за проверка на вече представените /л.75 от делото/.При това положение за съда не е съществувало процесуално задължение да събира доказателства в полза на една от страните, която бездейства, защото така би се нарушил принципа на равнопоставеност и състезателност между страните по делото, регламентирани в нормите чл.8 и чл.9 ГПК.Действително гражданският съд е длъжен да съдейства на страните и да осигурява възможност за установяване на правнозначимите факти, но не и сам да събира, непоискани от страната доказателства в подкрепа на нейните твърдения, като насрочи делото в открито заседание за изслушване на експертиза или свидетелски показания, които не са поискани. Не е нарушени принципа за установяване на обективната истина, залегнал в чл.10 ГПК по прилагането на който е налице безпротиворечива съдебна практика, което дава отговор и на втората част на поставения от касатора въпрос.Поради това не е налице касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Не е налице и касационното основание по чл.280 ал.2 предл.последно ГПК-очевидна неправилност на обжалваното определение. Указанията за събиране на доказателства са изпълнени-следователно не е нарушен процесуалния закон, а преценката на вече събраните такива се основава на проведеното от страните доказване.Несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за допускане на касационен контрол.Не е налице и необоснованост, дължаща се на противоречие между доказателствата и установените факти, защото същите съвпадат и не могат да бъдат оборени от голословните твърдения на жалбоподателя.

С оглед гореизложеното въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

Предвид изхода на спора касаторът дължи на ответника направените от него разноски в това производство в размер на 300 лв.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16 от 13.1.2020 г по в.ч.гр.дело № 193/2019 г по описа на Великотърновски окръжен съд.

ОСЪЖДА „Савимекс“ ООД със седалище и управление в [населено място], [улица] да заплати на М.И.Д., с адрес-този на пълномощника му адв.А. Ч., [населено място], [улица] на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски в размер на 300 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.