№ 78гр. София, 03.07.2020 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М

ЧЛЕНОВЕ: В. М

Е. Д

като изслуша докладваното от съдия В. М гр.д. № 4392 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Подадена е на 21.05.2020г. молба от В.С.В. и Р.В.В. за изменение на постановеното по делото определение в частта му за разноските, с която молителите са осъдени да заплатят на С. и Е. К. 1 800лв., а на „Вип билд” ЕООД 1000лв. разноски за касационното производство. Молителите считат, че присъденото възнаграждение не съответства на материалния интерес по делото както изисква Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочат, че предмет на спора е част от имот с площ 210 кв.м., която е с данъчна оценка 4543лв. и минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 548лв. Затова искат намаляване на присъденото възнаграждение до този минимум.

Ответникът „ВИП БИЛД” ЕООД изразява становище за неоснователност на молбата. Счита, че тя по съществото си представлява възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, а предявяването му е преклудирано.

Ответниците С.Д.К. и Е.П.К. също намират молбата за несвоевременна и неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима.

С постановеното по делото определение от 21.04.2020г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 604 от 15.05.2019г. по гр.д. № 134/2019г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на В.С.В. и Р.В.В., като последните са осъдени да заплатят на насрещните страни разноски за касационното производство както следва: на С.Д.К. и Е.П.К. сумата 1800 лева, а на “ВИП БИЛД“ ЕООД, сумата 1000 лева.

Предявената молба за изменение на определението в частта за разноските действително съдържа възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на присъдените разноски. Възражението е допустимо да бъде направено с молбата по чл.248 ГПК, тъй като производството пред Върховния касационен съд е приключило с определение по чл.288 ГПК, което се развива в закрито заседание и до този момент страните не са имали възможност да се запознаят с направените от насрещната страна разноски и да възразят по размера им.

Съгласно на чл. 78, ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като пределът за намаляване е до минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). В случая производството е по предявен от настоящите молители установителен иск за собственост против С.Д.К. и Е.П.К. относно ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 210 кв.м., както и по иск за собственост на главновстъпилото лице “ВИП билд“ ЕООД против молителите и установителен иск против ответниците К. относно същия недвижим имот. Цената на предявените искове, равняваща се на данъчната оценка на имот с такава площ, е 4544 лв. - виж удостоверение за данъчна оценка на л.26 от първоинстанционното дело и уточнителна молба на ищците на л. 30-31 от същото дело. Минималното адвокатско възнаграждение, определено по чл.7, ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 600лв.

При преценката на фактическата и правна сложност на спора следва да бъде съобразено, че тя се явява сравнително висока. Независимо, че касае поземлен имот с малка площ - 210 кв.м., спорът е усложнен, предявени са основен иск и искове на главновстъпило лице, фактическият материал е обширен - изследването на правото на собственост започва от 1902г. до наши дни; приети са няколко технически експертизи, наведени са множество доводи и възражения. Също така, осъществената от ответните страни защита е пълна и обстойна; депозираните отговори на касационната жалба са подробни и мотивирани. Въз основа на всички тези обстоятелства настоящият състав счита, че заплатените от ответниците по жалбата адвокатски възнаграждения съответно 1000 лв. и 1800 лв. не са прекомерни и не следва да бъдат намалявани.

Поради изложеното молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.С.В. и Р.В.В. за изменение на постановеното по делото определение от 21.04.2020г. в частта му за разноските.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: