- 6 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508

гр. София 03.07.2020 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 13.05.2020 (тринадесети май две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател: Б. Б

Членове: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Д. Д, гражданско дело № 966 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 159 561/27.12.2019 година, подадена от К.Д.Х., против решение № 7860/20.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 16 736/2018 година.

С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 379 595/05.04.2016 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 30-ти състав, постановено по гр. д. № 57 887/2014 година, с което е отхвърлен предявения от К.Д.Х. против „Топлофикация-София“ ЕАД [населено място] иск, с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК, за прогласяване на нищожността на решение № 7967/27.11.2013 година на Софийски градски съд, АО, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 5657/2013 година и потвърденото с него първоинстанционното решение от 13.06.2011 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 40-ти състав, постановено по гр. д. № 1775/2010 година.

В подадената от К.Д.Х. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от нея против „Топлофикация-София“ ЕАД [населено място] иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК да бъде уважен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Топлофикация-София“ ЕАД [населено място] не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.

К.Д.Х. е била уведомена за обжалваното решение на 12.12.2019 година, като подадената от нея против същото касационна жалба е с вх. № 159 561/27.12.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийски градски съд е приел, че за да постанови решението си първоинстанционният Софийски районен съд е приел, че доводите в исковата молба били относими към правилността на решение № 7967/27.11.2013 година на Софийски градски съд, АО, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 5657/2013 година и потвърденото с него първоинстанционното решение от 13.06.2011 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 40-ти състав, постановено по гр. д. № 1775/2010 година, а не към тяхната нищожност. Освен това въззивният съд бил упражнил контрол по чл. 270, ал. 1 от ГПК на първоинстанционното решение. Не бил налице нито един порок, който да водел до нищожност на оспорваните решения на Софийския районен съд и Софийски градски съд.

По изложените в подадената от К.Д.Х. въззивна жалба доводи съставът на Софийски градски съд е приел, че според съобразителната част на ТР № 1/10.02.2012 година, постановено по тълк. д. № 1/2011 година на ОСГТК на ВКС, нищожно било съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или от ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемо или неподписано решение. В решение № 355/03.10.2012 година, постановено по гр. д. № 3582012 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. било прието, че съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав или излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, или когато не е изразено в писмена форма или не е подписано, или когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В същия смисъл били решение № 123/04.04.2912 година, постановено по гр. д. № 777:2011 година и решение № 437/10.04.2012 година, постановено по гр. д. № 1209/2010 година, двете по описа на ВКС, ГК, І г. о. Действително процесуалният закон не определял с отделен текст кое съдебно решение било нищожно, но следвало да се има предвид, че по естеството си съдебното решение било едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешавал правен спор. Съдебната практика приемала, че нищожно били всяко решение, което не давало възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Липсата на мотиви не се приравнявала на липса на надлежно волеизявление, поради което не водела но нищожност на съдебното решение.

Изложени са съображения, че предметът на производствата, по които са постановени решение № 7967/27.11.2013 година на Софийски градски съд, АО, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 5657/2013 година и потвърденото с него първоинстанционното решение от 13.06.2011 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 40-ти състав, постановено по гр. д. № 1775/2010 година бил обхванат от подведомствеността на гражданските съдилища (бил предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК от „Топлофикация-София“ ЕАД [населено място] против К.Д.Х.), поради което съдилищата били компетентни да го разгледат. Решенията били постановени „В името на народа“, поради което не било налице нарушение на чл. 118 от КРБ. Съдебните състави разгледали делото като първа и въззивна инстанция били формирани по начина, предвиден в чл. 82, ал. 1, т. 2 и чл. 83, ал. 1 от ЗСВ.Тото нарушение на чл. 195, ал. 1, т. 6 от ЗСВ освен, че се правело за първи път във въззивната жалба, било и недоказано. Твърдяната нищожност по всяко дело винаги следвало да бъде конкретна, а не примерна, тъй като в противен случай или исковата молба би била нередовна по аргумент от 127, ал. 1, т. 4 от ГПК или би довело до изменение на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК, което не винаги било допустимо. Съставът на Софийски градски съд е приемал, че решение № 7967/27.11.2013 година на Софийски градски съд, АО, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 5657/2013 година и потвърденото с него първоинстанционното решение от 13.06.2011 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 40-ти състав, постановено по гр. д. № 1775/2010 година са постановени в изискуемата се писмена форма, от надлежни състави, като не са спорело, че са подписани от съответните съдии. Двете решения били напълно разбираеми, като логиката на съдилищата била последователна и проследима дари без да се налагало особено тълкуване. Диспозитивите на двете решения били логично следствие от изложеното в мотивите им, като волята на Софийския районен съд и Софийски градски съд, изразена в атакуваните решения се извеждала от текста без особено затруднение. Нарушаването на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на съдебното решение можело да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до нищожността му, в който смисъл било решение № 15/26.01.015 година, постановено по гр. д. № 3298/2014 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. Доводите, които се излагали във връзка с допуснатите нарушения в производството по чл. 410 и следващите от ГПК (т. 2б от ТР № 4/18.06.2014 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС), освен че касаели правилността на атакуваните решения, били и преклудирани-същите следвало да бъдат направени с възражението по чл. 414 от ГПК, съответно в срока по чл. 131 от ГПК в производството по иска по чл. 422 от ГПК.

С изложението си по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК И.Г.К. е поискал решението на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси:

§ липсата на индивидуализация на иска, съгласно чл. 9, § 3, б. „б“ от Директива 2012/27/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на Директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на Директиви 2004/8/ЕО е 2006/32/ЕО с оглед длъжника да знае за какво е претенцията на взискателя основание ли е за нищожност или недопустимост на издадената заповед по чл. 410 от ГПК?

§ в какъв съдебен акт заповедният съд обективира, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 от ГПК и че са налице предпоставките по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, ал. 1 от ГПК за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК?

§ как се формира вътрешното убеждение на състава, като не се издава съдебен акт-определение-от което да е видно, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 3 от ГПК?

§ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 419 от ГПК приравнено на ценна книга ли е, поради което съдебния състав да я разглежда само от външна странна, като не изследва произхода на дълга?

§ как заповедният съд ще провери договора между доставчик и потребител за неравноправни клаузи след като той не е бил приложен по делото?

§ заповедното производство допуска или изключва недопустимостта на заповедта за изпълнение, като официален документ с невярно съдържание с оглед чл. 311 и чл. 314 от НК?

§ несъответствието на основание и размер в т. 12 от заявлението и заповедта за изпълнение води ли до нищожност на самата заповед или до нейната недопустимост?

§ когато е предявено чуждо вземане на ФДР за дялово разпределение, по което задължено лице е „Топлофикация-София“ ЕАД [населено място] по аргумент от чл. 119б, ал. 3 от ЗЕ, предявяването на това чуждо вземане прави ли заповедта нищожна, като официален документ с невярно съдържание или заповедта е недопустима изцяло или само в тази част?

§ в случай, че заповедта за изпълнение е недопустима изцяло или в тази й част, кога се преклудира възражението за недопустимост:

с отговора на получената заповед,

с отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК,

в първото по делото заседание след изслушване на съдебно-техническата експертиза или

с първото действие след научаване на предявеното чуждо вземане?

Изложени са твърдения, че по така поставените въпроси решението на Софийски градски съд противоречи на решение на Съда (четвърти състав) от 5 декември 2019 година по съединени дела С-708/17 и С-725/17 („ЕВН Б. Тя“ ЕАД срещу Н.С.Д. и „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.С.Д.).

Горепосочените въпроси не обуславят допускането на въззивното решение на Софийски градски съд до касационно обжалване. Същите се отнасят до евентуални пороци (нищожност, недопустимост или неправилност) на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е послужила за предпоставка за предявяване на иска с правно основание чл. 422 от ГПК от „Топлофикация-София“ ЕАД [населено място] против К.Д.Х.. В тази връзка съставът на Софийски градски съд се е съобразил с установената практика, че в исковото производство по чл. 422 от ГПК съдът не извършва проверка на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК или на заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Предмет на исковото производство по чл. 422 от ГПК е установяване на удостовереното със заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК или със заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК право на кредитора по отношение на длъжника. Установяването на това право в исковото производство е самостоятелно и не зависи от изводите на заповедния съд за съществуването му или не. Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК или заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, съответно подаденото срещу тях възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК обаче обуславя допустимостта на иска по чл. 422 от ГПК, като наред с това определят предмета на спора, неговото основание и страните по него. Поради това евентуалните пороци на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК или на заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК намират отражение върху допустимостта на исковото производство, а оттам и на постановеното в него решение. Предпоставките за допустимост на исковото производство, а оттам и на постановеното по него решение са различни от тези за нищожност на съдебното решение и не се припокриват. Затова след като евентуалните пороци на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК или на заповедна за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК (нищожност, недопустимост или неправилност) биха могли да доведат до недопустимост на исковото производство по чл. 422 от ГПК, а оттам и на постановеното по него решение, но те не водят до нищожност на същото.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 7860/20.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 16 736/2018 година, по подадената срещу него от К.Д.Х., касационна жалба с вх. № 159 561/27.12.2019 година и такова не трябва да се допуска.

С касационната си жалба с вх. № 159 561/27.12.2019 година К.Д.Х. е направила искане за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267, § 1 от ДФЕС и чл. 628 от ГПК по въпросите за това допуска ли Директива с императивен характер (в случая Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на съвета в периода на задължителното и транспониране в националното законодателство законодателен орган на страна членка (в случая НС на РБ) да създаде законова конструкция (в случая чл. 153, ал. 1, във връзка с чл. 150 от ЗЕ) в противоречие на самата Директива-чл. 6 и чл. 7 и за тълкуване на чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, във връзка с Регламент (ЕО) № 2998/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27.10.2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите).

Съгласно чл. 267, § 1 от ДФЕС съдът разглеждащ спора по същество трябва да отправи преюдициално запитване до СЕС, когато за правилното решаване на спора е необходимо да бъде извършено тълкуване на ДФЕС, на актове на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Това е възпроизведено и в чл. 628 от ГПК, в който е посочено, че когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до СЕС. Така поставените от К.Д.Х. въпроси, съответно отговора на същите, обаче не са от значение за правилното разрешаване на спора по настоящето производство. Те биха имали значение в производството по което са постановени решение № 7967/27.11.2013 година на Софийски градски съд, АО, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 5657/2013 година и потвърденото с него първоинстанционното решение от 13.06.2011 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 40-ти състав, постановено по гр. д. № 1775/2010 година, в които е разглеждан иск с правно основание чл. 422 от ГПК предявен от „Топлофикация-София“ ЕАД [населено място] против К.Д.Х.. Допуснатите в това производство евентуални нарушения на правото на ЕС не водят до нищожност на постановените по него решения, а евентуално до тяхната неправилност. Условията за валидност на решението постановено в съдебното производство на определена страна членка се уреждат от вътрешното й процесуално законодателство, а не от правото на ЕС.З и валидността на решението не зависи от приложението на правото на ЕС. Последното се прилага заедно с вътрешното право на страната членка и евентуалните допуснати от съда нарушения на това право биха могли да доведат до неправилност на решението, но не и до неговата нищожност, ако са спазени налице, установените от закона условия за неговата валидност. В случая настоящето производство е по чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване на нищожността на решение № 7967/27.11.2013 година на Софийски градски съд, АО, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 5657/2013 година и потвърденото с него първоинстанционното решение от 13.06.2011 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 40-ти състав, постановено по гр. д. № 1775/2010 година, който спор подлежи на разрешаване с оглед на установените в правото на РБ условия за валидност на съдебните решения, без да се налага тълкуване на правото на ЕС. Поради това не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване по поставените от К.Д.Х. въпроси и искането за такова трябва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от К.Д.Х. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] с подадената от нея касационна жалба с вх. № 159 561/27.12.2019 година искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7860/20.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 16 736/2018 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.